Wednesday, April 30, 2014

Gojira - Space time

„Пространство-време”

Вниманието си насочвам към тази сфера,
въртяща се в мен, дълбоко вътре.
Обикаляща, мислеща планета,
в орбита около звезда една.
От светлината.

И дупките черни в райския купол,
карат ме да се чудя, да се чудя защо;
как материята изчезва;
има ли врати в тази стена, към светлината водещи,
от време и пространство.

Планините от страх сега съзирам,
усещам теглото на абсурда как простотата убива.
Докосвам се до този вятър нощен,
който светлината наша угася и в луди ни превръща.
Но нозете ми сега, толкова уморени,
катеря се самичък по пространство, и по време.
И вниманието си сега насочвам
върху таз планета съвършена, въртяща се около звезда една.
И Слънцето, толкова близко ми се струва,
че горещината на настоящето аз докосвам и познавам.
Виждам тази светлина колосална,
която понятията осветява – време и пространство.

Дупки черни из небето,
търся аз причините,
светлината затъмнена, вратата се отваря.
Преплувай обратно време, вратата дава достъп до
свръхнова като светлина.
Среща със Земята и звездите всички.
Прагът, същността, изпълни ни.

Gojira - Deliverance

"Избавяне"

Думите ти, толкова студени.
Несклонен, заповедите ти аз не слушам.
Величието на душата унищожи.
Що бе в ръцете ти, омаловажи.

Поглед от бъдещето хвърли,
 от съня се събуди и прогледни.
Освобождението скоро идва,
за онез, които знаят.
Хващам меч в ръце.
Победен, пада в битка Танатос.
Земята усети под краката си,
корените дълбоки.

Всяка моя стъпка
мъчение беше.
Насоката си промених,
и страхът, положителен стана.

Ръцете си не мога да движа,
връхлитаща енергия усещам.
Себе си хипнотизирам,
кръвта отвътре кипи.

За тез, които знаят, искам аз да бъда
ясен, искрен, какъвто защитавам.
Празнота накъдето и да погледнеш.
На думите ти мразя вкуса.

Всяка моя стъпка
мъчение беше.
Насоката си промених,
и страхът, положителен стана.

На изгубените си илюзии мразя вкуса.
Избирам да живея само за
причините, които на земята усетих.
Да се опитам искам аз.

Gojira - Blow me away you(niverse)

"Отнеси ме ти, Вселено"

Преобръщане,
Изстреляй ме там към дупката черна.
Завръщане
през съвършения кръг на ретината ми.
 Без гравитация.
Пази се, надвеси се, разкарай се.
Отвъд, натам, отдолу нагоре.
Върху теб кървя, затуй болката ми облекчи.
Отнеси ме ти.
Кръвта измий от тялото ми.
Виждам ареол от прах наоколо,
но ясно е зрението ми.
Знам, че сили нямам вече
пътят аз да извървя.

Аз опълчвам ти се, Артемидо.
Между очите ме застреляй.
Пред денят на разплата искам аз да се изправя.
Събиране обратно,
светлината твоя искам да прегърна.

Имплозия и експлозия, случващи се едновременно.
Разрушаване, нека изчезна, запълни празнотата ми.
На Венера отиди.

Boy Hits Car - Before we die

"Преди да умрем"

Може ли нощта блага
да се научи нас да пази?
Слънцето денят затвори,
рисуващо като художник по прекрасното небе.
И наблюдавам аз сега
хората минаващи под прозореца мой.
И чудя се дали намерили са
Това, което търсят те.
Защото песен една всеки в себе си таи,
 която вовеки живи ще ни крепи.

Та къде се спотайваш,
равнодушнице моя?
Превиваш ли се още ти
над онова що го няма вече?
Защото не навлезем ли навътре ние,
тогаз може да си тръгнем без въодушевление,
оставени птичи силуети да гоним.
Задаваща се нощ.
Търсещи вероятно друг свят
преди те да умрат,
щото всяко същество едно
 иска подаръка си да даде на този тих свят
преди те да умрат.
Преди да умрат.

Къде си, равнодушнице?
Тормозиш ли се още ти?
Изпей тъжна песен,
която любовта наша ще предпази.
И, о, как жадувам аз
за хълмовете, виещи се,
покрити с нищо освен трева зелена,
където мислите ще докоснат кожата ни.

Може ли нощта блага
да се научи нас да пази?
Слънцето денят затвори,
рисуващо като художник по прекрасното небе.
И наблюдавам аз сега
хората минаващи под прозореца мой.
И чудя се дали намерили са
Това, което търсят те.
Защото песен една всеки в себе си таи,
 която вовеки живи ще ни крепи.
Щото всяко същество едно
иска подаръка си да даде на този тих свят
преди те да умрат.
Преди да умрат.

Tuesday, April 29, 2014

Boy Hits Car - Rebirth

„Прераждането”

В този миг потопи се ти,
за прераждането наше помисли.

Нека свържем се ние.
Нека обединим се ние.
Нека измъкнем се от клетвите на тез хора на структурата.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.

Прераждането задава се.

Напирайки навън от сърцата ни подути.
С любовта е време да се слеем ние,
духът горящ да освободим,
защото студени и безстрастни станали са всички.
Жаждата подушвам аз,
 въздухът яростен вкусвам, който това възражда.

Прераждането е това.

Място ще открием ние,
където пред никой няма да си длъжен.
Себе си приеми,
и нека дойдат и видят ни как голи ние стоим,
изпълнени със страст,
изливаща се отвътре навън в сътворението,
ставащи със настоящето в едно.

Затова иди и се свържи.
Същност необуздана.
Нека захвърлим моралът ние,
независим можеш да си ти.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.
В този миг се потопи,
за прераждането наше помисли
преди ние да умрем.
Преди ние да умрем.
Преди аз да умра.

Нека свържем се ние.
Нека обединим се ние.
Нека намерим начин да приемем, че всички различни сме.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.

Преди ние да умрем.
Преди аз да умра.

Защото прераждането е това.

Boy Hits Car - In the lateness of a day

„В къснотата на деня”

Понякога тъй откъснат се чувствам
от каквото и да било, или от нищо,
заради всичко.

Всичко.

Щом в огледалото погледнах,
казах аз „Не искам с теб повече да се боря.
С теб повече да се боря.”

Душата на планината близо държи ме,
вътре в мен, завъртайки ме.
В себе си изгубен съм.
Нещо, което тез очи ще видят.
Невинността детска сякаш винаги освобождава ги.
В къснотата на деня,
неща твърде много, които никой няма за любовта да каже.
Тази вечер.
Каза тя „Обичай” тази вечер.

Любов.

Любовта, тя винаги воля намира.
Път през всичко проправя си.
Защо по дяволите ще позволя тогава
таз любов да дойде и да ме обгърне?

Душата на планината близо държи ме,
вътре в мен, завъртайки ме.
В себе си изгубен съм.
Нещо, което тез очи ще видят.
Невинността детска сякаш винаги освобождава ги.
В къснотата на деня,
неща твърде много, които никой няма за любовта да каже.
Тази вечер.
Каза тя „Обичай” тази вечер.

Любов.

Boy Hits Car - Mr Loh

„Г-н Лоу”

Гледам как океанът разбива се,
върху себе си разбива се той.
Ще ми напомня това,
че настроението ми помрачено скоро ще…
Ще се оправи.
Ще се оправи то.

Г-н Лоу, намира водата той,
и сякаш цялото място тя отмива,
докато делфините скачат и играят.
Чрез пясъка говори ни той.
Познал ли си смисълът на живота,
или обикновен човек си просто ти?
И отплува после той,
отплува той.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който смислено говори.

Г-н Лоу, от голотата своя не бои се,
но някои хора пътят си изгубват.
Със себе си неуверени са те.
Не съди за хората той
по неща, които за важни ние смятаме.
Не схващаме ние днес.
И отплува той.
Отплува той.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който смислено говори.

„Досегът с природа,
това е от значение голямо.
Всички хора днес само бързат, бързат.
Време не остава.
Със себе си говори,
или на природата ти говори.”

Докъдето погледа ми стига,
океанът в себе си разбива се,
докато делфините скачат и играят.
Това ще ми напомни,
че настроението мое помрачено
скоро ще се оправи.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който смислено говори.

Boy Hits Car - Clear

„Ясен”

И умът ми безпорядък бе,
като мисли за облаци небесни.
До водата исках да се докосна,
за да мога тъй възвишено аз да се почувствам.
Денят тоз, с блаженство тъй изпълнен,
та от идването на нощта боях се аз.
И трябваше сълзите да почувствам,
тъй бурно изгарящи очите мои.

Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда то сълзите спира.
Изглежда сълзите тези спира.

И безпорядък е умът й.
Мислите, погълващи небето синьо.
Те никога не ме разбират,
и никога не опитвали са те.
Изгубен просто исках аз да бъда,
за да забележа що вътре се намира.
На вас хора,
какво да кажа нямам.
Тъй слепи си оставате вие.

Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда сълзите спира.
Умът ми отнеси
и неговия безпорядък.
Чистото, синьо небе.

Един ден аз ще бъда
Един ден аз ще бъда
Ясен
Един ден ясен аз ще бъда.

И когато умът ми от безпорядък освободен е
като безоблачно синьо небе.
Няма да има какво да ви кажа, хора.
Завинаги тъй слепи си оставате вие.

Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда сълзите спира.
Умът ми отнеси
и неговия безпорядък.
Чистото, синьо небе.

Boy Hits Car - Hope

„Надежда”

Нека дойда и нощта прекъсна.
Да дойда искам и тази нощ да разкарам.
Дочувам виковете смътни на дърветата,
изгарящи, умиращи.
Ще го видя ли аз листото
тъй необятно, тъй свободно?
Носещ се безгрижно,
с шепнене тъй нежно спирам аз.

Надявам се аз.
Единствено надявам се аз.

Нека дойда и страховете твои отнеса.
В теченията на сълзите ще играем ние.
Това ще е годината,
в която кожата своя аз ще сваля.
И тогава за звездите всички на небето
ще се открия.
И вятър няма от тях да вие,
ще трябва светлината своя да сваля.

Надявам се аз.
За слепеца единствено надявам се аз.
За сакатия надявам се аз.
За старата усмивка пресъхнала надявам се аз.
Единствено надявам се аз.

Листото наблюдавам,
необятно и свободно.
Носещо се тъй безгрижно.
Дървета крещят,
необятни и свободни.
Тъй нежно викат те,
че любовта тази намя да умре.
Любовта тази ням никога да умре.

Надявам се аз.
За слепеца единствено надявам се аз.
За сакатия надявам се аз.
Да се усмихне тя отново надявам се аз.
Единствено надявам се аз.

Monday, April 28, 2014

Anathema - Dreaming light

Сънуваща светлина”

Изведнъж нов смисъл живота придобива.
Изведнъж да чувстваш е да бъдеш.

И блестиш отвътре ти.
И любовта успокоява умът ми.
Като изгрева.
Светлината сънуваща на изгрева.

И изведнъж не е нужно аз да се страхувам.
Изведнъж всичко подрежда се.

И блестиш отвътре ти.
И любовта успокоява умът ми.
Като изгрева.
Светлината сънуваща на изгрева.

Светлина сънуваща, и блестиш отвътре ти.
И любовта успокоява умът ми.
Като изгрева.
Светлината сънуваща на изгрева.

Усещам те, но не те познавам аз.
За теб мечтая, откакто видях те аз.
И изгрева видях в очите твои.
Небето, морето, светлината.

И мечтата своя изживей под хоризонта северен.
В мир бъди, накарай сърцето ти да полети отново.
Защото светлината истина е тя.
Светлината си ти.

Anathema - Summer night horizon

„Хоризонт в лятна нощ”

В светлината лунна.
В бледата прегръдка на светлината лунна.
Опознаваме ние пространството между нас.
Пространството между нас.

Светлината на сънищата.
Светлината на сънищата, на вълни тя идва.
Вълните вътре в нас.
Светлината звездна.
Тихата прегръдка на светлината звездна.
Да опознаем пространството вътре в нас.
Пространството вътре в нас.

В небеса кървавочервени.
Умът полита.
Небето пада то.
Океанът надига се.
Светове сблъскват се.
Да опознаем пространството между нас.
Пространството между нас.

Летя.
Тъй високо в сън един.
Тъй жив чувствам се аз.
Като бижу е светът в твоите очи.
Живот един.
Усети го ти.

В светлината лунна.
В бледата прегръдка на светлината лунна.
Чувството ти приеми.
Пространство няма между нас.
Пространство няма между нас.

В небеса кървавочервени.
Сълзите спират.
Небето пада.
Пространство няма между нас.

Anathema - Balance

„Баланс”

Радвам се да видя, че буден си ти.
Бягството велико е това,
от живот един, който да те оформи опита се,
и лъжата пробута ти той.

Какво би направил ти?
Какво не би направил ти?
Какво би направил ти?
Какво не би направил ти?
Опита ли причината да откриеш ти?
В окото свое погледни.
Това, което си, е всичко, което си бил.
Това, което ще бъде, е всичко, което сега правиш.

Какво би направил ти?
Какво не би направил ти?
Какво би направил ти?
Какво не би направил ти?

Сълза една пролей,
докато чувството ти за Аз бавно стопява се.
Стопява се, стопява се.

Докато огледалото на смъртта отрази
смисъла на животите наши.
Лутаме се ние безцелни и запленени,
докато започва страхът да се надига.

Sunday, April 27, 2014

Aenima - Земя, оцветена в черно

Земя, оцветена в черно

Окован ум, събужда се от дрямката си градска.
За да открие той подземията антични на своето съществуване.
Слънце непрощаващо разобличава
бетона, който оформя невъзмутимо реалността горчива.
И витае въпросът „Има ли живот след любовта?”

Любов.
Ела ти със мен.

Ще избягаме ние от този студен упадък стоманен.
И океан един от болка ще прекосим.
За да намерим утеха спокойна
в земя на мечтите далечна.

И отплавайки
ще вдигнем ние най-тъмните завеси.
За да разкрием мистериите мрачни
в дълбините най-големи на душата.

Душа.

В гората ти навлез.
Вселената докосни със всичките й звезди.
Към луната бледа поглед хвърли
във всичкия й чар неуловим.
И очите твои потиснати ще осъзнаят,
че красота необуздана може да израстне
от тази земя, в черно оцветена.

Aenima - Безшумно там

Безшумно там

Ето го, пристига мрака
очите наши да целуне.
Ето го, пристига мрака
устата моя да целуне.
Безшумно там съм аз.
Не можеш до мен ти да достигнеш.
Плувам в светлината лунна аз.
Под звездите.
Ето го, пристига мрака
очите наши да целуне.
Ето го, пристига мрака
кожата моя да целуне.
Сестро Луна.
Ела да поиграеш с мен.
Сестро Луна.
Ела да потанцуваш с мен.
Сестро Луна.
Ела да поиграеш с мен.

Aenima - Алва

Алва

Щом първия лъч светлинен покаже се.
Росата сутрешна кожата ми тя освежава.
Дъхът ми топъл срещу студения въздух.
Голите ми крака стъпват по листата паднали.
Преди слънцето да изгрее и небето то да изпълни.
Гората тъмна радва очите ми.
Тук вятъра гатанки той нашепва.
Сега зная аз всички тайни изгубени.

Съкровището търся в горите на Майката Земя.
Отговорът в зората аз открих.
Алва.

Близо до фонтан един намирам се.
Капки сребърни кръщават ме.
Името си във водата аз написвам.
Ухание на рози във въздуха тъй сладко.

Aenima - Небеса

Небеса

Звукът, който небето изпълва.
Пулсът му в умът твой витае.
От ниското към високото,
пее той, за да хипнотизира.
Вселената, душата твоя тя напътства.
Изследвай ти нощта с полета си собствен.
Илюзиите си назад ти остави.
Изследвай ти нощта с полета си собствен.
До небеса различни довежда те той.

Продължавай докато сфера друга ти съзреш.
Докато не чуеш песента ангелска.
Усети блестящия прах космически над теб.

Friday, April 25, 2014

Aghora - Изчезна

Изчезна

Не бързайте и оставете го вие.
Приятели мои,
имате още дихания, които да направите.
Красота има в тази фаза.
Няма аз да ги оставя
сълзи на страдание да плачат.

Ръката моя хвани, за да тръгнеш ти.
Каквото изоставяш, винаги ще си остане то.
Смисъл няма в живота,
ако не можеш очите свои за малко да затвориш.

Не мога да ти кажа, че всичко наред ще бъде.
Пътят твой е това.
Не мога да ти кажа, че всичко наред ще бъде.
Посока, която поемаме е това.

Не се страхувай, навлез,
от удобството отдели се ти.

Не мога да ти кажа, че всичко наред ще бъде.
Пътят твой е това.
Не мога да ти кажа, че всичко наред ще бъде.
Посока, която поемаме е това.

Не се страхувам да се оставя аз да изчезна.