Boy Hits Car - Hope

„Надежда”

Нека дойда и нощта прекъсна.

Да дойда искам и тази нощ да разкарам.

Дочувам виковете смътни на дърветата,

изгарящи, умиращи.

Ще го видя ли аз листото

тъй необятно, тъй свободно?

Носещ се безгрижно,

с шепнене тъй нежно спирам аз.

Надявам се аз.

Единствено надявам се аз.

Нека дойда и страховете твои отнеса.

В теченията на сълзите ще играем ние.

Това ще е годината,

в която кожата своя аз ще сваля.

И тогава за звездите всички на небето

ще се открия.

И вятър няма от тях да вие,

ще трябва светлината своя да сваля.

Надявам се аз.

За слепеца единствено надявам се аз.

За сакатия надявам се аз.

За старата усмивка пресъхнала надявам се аз.

Единствено надявам се аз.

Листото наблюдавам,

необятно и свободно.

Носещо се тъй безгрижно.

Дървета крещят,

необятни и свободни.

Тъй нежно викат те,

че любовта тази намя да умре.

Любовта тази ням никога да умре.

Надявам се аз.

За слепеца единствено надявам се аз.

За сакатия надявам се аз.

Да се усмихне тя отново надявам се аз.

Единствено надявам се аз.