Древното изкуство на лова с орли е една от многото казахски традиции. Повече от два века, мъже казаци са ловували на кон с дресирани златни орли. През планини и степи, голямо разнообразие от животни, включително зайци, мармоти, лисици и дори вълци, са ловувани заради козината им, която е съществена част от традиционните казахски одежди. Умението за дресиране на златни орли се предава през поколенията. Ловците с орли носят ботуши, черни палта и шапки от лисича кожа, наричани лоовууз.
Казаците имат традиция на устни предания. Те силно се уповават на своя клан и трябва да помнят поне седем поколения назад имената на предците си, така че „да не забравяме откъде сме дошли”. През последните десетилетия, монголските казаци са успели да задържат своите традиции и умения много повече от братята си в съседен Казахстан.
Ислямът бил въведен при предците на казаците през 8-ми век. Повечето казаци са мюсюлмани сунити, които много често продължават да вярват в предислямските култове към небето, прадедите, огънят и свръхестествените сили на добри и зли духове, на великани и горски таласъми.
Те носят мъниста и талисмани, които да ги защитават от злото. Шаманските вярвания са били широко запазени сред казаците, както и вярата в силата на носителите на този култ – шаманите, които казаците наричат бакси.
До 1930 г. номадите можели свободно да се придвижват между Казахстан, Монголия и китайската провинция Синдзян. Но след основаването на народна република Монголия през 1924 г., много от тях се отказали от своя полуномадски начин на живот и започнали да се установяват по западните монголски планински части.
Фестивалът на златните орли, провеждан в средата на октомври, сигнализира за започването на ловния сезон. Това е едно цветно и живописно събитие, привличащо най-добрите ловци и птици, и важно празненство за общността.
Казаците си позволяват да носят богато бродирани дрехи: жените носят светли забрадки (ах джаули), а мъжете носят кепета (тухиа) или шапки от лисича кожа. Казахската култура силно се различава от монголската култура: дори казахските седла са с различна форма.
Казаците са полуномадски, пастирски народ. Много семейства се местят по няколко пъти в годината със своите стада между установени сезонни селища. Други, с по-малки стада, остават по-близо до зимния си дом през лятото, но въпреки това устройват юрта (кииз йи, значещо „филцова къща”). Лятната юрта (и в по-малка степен зимната къща) е богато обзаведена с бродирани, уплътнени с филц и тъкани платове.
Повечето казаци в този отдалечен планински регион, зависят от домашни животни за прехраната си. От 19-ти век, те са бродили по планините и долините на западна Монголия със стадата си. В областта има много върхове, вариращи от 3000 до 4000 м. Днес, казаците в провинция Баян Йолгий наброяват около 87 000, или около 88,7% от местното население, докато в цялата страна те представляват около 4% от цялото монголско население (около 110 000 души).
Много казаци умеят да изпълняват традиционна музика. Домбрата – лютня с две струни, и кобиза – лъков инструмент, който се свири върху коленете, са споменавани в ранни свидетелства.
Казаците в Монголия са (като братята си в Казахстан, Узбекистан, Китай и Русия) тюркски народ, произхождащ от северните части на централна Азия. Те са потомци на тюркските, монголски и индо-ирански племена, както и на хуните, които населявали територията между Сибир и Черно море. Казаците проследяват корените си обратно до 15-ти век. В Монголия, казаците представляват най-голямото малцинство, и живеят предимно в най-западната провинция Баян Йолгий, значещо „Богата люлка” на монголски.
В продължение на стотици години, казаците са били пастири, отглеждащи дебелоопашати овце, камили и коне, разчитайки на тези животни за храна, дрехи и транспорт. Овчето и конско месо са предпочитани. Широкоразпространена е практиката да се посолява и изсушава месото за да бъде запазено, и се предпочита пресеченото мляко, понеже по-лесно се съхранява, и следователно по-добре подхожда на номадския им начин на живот.
No comments:
Post a Comment