Тибет е познат като „покрива на света”. Пет планини са с височина над 8000 м., включително връх Еверест, най-високият връх в света. Лхаса е политическият, икономически, културен и религиозен център с изобилие от културни реликви. В Тибет има 1700 манастира, някои от които датират от 8-ми век сл.н.е.
Приблизително 5,5-те милиона тибетци са една етническа група с изпъващи и непотиснати отличителни черти. Според легендата, предците на тибетския народ са маймуна и женски великан.
Въпреки че не са лишени от практични съображения, повечето тибетски традиции, като многото фестивали, са свързани с будизма. Говори се, че традиционната тибетска опера (Лхамо) води началото си от 14-ти век, когато един лама, Тангтонг Гялпо, провел първото представление заедно със седем красиви момичета, с цел набиране на средства за мостове от железни вериги, чрез което да се подобри транспорта на стоки, както и да спомогне за поклоненията. След това, тибетската опера станала популярна в целия регион. Представления се провеждат по време на фестивали, ознаменуващи различни поводи. Будистиките учения и тибетската история са източниците на вдъхновение за оперите. Различни маски разкриват ролята на изпълнителите, независимо дали те са крал, кралица, лама или божество.
Животновъдството е основното занимание на повечето тибетци, и те продължават да водят полуномадски живот, живеейки в плътни черни палатки от козина на як, наредени с чували ценен ечемик, и обградени от пасящи стада. Повсеместният як е най-полезното животно, въпреки че овцете също се използват за месо и вълна, и повечето семейства разполагат също и с определен брой кози. Здрави дребни планински понита са средства за транспорт, и млякото от кобила е един високо ценен деликатес и универсално лекарство.
Кухнята на Тибет отразява богатото наследство на страната и нагаждането на хората към голямата надморска височина, и религиозните кулинарни ограничения. Най-важната култура е ечемикът. Тестото, приготвяно от ечемично брашно (цампа), представлява основната храна в Тибет. Месните ястия може да са от як, козе или овнешко месо, като често са сушени или сготвени в пикантна яхния с картофи. Синапеното семе е отглеждано в Тибет, и следователно участва редовно в неговата кухня. Често се ядат кисело мляко, масло и сирене от як, и добре приготвеното кисело мляко е считано за нещо престижно.
Тибетският будизъм е основната религия в Тибет. Религията е всекидневно, ако не и ежечасово занимание. Тибетците прекарват голяма част от времето си в молитва или въртейки молитвени колела, за което се вярва, че е почти толкова духовно-похвална дейност, колкото молитвата. Като всички будисти, тибетците се придържат към ненасилието, вършат добри постъпки, дават дарове на монасите и се стремят да имат хрисими мисли. Тибетският будизъм е приел елементи от Бон, когато се развил през 8-ми век сл.н.е. Религията Бон е древна шаманистка религия с езотерични ритуали, екзорсизми, талисмани, заклинания, магически формули, биене на барабани, жертвоприношения, пантеон от богове и зли духове, както и култ към мъртвите. Тя е повлияла силно на тибетския будизъм.
Тибетското облекло и украшенията съобщават не само за обичаите, но също и за историята, вярванията, климатът и характера на местния народ, и са претърпели няколко промени през историята. Най-поразителната особеност на тибетското облекло и украшения е голямото разнообразие, не само от материали (включително брокат, козина, кожа, коприна, вълна, памук и много други), но също и, в зависимост от местоположението и заниманието на носещия, от оформление.
Небесното погребение е погребална практика в Тибет, при която починалият се поставя на някой планински връх и се оставя на елементите (махабхута) и дивата природа – конкретно на хищни птици. В Тибет, тази практика е позната като джхатор, значещо „даване на милостиня на птиците”. В по-голямата част от Тибет земята е прекалено твърда и камениста за да се изкопае гроб, и поради недостига на гориво и дървесина, небесните погребения често са по-практични от кремацията.
Полиандрията се практикува в части от Тибет. В едно типично уреждане, жените се омъжват за един или повече братя на първия й съпруг. Това обикновено се прави за да се избегне разделяне на собствеността, и да се осигури финансова сигурност. Въпреки това, моногамията е по-често срещана в Тибет.
Повечето тибетски одежди са направени от животинска козина, като овчата кожа е най-често срещана. Традиционната вълнена материя е Пулу. Памучните дрехи са добре приемани през лятото. Тибетските одежди са великолепно оцветени. Жените в пастирските области, особено обичат ярките цветове. Тибетците обичат украшенията повече от която и да е друга етническа група. Украшенията са символът за придобивки и обществено положение. Те носят всякакви бижута, като гердани, фиби, обеци и гривни, направени от черупки, животински кости, злато, сребро, перли, нефрит и други скъпоценни камъни.
Пастирите се нуждаят от дрехи, с които лесно да могат да се придвижват. Робата им е достатъчно широка за да служи и като завивка нощем и да позволява свободно движение на ръцете през деня. Щом слънчевата светлина повдигне температурата, те лесно могат да изкарат едната си ръка от ръкава, с което да се спомогне за регулирането на телесната температура. Носенето на роба, като едната ръка е гола, се е превърнало в символ на непотиснатия характер на тибетците. Направени от овча кожа, лисича кожа или златен сатен, тибетките шапки са с голяма естетична стойност. Ботушите са толкова дълги, че понякога достигат до горната част на крака. Предниците често са бродирани.
Тибетската традиционна медицина е една от най-старите в света. Тя използва близо 2000 вида растения, 40 животински вида и 50 минерала.
No comments:
Post a Comment