Wednesday, April 23, 2014

Вануату

Заселването на 85-те острова на Вануату датира обратно до около 500 г. пр.н.е. Има доказателства, че първите, които колонизирали Вануату, били меланезийски навигатори от Папуа Нова Гвинея. С течение на вековете, последвали и други миграции. В днешно време, всички населявани острови си имат собствени езици, обичаи и традиции. Много вануати вярват, че благосъстоянието може да бъде придобито чрез церемонии. Танцуването е важна част от културата им; много селища разполагат с места за танцуване, наричани насара. Значимо традиционно събитие е фестивала Тока на остров Танна, символ на съюз и приятелство между различните племена.


Рах Лава е един от двата малки, отдалечени острова, които принадлежат на групата от островите Банкс от южнотихоокеанската нация Вануату. Изолираността им от останалия свят и първичната, изобилстваща от ресурси обкръжаваща природна среда, са довели до зараждането на една уникална култура и начин на живот.


Някои Ни-Вануату практикуват посвещаване на мъжете, което обикновено включва обрязване. Следвайки ритуала, всеки младеж носи покривало от сплетени влакна върху гениталиите си. Народите от северните острови на Вануату преминават през поредица от различни нива на обществено положение в зряла възраст.


Змийският танц на мъжете е много известен във Вануату. Те боядисват телата си в черни и бели ивици, като морска змия, и използват лози за украшения на главата, както и листо в устата, бидейки със стиснати устни.


Ни-Вануату съчетават традиционната южнотихоокеанска кухня с внесени елементи. Преди контакта със Запада, основните храни били гулия, тарос, банани, кокосови орехи, захарна тръстика, ядки, зеленчуци, прасета, домашни птици и морски дарове. След контакта, други тропически посеви (маниока, банани, сладки картофи, папая, манго) и умерени посеви (зеле, фасул, царевица, пипер, моркови, тикви) били добавени към диетата.


Намерени археологически останки свидетелстват, че заселването на Вануату датира обратно до около 500 г. пр.н.е. Има все повече доказателства, че първите, които колонизирали Вануату, били меланезийски навигатори от Папуа Нова Гвинея. С течение на вековете, последвали и други миграции. В днешно време, всички населявани острови си имат собствени езици (говорят се над 100 отделни езика), както и собствени обичаи и традиции.


Много Ни-Вануату все още практикуват традиционни туземни религии. Те включват карго култове, които вярват, че благосъстоянието може да бъде придобито чрез религиозни церемонии, най-известната от които е движението Джон Фрум. Тази група се придържа към някои традиционни практики, включващи ритуално танцуване и пиене на кава.


Тридневният фестивал Тока на остров Танна, е едно от най-значимите традиционни празненства на Вануату. Събитието, с което преди се е отбелязвал края на една племенна война, в днешно време е символ на съюз и приятелство между различните племенни групи. По време на тази церемония с размяна на подаръци, близо 2000 участника се опитват да се надминат един друг с пищните си подаръци, танцувални умения и богато украсени костюми. Жените носят сламени поли, използвайки листа, сплетени бурени или влакна на хибискус.


Остров Абрим е известен с великолепните си там-тами, изваяни от дънери на дървета. Тези разцепени гонгове, които са високи няколко метра, сe използват да се бие ритъма за пеенето и танцуването по време на церемониалните ритуали. По-поразителен е танца Ром, провеждан всяка година в северен Абрим. Това е подбрано мъжко събитие и е държано в голямо тайна. Костюмите, носени за танца, са унищожавани моментално след събитието, така че духовете да не преследват танцьорите.


Ни-Вануату са меланезийския народ, който съставя населението на република Вануату. Тази верига от 83 острова в югозападната част на Тихия океан, някога Нови Хебриди, получила независимост от Британия и Франция през 1980 г. Най-големият остров е Еспириту Санто. Столицата Порт Вила е разположена на южния централен остров Ефате. Цялото население на Вануату е близо 170 000 души.


Кава има дълга история във Вануату. Това е напитка, приготвяна от пипереното растение, което съдържа леко опияняващ наркотик. Накамал представлява обособено място, където мъжете от селото се събират да пият кава след работния ден. Събирайки се под голямо дърво или „навес”, мъжете от селото говорят за належащи въпроси.


Намбасът е традиционна обвивка за пениса, направена от кора на дърво или от листо на пандан. Две племена от остров Малакула, Големите Намбаси и Малките Намбаси са неименувани според размера на техните намбаси. Намбасите са характерни за централно Вануату. На северните острови, вместо това се носят дълги рогозки, увити около кръста. Към този основен вид облекло, Ни-Вануату добавят маски, украшения за глава и разнообразни украшения за различните церемонии.


Националното традиционно ястие е лаплап, което представлява пудинг, приготвен от стрити кореноплодни растения или банани, смесени с кокосово мляко, зеленчуци и меса, увити в листа и печени с часове в традиционна земна пещ.


Човек получава достъп до всеки етап, закупувайки символите, свързани с него, и извършвайки голямо жертвоприношение на животни, обикновено прасета. Основно мъжете преминават през нивата на обществено положение, но и жените също могат да участват. Ролята на жените е различна сред Ни-Вануату. В някои области, командват мъжете. В други, особено в части на островите Еспириту Санто и Ефате, жените притежават повече власт. В тези общества, потомството е проследявано през женската страна на рода. За провинциалните Ни-Вануату, изборът на брачен партньор е определян според рода и потеклото. Самата женитба обикновено е придружавана от размяна на подаръци, включително рогозки и прасета.


Вануату все още е селска страна. Повечето Ни-Вануату живеят на родните си острови и са препитаващи се фермери, които отделно продават продукцията си. Методът на производство е градинарство, при което всеки сезон фермерите изчистват и след това изгарят нови горски участъци.


Церемониите обикновено включват размяна на храна, като традиционни тароси и гулии, кава, домашни птици, прасета и кокошки, както и пиршества. Танцуването е важна част от културата на Ни-Вануату, и много селища разполагат с места за танцуване, наричани насара.


Посевите са продавани на местните пазари. С нарастващата туристическа индустрия, има и малък пазар на традиционни ръчни изделия.
Обичаите са включвани във всяко едно важно събитие в ежедневния селски живот (женитба, смърт, обрязване, посвещаване, обредни церемонии и т.н.), и също така съблюдават, че реда и законността са спазвани. Ако възникнат спорове, те са решавани мирно с размяна на подаръци.


Вождът често използва това време да обмисли и/или да направи преценка върху селските спорове. Този метод на обмисляне и помиряване – ако даден въпрос е достигнал високо ниво на противоречие – е превърнал Вануату в едно много мирно място, особено в сравнение с меланезийските му съседи.

No comments:

Post a Comment