Sunday, May 11, 2014

Gojira - This emptiness

„Тази празнота”

Тази точка светлина в космоса,
взорът ми вътрешен привлече.
Любимите тъй близо са,
в сънищата говорят ми те.
Свързвам се със сърцевината,
която веднъж усетих, че трябва да възстановя.
Отнесох се,
същия вече аз не съм.
Тези ръце лениви,
инструментите на моя мрак.
Непроменящ се,
този огън горящ.
Тази празнота,
която трябва аз да запълня.
Злото, което трябва аз да поправя.
Това щастие,
което трябва аз да достигна.
В сънищата завръща се то.

Същността ми тъй дълго надалече,
която отказвах аз да подхранвам.
Пламъкът винаги държах,
волята ми е да раста.
Взор разтворен,
сила разкрита е.
Навсякъде около мен е тя,
сега избухва от празнота.

С таз светлинна сила свързвам се по всяко време.
Време.
Тези лъжи в мен вече не живеят.
Не живеят.

Gojira - The Fall

„Падението”

Листа падат,
вятърът студено духа.
Кръговратът краен,
до сърцевината обелен.
Пред разрушителя изправено е видението.
Припомних си всичко аз.
Нищо по-долу не може да бъде,
пълзя отдолу.
Теглото не мога аз да понеса.
Поглъщам всичко диво и девствено.
Светът сълзите носи.
Отново славата, в тишина изпадаща.
Слоевете аз ще броя.
И огледалата безброй, които ти изпращаш,
отразяващи лъчите слънчеви във трудни времена.
Духове велики отгоре наблюдават те.
Нека тез сълзи изпием,
дано силни ние да израстнем.
Понякога разочаровани от любовта ни,
заблуждаваме се ние в преструване сляпо.
Връзките прекъсваме към възможните избори.
Мостовете унищожаваме към зелената земя.
На земята падаме,
всичко отново умира.
Цикъл на кръв и власт рециклиран.
Видение по-велико очаква новото си идване.
Топящи скали върху животите трудолюбиви.
И всичко ще умре, преобрази.
Нищо вече за крадене няма, без награди.
Надпреварата приключи, без измами.
Това око велико под водата,
бавно се надига, обгръща всичко то.
На земята падаме,
всичко отново умира.
Листа падат,
вятърът студено духа.
Кръговратът краен,
до сърцевината обелен.

Gojira - Born in winter

„Роден в зимата”

Пред всички неща отново прероден.
Узнаваш ти болезненият дъх на времето.
Студеното утро протяга ръцете ти
към топлината могъща на златното слънце.
Изглежда всички полудели са за злато.
Всичко от нощта е сътворено.
Родили сме се всички от експлозията на звезда.

Денят, в който се съживиш, ще осъзнаеш ти.
Разрастваща се сила жизнена,
където ти принадлежиш.
И в зимния студ с отворени очи,
силата да се бориш и стоиш изправен ще намериш ти.

Един ден по света ще бродиш и няма да забравяш
сърцето, дадено ти в зимно време.
И в жестокия студ с отворени очи,
силата да се бориш и стоиш изправен ще намериш ти.

Saturday, May 10, 2014

Gojira - Pain is a master

„Болката е учител”

Пълзящ и стенещ в острите стръкове трева.
Живота ми наново започва,
kръвта разлята е отвътре навън.
През този кръговрат от болка
преминах дълбоко в себе си аз.
От ръце ужасни разрушен,
демон на илюзията.
Болката сега будна,
разтварям се широко аз.
Тялото си едва разпознавам,
бойно поле.
Гордост несъмнена преди тъй крехка.
Имена и лица дори не мога аз да си припомня.
Тези до мен стоящи.
Тези до мен стоящи.
До мен.

Нищо съм аз,
болката будна изгражда ме.
С лице надолу, неподвижен.
Принуждава ме,
сънища преследват ме.
Необятен съм аз,
буден съм аз,
подновен.
Изгубен във времето най-мрачно.
Зная, че присъствието им аз усетих.
Дори и сляп да бях.
С лице надолу.
Болко, моля те прости за невежеството ми.
Учителю мой.

Gojira - The gift of guilt

„Дарът вина”

Бреговете напускаме,
за да видим планините извисяващи се.
Нарастващо впечатление далечно.
Този възглед създава болката, която ние държим.
Намерения разрушителни,
които за никаква цел не служат,
освен края на всички нас.

Тези лешояди от миналото, приближаващи.
Във всички адове и светове времето дошло е.
Освободени от техните очи.
Приеми, страдай, унищожи -
дарът вина.

Срамът и тъгата, самоосъждане.
Запълни всички празнини и пространства,
непоклатим.
Връчена ни e сила опустошителна.
Изграждаме ние тъкън свързваща
на лабиринт от лъжи.

Оставени сме като сираци изгладнели.
Жизнената сърцевината я няма.
Греховете ни навсякъде са,
и отново ние поглъщаме.
Омръзнало ни е щом този вятър задуха.
Рефлексът безумен е той.
Трябва ние да простим
и да спрем себе си да обвиняваме за таз любов.

Тези лешояди от миналото, приближаващи.
Във всички адове и светове времето дошло е.
Освободени от техните очи.
Приеми, страдай, унищожи -
дарът вина.

Gojira - Mouth of Kala

„Устата на Кала”

Река от време има.
Нека почитаме този бог на разрушението.
На нищо не можем ние да разчитаме.
Всичко изчезнало е,
на миналото то принадлежи.
От времето трябва да се учиш ти.
Всичко променя се отново и отново.
Всички тъй бързо падаме.
Продължавай да гориш.
Сила изумителна.
Продължавай ти да гориш, променяй се.
Старото Аз, то не оцеля.
Преобразяване непреклонно.
Нещо във война e.
Тази струя червена на стената.
Никъде не мога намерен аз да бъда.
Нищо не е от значение,
истината няма я.
Във въздуха разтварям се.
Избледнявам.
Сила изумителна.
Продължавай ти да гориш, променяй се.

Gojira - Planned obsolesence

„Планирано износване”

Изкуствена слабост за масите на борда.
Абсурден сбор от неща,
творение остаряло.
Жаждата винаги за повече,
отдаване на глада.
Нужда за власт,
демонът трябва да се храни.

От люлката учен си как да господстваш и побеждаваш.
Дяволът усмихва се,
истинско това не е.
Черни лешояди в мъглата приближават,
близо са те.
Краят наближава,
ще поемем ние оттам.

Послание до всички души.
До всички стоящи с лице към земята.
Ключът към сила безкрайна вие държите,
която тук била е винаги и ще си остане.
Всеки път, когато излезете,
гласът си вие надигнете.
Възкръснали от земята.

Замислени за неуспех,
вижте как отпадъкът изгорен е до земята.
С лице надолу и сломени,
същността си посветили сме на таз игра.
Няма време по-подходящо,
нека мечтаем,
да жеалем ние за по-добро.
На извисено усещане си за нещо по-велико.
Тези двигатели,
мощността изгасва тя.

Един ден ще се събудим от тази безсмислица абсолютна.
Звездата, която почитахме,
в червено тя ще изгори.
Празна черупка остаряла,
икона на един стар свят.
Съзнание събудено,
ще поемем ние оттам.

Friday, May 9, 2014

Gojira - Liquid fire

„Течен огън”

От утробата изтласкан,
неограничен,
вятърът аз улавям.
Разгърнат огън заедно с думите гори
право отвътре.
Мига, в който родих се,
убежище дълбоко в себе си открих.
Да се отдалеча се осмелих
до ръба на ледника.

Така говорим със света.
Чист течен огън, през вените ни протичащ.
Сами сме в това,
пред никой не прекланяме се ние.
От вълните изваян,
свещеният ни храм.
Ничие знаме не възхваляваме,
тонът ние задаваме.
Измислица това не е,
пред край изправели сме се.
Убеждението ни непокътнато,
живот напред градим.
Разумът на сърцето
като напътствие единствено.

Сила безкрайна се таи
в сърцето и навсякъде край нас.
Проблясъците път намират,
промъквайки се през разрушените стени.
И когато този огън расте,
прави го, за да запомним ние,
смисъла на тоз живот.
До края ние ще вървим.

Без нужда от повече лъжи,
сами ние стоим.
Съкровището блестящо, което открихме,
цена и име няма то.
В светлината на таз звезда,
със силите подреденa.

Така говорим със света.
Чист течен огън, през вените ни протичащ.
Сами сме в това,
пред никой не прекланяме се ние.
От вълните изваян,
свещеният ни храм.
Ничие знаме не възхваляваме,
тонът ние задаваме.
Измислица това не е,
пред край изправели сме се.
Убеждението ни непокътнато,
живот напред градим.
Разумът на сърцето
като напътствие единствено.

Gojira - The Axe

„Брадвата”

Жертва бил съм
на острието срещу себе си.
Цялата ми душа изтича.
Засмукан,
в тази вихрушка парализиран.
До тишина сведен.
В мрака твърде дълго съм стоял.
Тази брадва подострена,
лъч от светлина.
Пресягам се и я овладявам.
Срещу тези сенки я вдигам.

Целта й, в тишина сега разкрита.
Продължавай ти да търсиш,
съмнявай се дали край има тоз живот.

Удар сега ще нанеса,
и с точност аз ще закопая.
Око навътре гледащо,
идеята заличи.
 Страховете свои изгубих
и представата за време.
Скръбта си излекувах.
Всички ограничения, илюзия са те,
щом достигнеш ти до светлината централна,
и подкрепиш ударната сила.
С късмет последван ще си ти.

Целта й, в тишина сега разкрита.
Продължавай ти да търсиш,
съмнявай се дали край има тоз живот.

Всички призраци, живеещи вътре,
вътре в сърцето.
Виждам ги как всичките
със сенките си разделят се.

Gojira - L'enfant sauvage

„Дивото дете”

Тъй отдавна опитвам аз да се впиша,
не става това.
Опитвам се,
не зная аз.
Привидението на този свят,
с което опитвам да се справя.
Част от себе си убих,
която беснеех.
Болката изчезна,
 отричането.
От институциите избягал съм.
Дължа на себе си живот.

Няма начин.
Ще откликна аз на тези страст и гняв,
през мен течащи.
Светлина има в този свят,
за която боря се аз.
Причината, заради която
няма тази клетка ти да напуснеш.
Детето свое предаде.
Желанието,
което преди имаше себе си ти да разкриеш.
Забрави живота свой да създадеш.
Гняв.
Лъжи.
Отричане.

Този гняв праведен,
вътре в нас кипящ,
няма вечно той да трае.
Не се страхувай да го изкараш ти.
Клони изникват,
вълкът господар е.

Небето, навсякъде над мен е то.
Върху време бягам аз.

Gojira - Explosia

„Експлозия”

Завистта до кокалите ще те смаже,
освен ако не се разтвориш и освободиш я ти.
Твърде много виждал съм от нея.
Разтварям се със сила,
докато задаваш тона.

Тази ярост твърде дълго пренебрегвал си.
Избухвам аз.
Съживи отново този гняв,
да расте го остави.
Капаните мисловни и вярванията фалшиви захвърли.
Тези тежести дърпат те надолу.

Пада маската, която носиш.
Пробвай и виж как пада тя.
Момента неоспоримо усещаш,
освобождавайки живот един.
Всички молитви до тези богове,
докато прилива расте.
Ще ни направите ли по-силни,
когато поваляте ни вие?

Gojira - Escape

„Бягство”

Не усещам болка аз,
но животът не е лесен.
Знам, че приятел най-верен съм си аз.
Никой не го е грижа,
но толкова по-силен съм.
До края ще се боря.
Да избягам от истинския свят фалшив.
Съдба невредима.
Не бива в кръговрата безкраен да попадам.
Кръга на глупостта.

Сам наволя,
 сам свободен аз да бъда.
С умът в едно,
да го видят те не могат.
Да слушам не е нужно
какво те говорят.
Животът си е мой
да го живея както си реша.

Умът ми изнасилете и чувствата унищожете.
Не ми казвайте какво да правя.
Вече не ме е грижа, щот на своя страна съм,
и лъжите ваши прозират.
Мозъкът ми хранете с това, което норми зовете.
Кой ще каже, че прав аз не съм?
Освободете се от маниерите си общи.
Прогледнете през погледа си замъглен.

Сам наволя,
 сам свободен аз да бъда.
С умът в едно,
да го видят те не могат.
Да слушам не е нужно
какво те говорят.
Животът си е мой
да го живея както си реша.

Виж ги как стоварват своя чук.
Окови никакви не могат за земята да ме задържат.

Gojira - The way of all flesh

„Пътят на всяка плът”

Всичко що форма притежава
един ден ще се разпадне, ще изчезне.
Принадлежим към кръговрата жизнен на цялото сътворение ние.
Но пълзим и себе си отричаме,
това доказателство отхвърляме,
че проектираме върху смъртта великите си страхове
и силата своя забравяме.

Живота си искам да живея
в досег, близък със свещеното.
Безредието умствено укротявам,
пред смъртта си се изправям.

Все по-ниско напрежението намалява.
Усещам частите ми как рухват една въз друга.
Извисено състояние на съзнанието се пробужда.
Съзирам светлината на света предстоящ,
водеща душата ми преродена.

Трудно ми е да повярвам,
че таз картина на стената всичко представлява.
Молитвите разбирам за какво са.
Живота тъй остър, тъй болезнен.
Що е това умирането?
Ами ако вътрешностите и мозъка махнеш?
Тези кръв и сърцебиене ли зовеш ти живот?

Всеки опит да се пренебрегне, напразен е.
Всички ние трябва да умрем.
Късно ли е острието на болката да отслабя?
Трябва аз да се опитам.
Това е друго измерение.
И по вятъра пепел да разпръсквате,
дори и в земята заровен,
тук съм все още аз.

Не бой се, умираш ти сега.
Четирите велики елемента на тялото ти рухват един въз друг.
Чувството е сякаш те премазват планини.
Светлината от този свят е изчезнала напълно,
и светлината от следващия свят не се е появила още.

Дъхът те вече е стихнал,
топлината по кожата изчезнала е.
Не бой се,
няма как тук да останеш.
Този свят напускаш ти.
Всички светлини угасват сега.
Назад остави любимите хора и всичко що знаеш ти.
Не бой се и просто себе си пусни.

Thursday, May 8, 2014

Gojira - Vacuity

„Празнота”

Болестта на света всички мечти унищожава.
Глупците крале са, разкъсващи душата.
Надпревара за усложняване, предаване на реакция.
Липса на великодушие у хората.
Отдалечавам се аз от сърцевината.
Това тяло назаем за един живот, материал земен.
Душата ми разкрита из процеси мисловни.
Черупката отново връща се в прахта.

В настоящето съсредоточавам се,
към намереното концентрирам се.
Взорът насочвам високо отвъд проклятието времево.
Вниманието свое осветявам,
стените от вакуум падат.
Тази сила разраства се и ми показва накъде да тръгна.
Следвам, в измерението свое навлизам,
сърцето събудено е за живот.
Подсилвам, сетивата разбирам.
Волята намирам праведно да живея аз.
Тръгвай!

Промяната усещам,
виждам как кръга порочен
в добродетелен превръща се.
Целия свят в ръцете ми пълни.
Безвремие.
Извън рамките, тъй обширен се чувствам,
навсякъде съм аз.
Взаимодействие творческо.
Но продължавам вътрешно да се боря да задържа това завинаги там.

Страхът от изпадане в космоса ли
попречва ни да разберем?
Начинът единствен силата да откриеш
е в себе си ти да погледнеш.
Падението свое умишлено усили и
остави този поток да си тече.
И сега тайната пред теб е,
появила се от вакуума космичен.
Остани в това, което си
центъра на твоя живот.
До тази точка стигнал си,
не може никой да ти каже как.
Пълзял и кървял си по целия път,
Но ти си бил този, който е разкъсвал твоята душа.
Себе си откриваш най-накрая.

Gojira - Esoteric surgery

„Езотерична хирургия”

Силата притежаваш себе си ти да изцериш.

Всяка болест може да се изцери.
Клетката възражда се.
Ситуация недвусмислена.
Има таен код един
в структурата мозъчна.
Силата притежаваш себе си ти да изцериш.

Тела от плът и кръв, безгласни, заслепени,
блуждаещи несигурни, изгубени.
Заразени, с умове объркани.
Освобождаващи насекомо черно и огромно
от своите гърди.
Древно заболяване.
Езотерична хирургия, дисекция на душата.
Сила с точност неподозирана
върху болното тяло астрално.
Проектиран лъч светлина.

Всяка болест може да се изцери.
Клетката възражда се.
Ситуация недвусмислена.
Има таен код един
в структурата мозъчна.
Силата притежаваш себе си ти да изцериш.

Висящ, реещ се в пространства празни.
Залязващ плавно като огън отслабващ.
Запречване, разпадане, жизнена сила.
Преодолявайки всички обстоятелства,
болката ти освободи.

Gojira - Art of dying

„Изкуството на умирането”

Дишане бавно, сърцебиене механично.
Губещ връзка с живите.
Всемогъщият телевизор включен,
хибриден мозък празен.
Невиждащ нищо реално в играта.
Напрежението постоянно растящо.
Без разум, просто рефлекси,
от механизми управляван.
Опитвам се да съм нащрек,
и осъзнавам, че очите си отдавна не съм затварял аз.
Пренебрегвани емоциите водят до
катастрофални пътувания в света отвъден.
Тъй много стрес и липса на увереност са ми били дадени.
Даден ми е дарът на надежда тъй малка дълбоко вътре.
Очите си отдавна аз не съм затварял, опитвам се.

Неспособен съм тези форми и цветове вече да трая.
Но съм тук да продължа след всичко що преживях.
Старая се очи да не затварям, осъзнавам аз.
Тези живот и смърт, от всичко по-ценни.

Нищо материално не ще взема в живота задгробен.
Без вещи никакви, предпочитам леко да пътувам аз.
От типа съм, който целия ден прахосва,
но как да умра не зная все още аз.

Изкуството на умирането е начинът как от всичко ти да се освободиш.
Тайната на своята душа практикувам вътре аз.
Очертанието ми в огледалото
сега и завинаги е със собствен живот.