Thursday, December 18, 2014

20 книги за мистериозната сила на Аяуаска

„Чрез употребата на „лозата на духа”, пайе (шаманът) вярва, че може да диагностицира и лекува болести… за него се смята, че направлява раждането и смъртта; … ловът и риболовът; климатът; придвижването по реките и (безтелесните) пътувания през горите…”

- Ричард Еванс Шулт

Независимо от нарастващата популярност на лозата (дължаща се предимно на звездната култура, списание „Elle”, Опра Уинфри и Нешънъл Джиографик), фините окултни, паранормални и метафизични страни на Аяуаска – за онези, които са посветили целия си живот на това да я разберат и да работят с нея – все още се нуждаят от допълнително изследване.

Отразяванията в пресата в търсене на сензацията, като скорошната история с „нелегалното повръщане” на Линдзи Лоън, имат склонността да замазват случаите на убийства и изнасилване, извършвани от черни шамани, които се възползват от неподготвените западняци с дебели портфейли.1 Много са разказите на опитни антрополози за опасностите от брухерия, или смърт от невидими стрели, използвани от брухос (магьосници) в Амазонка и други туземни култури по света.2

Следва списък с книги, подредени по дата на издаване, които изграждат една значително по-сложна и многостранна представа за свещената медицина.

“Visionary Vine: Hallucinogenic Healing in the Peruvian Amazon” (1972) 
“A Hallucinogenic Tea, Laced with Controversy: Ayahuasca in the Amazon and the United States (2008) 
“Fate, Fortune, and Mysticism in the Peruvian Amazon: The Septrionic Order and the Naipes Cards” (2011) by Marlene Dobkin de Rios
Също като при разтърсващия труд за пейот от 1970 г. на Ла Бар (The Ghost Dance), де Риос била друг пионер в антропологията, който през 1972 г. се осмелил да документира подробно как религията и митологията на древните цивилизации били тясно свързани с употребата на психоактивни растения. Въпреки че първоначалните текстове от творчеството й са леко сухи и по-академично ориентирани, всички те оформят една неофициална трилогия и са задължителни четива за това как се осъществява лечението и гадаенето при церемониите с Аяуаска.
Книгата „A Hallucinogenic Tea представлява интересен поглед към политическите вълнения и все по-усложняващата се политика, породени от туризма в горната част на Амазонка, което води до проблеми с доставката и търсенето на лозата в САЩ, и би трябвало да е като предупредителен знак, че устойчивите практики трябва да бъдат строго прилагани, както прави наскоро формираният Етноботанически Съвет за Стопанисване. Вижте също Ayahuasca and It’s Mechanisms of Healing от книгата „Visionary Vine”.
Vegetalismo: Shamanism among the Mestizo Population of the Peruvian Amazonby Luis Eduardo Luna (1986) 
Този ранен иноваторски труд също представя едно много по-окултно тълкуване на лозата. Също като Стив Бейер, Луна систематично разглежда любовната магия, душевната загуба, болестите, причинявани от брухерия, и йерархията в света на духовете (състояща се от 8 различни подкатегории). Както казва той:
„Вярването, че духовни същества живеят в джунглата, във водата и, до по-малка степен, във въздуха, и които се намесват в живота на човешките същества, като често го правят с отрицателни последици, е все още силно вкоренено… Духовете могат да приемат формата на различни животни, често със забележителни размери, шамани с индиански или смесен произход, черни хора, чуждестранни предприемачи, шефове на каучукови плантации, принцеси от западни приказки, ангели с мечове от християнски икони, въоръжени хора от правителството, прочути, умрели, западни лекари и т.н., или дори, както може да се види в някои от картините на Пабло Амаринго, извънземни същества от далечни планети и слънчеви системи.”
Луна отбелязва, че в перуанската митология се срещат и някои християнски нюанси, като главен зъл дух, известен с името Чулачаки, чиито крака завършват на копита, и който често е изобразяван като наполовина човек, наполовина животно, и е виновен за отвличанията и други злодеяния.
Шаманът може да се противопостави на този бог, като призове духа на също толкова могъщата Сачамама, за която се смята, че е боа на дъгата, олицетворяваща първичната, покровителстваща (и властна) майка, която Амаринго обяснява, че също така може чудотворно да лекува ухапвания от змии. По този начин първичните митично-религиозни символи (най-добре документирани от Рене Гуенон, Титус Буркхардт, и по-наскоро в книгата на Тимъти Скот „The Traditional Doctrine of Symbol”) оживяват като една интерактивна холографска матрица при поглъщане на растенията на силата.
Yaje: The New Purgatory by Jimmy Weiskopf (Columbian edition 1990)
Тази класика с изчерпан тираж е внушително изследване на по-малко познатите аспекти на племената извън Перу, които все още прилагат свещения ритуал в Колумбия и Бразилия. Вайскопф се отнася много критично към перуанския шаманизъм с твърдението си, че традиционният му произход е бил покварен от твърде многото любопитни антрополози и от все по-широко разпространяващия се Аяуаска туризъм, който е една растяща индустрия.
Въпреки че част от книгата натежава от прекомерна обемност, една от положителните страни на тома е, че поднася интимно и прочувствено описание за това как патриархалният шаман вожд (който той нарича Тайта), който през цялото чиракуване на Вайскопф остава недоверчив към присъщата му „чуждоземност”, така и не му дава духовните отговори, които той търси, независимо от появилите се впоследствие вътрешни прозрения при чиракуването му с лозата.
Вайскопф проявява отчетлива смиреност и критично самосъзнание спрямо факта, че той търси един екзотичен псевдо-баща в лицето на Тайта, но цялостната му почтеност при поверяването на своите слабости и емоционално-неподправените откровения от сърцето, които се проявяват при виденията, неимоверно компенсират невежеството му на гринго.
Текстът също така съдържа важното разграничение между яхесеро (човек, който нехайно приема лозата) и курандеро (човек, който лекува чрез лозата), което означава, че не всички, които участват в церемонията, може да бъдат призовани от съвета на духовете, за да се захванат с енергийното лечение на други хора.
One River by Wade Davis (1997)
Прочутият разказ на Ричард Еван Шултс за 12-годишния му опит от началото на 30-те години с психоактивни растения (включително датура, яхе, пейот) в Амазонка е  представен добре в тази вечна, епична история. Единствено иновативните разкази на Антонин Артуа биха могли да съперничат на странните халюциногенни, неизследвани преживявания в тази книга.
Въпреки че не е посветен изцяло на Аяуаска, това вероятно е най-достъпния разказ на Шултс, Ричард Спрус и неговия ученик Уейд Дейвис за амазонската магия, тъй като в него скованото аналитично съзнание на научно ориентирания джентълмен бива напълно отнесено от страховитата „примитивна” сила на мъдростта в растенията на силата.
The Ayahuasca Experience: A Sourcebook on the Sacred Vine of Spirits edited by Ralph Metzner (1999)
По-академично ориентираните е добре да се обърнат към психиделичния пионер Мецнер за едно въвеждане към справянето с философското ориентиране за начинаещите с Аяуаска.
В сходство със също толкова пленителната книга на Мецнер относно псилоцибина „Sacred Mushroom of Visions”, книгата е разделена на две еднакво обширни части. Първата част е съставена от отлично историческо въведение на Денис Маккена, касаещо етнофармакологичната история, психологичен анализ на Чарлз Гроб и неврофармакологични въпроси на Дж.К. Калауей.
Втората част от текста е изпъстрена с качествени преживявания, които са най-малко равностойни, или дори по-добри от разказите, които може да намерите на сайта https://www.erowid.org.
The Ayahuasca Visions of Pablo Amaringo (1999)
Амаринго е известен с прекрасните си картини. Новото издание от 2011 г. съдържа голямо количество допълнителен, пояснителен текст към всяка картина, и включва страхотен увод от Стив Бейер. Амаринго обяснява за спомагащата сила на докторес, или невидимите лечители, които съпровождат яхесеро.
Амаринго също така е категоричен и сигурен в цялостната космология на вътрешните сфери, като тръгва от материалния свят, след това описва астралната и каузална сфери, населявани от все по-ужасяващи елементални сили и демони, и накрая стига до сферите на чистите духове, които представляват трудно достижимата крайна цел за изследователите на вътрешното пространство.
The Antipodes of the Mind: Charting the Phenomenology of the Ayahuasca Experience by Benny Shanon (2005)
Текстът на Шанън е достоен за възхищение заради това, че той е изцяло западен в своето аналитично, категориално разглеждане, като подробно описва всяка онтологична част от пътуването с Аяуаска, опитвайки се да определи същността на магическата медицина.
Така че вместо да свързва Аяуаска с основните шамански, религиозни, исторически значения, както са направили много автори от този списък, научно непреклонния, редуктивен метод на Шанън, с който той анализира изменените състояния на съзнанието, пораждани от отварата, се занимава с рационалните, качествени категории време, светлина, видения с отворени очи, съдържание и теми на виденията и т.н. Той не се интересува толкова от открито теоретизиране, особено що се отнася до окултните въпроси.
Леко сухият академичен стил на Шанън е единствения минус в тази иначе изумителна книга за изменените състояния на съзнанието. Той също така е отворен към идеята, че отварата би могла да направи възможно безпрецедентното отключване на артистични заложби, отбелязана в статията му Ayahuasca and Creativity“.
Supernatural by Graham Hancock (2005)
Скандалната вече книга на Ханкок заема специално място в сърцето ми, тъй като тя беше първият текст, който ме запозна с дръзките понятия за междуизмерени извънземни и за приликите между наполовина човешките, наполовина животински духове, които той нарича териантропи и които населяват вътрешното пространство. Ако човек не е внимателен, тези лукави духове крият сериозната опасност от обладаване по време на церемонията с Аяуаска.
Въпреки това книгата ме дари със смелостта да проведа самоиницииране в страховитите мистерии на лозата, и няма как да не съм благодарен за това.
Европейският скептицизъм и критично отношение на Ханкок ме изпълниха с почуда спрямо начините, чрез които една проста растителна отвара е способна да осигури достъп на психонавта към вътрешни светове, които не са просто халюцинации, а споделени, взаимопроникващи, невидими измерения, населявани от реални онтологични същества, извършващи свръхчовешки дейности.
Това беше последния научен труд на Ханкок, и неговите книги „Entangled и War God, вдъхновени от Аяуаска, са ярък пример за това, което Рак Разам, Греъм Ханкок, редакторът на психиделичния раздел на сайта www.realitysandwich.com Джеръми Джонсън и аз сме нарекли „ентеогенно разказвачество” – нова парадигма в изкуството, която е повлияна от пресечната точка на изменените състояния, еволюцията на съзнанието, ентеогените, паранормалните феномени, шаманизмът и метафизиката.
Aya Awakenings (2006) and The Ayahuasca Sessions (May 27th 2014) by Rak Razam
Тези две книги са страхотно общо въведение за западния човек към церемониалното използване на свещената лоза. Една от връхните точки в „Ayahuasca Sessionsе признанието на Гилермо Аравело, че самата лоза е посвещаващата и че дори за един западен човек не винаги може да е необходим шаман при онези, които са достатъчно смели да се впуснат сами в проблясващото пространство на ДМТ.
Употребата на интроспективни размишления от Рак в „Aya Awakenings”, каквито често се срещат в жанра на психиделичните пътувания, предлага един също толкова пленителен контраст спрямо по-разговорния сърдечен подход, на който може да попаднете в Ayahuasca Sessions. „Aya Awakenings” е със забързано темпо, стилна и се впуска стремително с една характерна, постмодерна духовитост в дълбините на сложни, енергийни взаимодействия със злонамерени и лекуващи духове, каквито се случват при приемането на растения на силата. Рак бързо изтъква, че има и такива шамани извън Амазонка, които по никакъв начин се нуждаят от ентеогенни субстанции, за да си взаимодействат и навлизат в света на духовете.
Отличителният шамански тотем на Разам е Маймуната, и затова той е способен да прескача по един поетичен начин през широк спектър от опияняващи, интелектуални теми; от очертаването на Божия ум при неврологични проучвания, включващи приемането на 5-MeO-DMT с неговия див колега учен д-р Хуан, до размишления върху различни метафизични традиции, той също толкова лесно преминава към размишления за Супермен и искрения си страх от брухерия. Разам успява да смае своят читател, докато в същото време внимателно го напътства.
Като застъпник на психиделичната медицина, неговата работа с други хора от общността извън тези книги е както критически насочена, така и очарована от парадоксалните клишета на Аяуаска туризма и западната поп култура. Рак също така води и интернет предаване, изследващо ентеогенните знания и това, което той нарича „глобалното шаманско възраждане”, на име In a Perfect World, в което са взимали  участие видните пионери на Аяуаска Стив Бейер, Греъм Ханкок, Денис Маккена, Джереми Нарби и Ричард Мийч.
В скорошно интервю, което Разам проведе с Хамилтън Саутър, Саутър се оплака от възникването на един език, популяризиран от меметата в Аяуаска културата, който е лишен от способността да предава сложността на дългосрочната употреба на растението с цел духовно напътствие. Той също така разкрива подробности относно посвещаването си в Перу, проведено много години преди популяризирането на културата, за да бъде преодоляно трудното традиционно чиракуване, което продължава много години, като накрая достига званието курандеро.
И двамата шамански активисти имат по-динамичен възглед за лозата, като сложно органично взаимодействие с холографските енергийни духове, които се формулират след поглъщане на медицината, за да лекуват блокажи в енергийните тела. В този контекст, икарос са магически песни, предназначени за защита от тъмни магически сили, или черна магия, както се възприема в западната (бяла) магическа, церемониална традиция.
Според Разам и Саутър, цялостното намерение при церемониалното овладяване на сесиите с Аяуаска включва разнообразни цели, като астрално пътуване, балансиране на чакрите, предсказване на бъдещето и телепетично свързване с напътстващи духове или шамански тотеми на силата. Тези облаги настъпват дълго след приемането на отварата.
The Jaguar that Roams the Mind: An Amazonian Plant Spirit Odyssey (2008) and The Shamanic Odyssey: Homer, Tolkien, and the Visionary Experience (2012) and by Robert Tindall.
За разлика от предимно аналитичните тълкувания, които могат да бъдат намерени в научната литература за Аяуаска, предимството в трудовете на сътрудника на Reality Sandwich, Робърт Тиндал, е, че той не се страхува да внася изкуството и хуманитарните науки в пресечната точка с Аяуаска.
Медицината комуникира по един холографско глобален начин, като използва целия мозък, за да разпределя индивидуални, астрални предавания на лечение и гадателско съдържание, така че човек се замисля как обсъждането на изкуството и разказвачеството по отношение на Аяуаска би трябвало да е по-често срещано, отколкото е в действителност.
В действителност, като един истински фен на Хоумър и Толкин, неговото изследване в книгата „Shamanic Odyssey” на това как психоактивните растения са свързани със свещеното разказвачество беше определящо при оформянето на теорията за ентеогенното разказвачество в моята вдъхновена от Аяуаска трилогия графични романи „KALI-YUGA”, в която се разказва за приключенията на пътуващия във времето магьосник Абараис, като той използва ентеогени и елементална магия, за да победи седемте Крале Гущери, владеещи магията Каос. Първо се сблъскваме с едно загатване за митично аналитичните му умения в проницателното му анализиране на Тристан и Изолда в „Jaguar” – техника, която по-късно усъвършенства в „Odyssey” – при който той разграничава много влияния на Аяуаска, включително и автентичната, магическа, любовна отвара.
В „Jaguar”, Тиндал, който, въпреки връзката си с отварата, описва себе си като последовател на Дзен будизма, накратко изследва това, което той смята за трите централни стълба на амазонския шаманизъм: пречистването, психоактивните растения и постенето (не по-различни от трите стълба в Дзен). Тиндал също така разглежда не-психоактивни растения, които се използват за пречистване.
В едно скорошно интервю за Vice, Тиндал бе леко иронизиран относно трансформирането му в шаманския тотем на силата Ягуар, за щастие – за онези, които действително са приемали медицината – тази архетипна промяна е много истинска и може да доведе до едно експериментално сурово, примитивно, енергийно освобождаване, което не може да бъде обхванато от материалистичния редукционизъм (че всяко нещо може да се представи в по-проста форма) или изразено чрез прости, постмодерни, лингвистични, интелектуални игри.
Също както е и в трудовете на Еленбаас и Вайскопф, Тиндал описва сблъскването си с метафизиката на мъжествеността и е принуден да подчертае важната роля на баланса и естествените борби за власт, които могат да се срещнат при отношенията баща-син.
Ролята на лечението на зависимости с лозата заема централно място във втората половина на текста, което е една важна тема и може да бъде допълнена от скорошния академичен труд на Лабат и Кавнар „The Therapeutic Use of Ayahuasca”.
Singing to the Plants: A Guide to Mestizo Shamanism in the Upper Amazon by Stephan V. Beyer (2010)
Изключителната книга на Бейер, както и блогът му, посветен на Аяуска имагьосничеството, вероятно представляват най-подробното изследване на светлите и тъмни магически практики на метиския шаманизъм в горната част на Амазонка. Тя изследва реалността на глобалната брухерия, или враждебна магия, която е често срещано явления в Амазонка и други съвременни туземни общности. Във връзка с това, си струва да прегледате и двата кошмарни шедьовъра на Нийл Л. Уайтхед „Dark Shamans: Kanaima and the Poetics of Violent Death” и „In Darkness and Secrecy: The Anthropology of Assault Sorcery and Witchcraft in Amazonia”. Бейер също така е доста прям относно възможностите за виждане от разстояние чрез отварата, и описва как е видял хора да извършват различни дейности в джунглата на километри от него, които по-късно са били потвърдени от очевидци.
Бейер чиракувал дълго време в едно племе в горната част на Амазонка, сравнително незасегнато от западно влияние, което добавя известна правдоподобност към прозренията му за окултните практики с майстори курандерос и брухос. Разказът му е необикновен в това, че той е имал както мъже, така и жени учители, тъй като жените все още са дискриминирани в предимно мъжко ориентираното шаманско потекло.
Силно се набляга на скритата двойственост на растителната медицина, като Бейер обяснява, че едни и същи растения се използват както за лечение, така и за нечестивите цели на черната магия. Разглеждат се и подробности за магията със свръхестествени стрелички, като той е бил осведомен за метафизическата смърт, настъпваща от концентриране на магическа слуз и невидими оръжия. Двойствеността на икарос и митологичния произход на свещената медицина също преминават през подробно описание.
Singing to the Plants”, също като предходния му труд „The Cult of Tara: Magic and Ritual in Tibet”, е едновременно академична и поетична. В контраст с Вайскопф, който разглежда лозата като ориентирана към мъжкото начало в своето енергийно присъствие, подробната оценка на Бейер разглежда безкрайната красота и нежно величие на божественото женско начало, като духовна същност на Аяуаска. Но както казват Разам и Саутър, растението представя на консумиращия едно органично, недуално, холографско, енергийно отчитане, нагодено към уникалната специфика на вибрационното поле на човек, за да бъде едно своеобразно отражение на духовните, психологични и физически блокажи на посвещавания.
Fishers of Men: The Gospel of an Ayahuasca Vision Quest by Adam Elenbaas (2010)
След емоционалните разкази за личните, вътрешни странствания на Тиндал и Флахърти, Еленбаас вероятно е най-поетичен и субективен при срещите си с лозата, като се въздържа от необходимостта от каквото и да било научно безпристрастие. Само един смел човек може да е толкова открит спрямо личните си преживявания, колкото е той в книгата, и го поздравявам за това.
Еленбаас разказва и няколко опетняващи истории за активния скептицизъм и откровеното порицание на мъже от по-старите поколения спрямо някои ранни експерименти с различни психоактивни растения, които не без изненада отказват да си извадят каквито и да са положителни изводи от лечението с ентеогени.
Въпреки че вече много се изговори за това как книгата е съсредоточена около отношенията баща-син, изложените тук видения от церемонии са сред най-любимите ми със своята живописна яркост.
The Shaman and Ayahuasca: Journeys to Sacred Realms by Don Jose Campos Translated by Alberto Roman | Edited by Geraldine Overton (2011)
„Двойникът на шамана е ягуара, тъй като ягуарът е чист и гледа през очите на невинността.”
Перуанският шаман Дон Хосе успява по един реалистичен и подвеждащо прост начин да поднесе своята представа за това какво е да бъдеш истински курандеро, като книгата започва с една забележка, в която той си признава, че не може да определи тайнствения дух на Аяуаска, която той нарича Ла Мадресита.
Въпреки че е по-кратка, в „The Shaman and Ayahuasca” се споменават въпроси, които са били пропуснати в горепосочените книги, като опасностите от еротични сънища при спазването на диетата, и важни забележки за това как приемането на Аяуаска позволява на посвещавания да поема и развива марири – духовната сила на растенията.
Книгата е пропита с дълбока мъдрост относно значимостта на свещеното намерение, пречистването и лечението, когато се работи с растения с цел духовно пътуване и постигане на някакво знание.

Psychedelia by Patrick Lundborg (2012)
Въпреки че не е посветен изцяло на свещената отвара, анализът на Лундборг върху ДМТ и Аяуаска е сред най-задълбочените и феноменологично оформени анализи, на които съм попадал. Лундборг е този, който въведе термина ЕПТ, Единна Психиделична Теория, която цели внимателно да изолира и опише вътрешното пространство на опасното пътуване на смелия психонавт.
Лундборг определя четирите етапа на общия модел на трипа като: Сетивна Сфера, Аналитичен Етап на Припомняне, Символично Ниво, и Трансцендентално Ниво, като последното често съответства с кулминационното преживяване от пътуването и е свързано със сравнително честото изживяване на загуба на егото.
В книгата „Yaje: The New Purgatory” Джими Вайскопф твърди, че приемането на отварата в джунглата е „изпълнено с опасни сили, и пиещият изцяло навлиза в друго измерение… тогава няма ли да е по-добре, ако ритуалът бъде изолиран от природата, вместо да е изпълняван насред гората? Да, донякъде, но тогава какъв би бил смисълът?”
В книгата си Лундборг дава уклончив отговор на този въпрос, като казва, че всъщност не е необходимо да ходиш до Перу или Колумбия, за да имаш проникновено преживяване с Аяуаска, застъпвайки се за нещо силно критикувано напоследък, което е предимно белият, или европейски, „домашен шаманизъм” от Първия свят. Но както Ричард Мийч се изказа наскоро, всички ние сме свързани със земята, и всеки човек има право да открие собствения си път чрез лечебната медицина. В книгата на Разам „Ayahuasca Sessions” Гилермо Аварело също казва, че самата лоза, вместо курандеро, е учител и посредник на хаоса, който се крие в искрящите светове на ДМТ.
Въпреки това има много традиционалисти в Аяуаска културата, които смятат, че присъствието на шаман в процеса е абсолютно задължително, и гледат неодобрително на самоинициацията на уединилия се човек.
Shedding the Layers: How Ayahuasca Saved More Than My Skin by Mark Flaherty (2012)
Стилистично краткият текст на Флахърти започва с едно ужасяващо описание на демонично обладаване от някакво черно същество по време на първата му церемония с гореспоменатият западен курандеро Хамилтън Саутър. То служи като предупреждение за всички, които са достатъчно дръзки (или глупави) да се впускат в психонавтски пътувания без наличието на подходящи помощници и обстановка.
През цялото време Марк се самоосъжда и получава тежка форма на екзема, породена психосоматично от сексуално потискане, настъпило през ранните му тийнейджърски години, когато е страдал от разбито сърце и отхвърляне, което е било предизвикано от труднопреодолимо (но въпреки това често срещано) неспокойство при комуникирането с жени.
Кожното възпаление станало толкова тежко, че кремовете могли единствено да прикрият временно болката и силния сърбеж, и не след дълго той вече не издържал и започнал яростно да се чеше, като накрая започнал да кърви и на земята около него имало купчинки мъртва кожа.
Изключително краткият и сърцераздирателен разказ на Флахърти е и рязко напомняне, че свещената медицина не винаги поднася чудотворни изцеления по някакъв очевиден начин. Марк е трябвало да премине през повече от 200 сесии, за да успее най-накрая буквално да прогони вътрешните си демони и да се сдобие със смелостта да има интимни отношения с противоположния пол, и когато той успява, не е изненадващо, че екземата му изчезва.
Rainforest Medicine: Preserving Indigenous Science and Biodiversity in the Upper Amazon by Jonathon Miller Weisberger (2013)
Пионерите в изследването на Аяуаска Греъм Ханкок, Денис Маккена и Джереми Нарби с основание говорят възторжено за това скорошно издание. То е най-подробното документиране на това как митологичните символи и безкрайните шамански знания, използвани от амазонското племе Уайрачина Сача, в действителност са пряко отражение на метафизичното познание, придобито във вътрешните светове по време на пътувания с отварата, което, за секоя, означава пряко свързване с отдавна умрелите небесните предци за съвети относно ежедневието и за други духовни въпроси.
В допълнение към това, „Rainforest Medicine” съдържа много специфични обяснения за фината сложност на шаманските животни на силата, които се подразделят на различни видове, като опозореният тотем на Ягуара разполага с поне 5 разновидности и утвърждава съществената реалност на астралното видоизменяне като форма на магическа сила, която много често се среща при церемониите. Вайсбергер е прекарал 19 години (!) в изучаване и приемане на Аяуаска, и поглъщане на дълбоката мистерия на шаманизма и медицината на дъждовните гори, за да научи тези дълбоки тайни. 

- Бентън Рукс

------
Най-подробната библиография за изследвания върху Аяуаска и психиделиците може да бъде намерена в базата данни в уебсайта на МАПС.
Други трудове, които заслужават похвала, но не са попаднали в горния списък, са „The Cosmic Serpent” (1999) на Джереми Нарби и „Ayahuasca in my Blood: 25 Years of Medicine Dreaming” (2010) на Питър Горман, като, според мен, и двете са добре известни на читателите на realitysandwich. Също така заслужава да се спомене излязлата наскоро „Ayahuasca Medicine: The Shamanic World of Amazonian Sacred Plant Healing” (2014), която е особено интересна в това, че в нея се сравняват различните подходи на обучение по време на неговото чиракуване при различни курандерос, също като при работа на Тиндал и Разам.
Обширната антология „Ayahuasca Reader: Encounters with the Amazons Sacred Vine”, редактирана от Луис Едуардо Луна и Стивън Ф. Уайт, и преведена от над дузина езика, вероятно също е от значение, но тепърва предстои да се запозная с библиофилската й стойност.
Провокативната статия на Гейл ХайпайнUnraveling the Mystery of the Origin of Ayahuasca”, в която се критикува класифицирането на Джонатан От за аналозите на Аяуска (като екстракт от сирийско седефче или acacia confusa, наричана още Хаома) и силното акцентиране върху ДМТ, което често се среща в психонавтската литература, също е задължително четиво.
Спекулира се, че пътуването с вълшебното килимче на Аладин също се отнася за преживяване от приемането на пустинно седефче, чиято духовна същност често е описвана като „ледена кралица”. Хаома е силно вкоренена в историята на индоиранската религия, простираща се назад в дълбоката древност, и еднаквостта й с pegamum harmala е била доказана в западната академична литература от Флатъри и Шварц в книгата „Haoma & Harmaline” (1989). Уахид Азал е изтъкнал, че Хаома е пряко свързана със суфисткия мистицизъм (въпреки че това, разбира се, не е обществено признато от суфистките шейхове) и със способността за свързване с екстатичната, небесна, женска проява на недуалната божествена природа, върховна цел на чиракуването с растенията на силата, върху която може още да бъде наблегнато.
Протичащият в субкултурата дебат „Аяуаска срещу Анауаска” е интересна тема, която двамата с Патрик Лундборг (автор на „психиделичната библия” „Psychedelia”) обсъждаме в едно предстоящо интервю. Митът за Дървото на живота може в действителност да е замаскирана препратка към ДМТ поради широкото разпространение на различни дървесни кори, съдържащи висока концентрация от него. Човек няма как да не се замисли колко ли други древни религии и гностични секти са имали подобни вдъхновения от алхимични отвари, за които просто все още не сме открили доказателства.
Всеки един от гореспоменатите текстове акцентира върху уважение към същностните мистерии на лозата, като прякото преживяване очевидно заема основно място, тъй като същинските, транслингвистични, духовни мистерии никога не могат да бъдат изразени с думи.
1. Toé, the ‘Witchcraft Plant’ That’s Spoiling Ayahuasca Tourism, и „From Rape To Forgiveness and The Journey Home” на Т. Р. Уотърс. Вероятно самоинициацията чрез безопасни и законни, устойчиво развити практики е отговор на породените от икономическите условия опасности на Аяуаска туризма.

2. За физически доказателства за брухерията и връзката й с туземната политика, вижте статията на Бейер Fourteen Dead Shamans. Също така вижте „Dark Shamans: Kanaimà and the Poetics of Violent Death” на Нийл Л. Уайтхед и „In Darkness and Secrecy: The Anthropology of Assault Sorcery and Witchcraft in Amazonia”. За критическа библиография, вижте „Ayahuasca Religions: A Comprehensive Bibliography and Critical Essays” на Беатриз Каюби Лабат, Исабел Сантана де Рос и Рафаел Гимараес дос Сантос. За по-подробно разглеждане на мрачния, мъжки архетип, който Греъм Ханкок нарича „магьосника”, вижте статията му Letters from the Far Side of Reality.

No comments:

Post a Comment