Tuesday, August 16, 2016

Защо трябва да вкараме медитацията в училище

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света.

„Ако всяко едно 8-годишно дете бъде научено да медитира, само за едно поколение бихме могли да премахнем насилието по света.” – Далай Лама

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света. Ако всяко едно дете бе способно да се свързва с океана от съзнание, проникващ във всичко съществуващо, желанието да навредиш на друг човек би изчезнало. Медитацията ни дава възможност да открием истината за това кои сме ние наистина.

Проблемът на съвременното общество е че ние непрекъснато бягаме от себе си и, следователно, от истината. Толкова сме затрупани от работа и социални събития, че никога не намираме време да открием кои сме ние наистина в сърцевината на нашето същество. Повечето от нас се научават да бъдат такива, каквито не сме. Научаваме се да се вписваме, да се подчиняваме и спазваме социалните норми. Научаваме се да носим маска пред другите хора. Научаваме се да бъдем роби на собственото си его. Ставаме дотолкова добри в бягството от себе си, че дори не можем да понесем мисълта някога да свалим маската, която сме свикнали да носим. Така ние предаваме себе си и позволяваме на егото си всякакви волности. Изгубваме връзка със света и с всяко живо същество в него. Продаваме душата си за нещо, което не сме, но дълбоко вътре част от нас знае, че не спираме да бягаме. Мнозина от нас са изгубили всякаква надежда някога отново да се свържат със своя Аз, тъй като сме избягали твърде надалече…

Какво щеше да е ако изобщо не бяхме започнали да бягаме от себе си? Какво щеше да е ако още от ранна възраст се научавахме да бъдем в мир със себе си? Ако в училище се преподаваше медитация, децата щяха да откриват собствените си страсти, собствените си интереси и творчески потенциал. Нямаше да се тревожат толкова от своята несигурност и щяха да се научат да живеят за мига, вместо непрекъснато да се стремят някъде, където не са. Медитацията ми помогна да открия смисъл в собствения си живот. Ако не беше тя, сега нямаше да следвам сърцето си и да се опитвам да променя образователната система. Чрез нея се свързах с най-дълбокия копнеж на душата си и се настроих с целта на своя живот. Децата, които редовно практикуват медитация, няма да са толкова податливи на стрес, притеснение и болести. Те също така ще развият по-силни връзки с всички живи същества и няма да изпитват силна нужда да се съревновават с връстниците си.

Според мен е жизненоважно да дадем на децата този дар на осъзнатостта. Надявам се един ден медитацията да се превърне в неизменима част от ежедневието, като миенето на зъбите. Много на брой клинични изследвания са доказали, че медитацията увеличава дебелината на мозъчната кора, защитава тялото от болести и значително подобрява фокуса и концентрацията.

Шнайдер, Грим и Рейнфорт и др. са изследвали 201 мъже и жени, страдащи от исхемична болест на сърцето, които взели участие в една от две групи: програма за трансцендентална медитация (ТМ) или здравно образователна програма. След пет години и половина при групата с ТМ рискът от сърдечен удар и инсулт бил с 48% по-нисък.

В друго едно проучване на Пагнони и Чекич за дълъг период от време се наблюдавало сивото вещество в мозъците на практикуващи Дзен медитация и на немедитиращи. Макар и сивото вещество да намалява с напредъка на възрастта, сивото вещество на практикуващите Дзен не намаляло изобщо.

В доклада си Пагнни и Чекич пишат:

Откритието, че при медитиращите се наблюдава понижен спад на сивото вещество с напредванеto на възрастта, както в глобален, така и в регионален мащаб, може да свидетелства за участието на много на брой механизми за нервна защита.

Лазар и Кер и др. достигнали до подобно заключение в едно проучване за въздействието на медитацията върху дебелината на мозъчната кора.
Те открили, че:

Редовното практикуване на медитация е свързано с повишена дебелина при редица корови дялове, отговарящи за осезателното, слуховото, зрителното и интероцептивно обработване на информация. Освен това редовното медитиране може да забави свързаното с възрастта отслабване на  предния кортекс.

Говал и Сингх и др. изследвали 3515 участници в медитативни програми и открили доказателства за спад в нивата на безпокойство, депресия и болка.


Само си представете колко много биха спечелили бъдещите поколения деца от тази редовна практика. Ползите са наистина забележителни, както сочи и собствения ми опит. Трябва да направим всичко по силите си, за да вкараме медитацията в училище. Ако ще се учим да живеем в мир един с друг, първо трябва да открием този мир в себе си…

Осъзнатото сънуване в реалния живот

„Колкото по-истински ставаш, толкова по-неистински става света.” – Джон Ленън

Често сме чували някои хора да твърдят, че този свят е просто една илюзия, някакъв сън, който всички сънуване колективно. Джон Ленън се е изразил много точно по този въпрос: „Когато сам сънуваш сън, той е просто сън. Когато заедно сънуваме сън, той е реалност.”

Ако това наистина е така, ако животът ни на Земята е просто някакъв сън, който всички заедно сънуваме, докато не умрем и преминем в задгробния живот или в по-висше измерение или каквото вярвате, че се случва след смъртта на това физическо тяло, възможно ли е тогава да използваме осъзнатото сънуване в будния си живот?

Определението за осъзнато сънуване в Уикипедия е следното: „Всеки сън, в който човек осъзнава, че сънува. При осъзнатия сън сънуващият има по-големи шансове да прояви известна степен на контрол над участието си в съня или да бъде способен да манипулира въображаемите си преживявания в средата на съня.” Също както събитията в съня зависят от осъзнаването им от страна на сънуващия, за да съществуват, така и целия свят зависи от неговото възприемане от наша страна, за да може да оцелее.

Например, ако сте в гора и се взирате в дърветата, трябва да осъзнаете, че ако не сте там да възприемате дърветата, те няма да съществуват. Да, те може да съществуват като идея в главата ви, например, ако по-късно сте си вкъщи и си мислите за тях, ще можете да си ги припомните в своите мисли, но ако не го възприемате съзнателно в сегашния момент, дървото не съществува веществено.

Буквално, светът, който ние възприемаме, изцяло зависи от нас за своето съществуване. Не само това, но всеки, който е успявал да осъзнае, че сънува, докато спи, може да ви каже, че най-прекрасното нещо, което се случва, когато осъзнаеш, че просто сънуваш, е че изгубваш всякакъв страх. Може да се държиш по начини, по които обикновено не би се държал, ако вярваше, че сънят е реален.

Както всички знаем, страхът е основна причина да не живеем живота, който наистина бихме искали да водим в будното си съществуване. Но започнем ли да виждаме, че страхът е част от съня, ние сме способни да не взимаме страховете си толкова сериозно.

Много са начините, чрез които възприемането на себе си от гледната точка на сънуващ, осъзнал се в собствения си сън, може да ни помогне не само да водим по-свободен живот, но и да премахнем стреса и притеснението, които възникват, когато вземаме живота прекалено сериозно. Ето няколко съвета, върху които да помислите и които може да ви помогнат да започнете да упражнявате повече власт и контрол над личния си „сън”:

1.) Той има власт над вас само ако ВЯРВАТЕ, че има власт над вас.

Тъй като ние сме създатели на нашия сън, кой или какво ще има власт над нас зависи изцяло от вярата ни в това нещо, за да бъде то част от съня. Това е добра новина, защото, ако всичко, което ни плаши или вбесява или стресира, зависи от собствената ни вяра в него, за да може то да съществува в живота ни, единственото, което трябва да направим, за да си възвърнем контрола над него, е да спрем да вярваме в него!

Например повечето хора са дали власт на неща като обществото, парите, връзките и т.н. Това са неща, които могат да ни вбесят, стресират или разтревожат.

В основата на всички тези емоции стои страха. Когато се тревожите за пари, това е защото част от вас се страхува, че няма да можете да се сдобиете с тях, когато са ви необходими. Когато сте ядосани на друг човек, това произлиза от страха, че сте слаби, че тези неща или хора ще могат да упражнят някакъв контрол над вас, а вие се боите от загубата на контрол.

Но тези неща са във ВАШИЯ сън! ВИЕ можете да изберете дали те имат власт над вас в сегашния момент, и ако все още им позволявате да ви ядосват, тоогава те продължават да ви контролират.

2.) Човекът, за който се възприемате в съня, не е истинското ви „Аз”.

Когато сънуваме осъзнато, ние разбираме, че сме в сънната си форма, а не ние самите, затова не взимаме съня и себе си толкова сериозно. Можем да приложим тази идея в „съня” на истинския живот, като осъзнаем, че не сме нашето тяло. В момента ние буквално играем роля, като актьори във филм, така че се забавлявайте с това! Не се вкопчвайте толкова силно в своите етикети и осъзнайте, че също както ние не сме ролята, която сме избрали да играем в този „филм” на нашия живот, така и останалите не са, което означава, че и тях можем да започнем да не взимаме толкова сериозно.

3.) Не може да накарате себе си или някой друг насила да се „събуди” в съня.

Хората, които са имали осъзнати сънища, докато са спали, най-вероятно ще кажат, че когато им се е случило за първи път, е било напълно случайно. Било е просто подарък, който са имали възможност да изпитат, но не са могли да направят нищо, за да се „събудят” насила в съня.

В будния живот често попадаме на хора, които твърдят, че са „пробудени”, но смея да твърдя, че напоследък този термин е използван твърде свободно. Пробуждането буквално означава издигане към по-високо състояние на съзнанието или по-висока вибрация, което ние не можем насила да направим, то настъпва в резултат на нещо като божествена намеса.

С оглед на казаното, също както когато се опитваме да осъзнаем, че сънуваме, докато спим, има неща, които можем да приложим, за да улесним процеса. Неща като медитация, молитва, осъзнатост, терапия и енергийни практики могат да спомогнат за процеса на пробуждане.

Колкото по-силна е връзката ни с истинското ни Аз (нашата осъзнатост), толкова по-незначителна и неистинна ни се струва външната реалност. Възможно е да започнем да чуваме как хората се оплакват от неща, които вече не взимаме токова сериозно, или осъзнаваме колко много хора са все още оплетени в илюзията на страха и вече не резонираме с тях.


Важно е да запомним, че тези осъзнавания настъпват автоматично с нарастване на нивото на съзнание и че не можем да ги пришпорваме. Също както не може да го налагаме върху себе си, ние не може да го налагаме и върху другите, и трябва да имаме доверие, че те ще започнат да възприемат света като една илюзия, докато подсилват своята връзка с „истинското” си Аз. Дотогава може да се забавляваме, като сътворяваме своя сън, вместо да живеем в нечии друг кошмар.

5 Дзен коана, които ще отворят съзнанието ви

„От нищото умът излиза наяве.” – Диамантената сутра

В Дзен будизма коаните са сами по себе си парадоксални гатанки, използвани за 
дисциплиниране в медитацията. Целта на коана е да изтощи аналитичния и егоистичен ум, за да се разкрие по-интуитивния не-ум. С тях не се цели достигането до някакъв отговор, а сами ние да видим, че умствената ни дейност е неспособна да ни предостави напълно задоволителен отговор. Някои хора дори може да твърдят, че коаните са анти-интелектуални. Но те не са нито анти-интелектуални, нито интелектуални. Те просто изтъкват, че самата реалност не може да бъде „уловена”. Например вероятно двата най-известни коана са следните, прости и сбити, кратки и изтънчени…

 „Когато две ръце пляскат, има звук; вслушай се в звука на една пляскаща ръка.”

„Въпрос: Какво е Буда? Отговор: „1,5 кг лен.”

Дзен коанът служи като скалпел, който прорязва ума на медитиращия. Той е чук, с който се разбива фиксираното мислене, куб на Рубик, съставен от думи, който умът трябва да разнищи. Коаните не са просто черно-бели гатанки, които умовете ни спонтанно разгадават и заявяват: „Аха! Намерих отговора!” Те са двусмислени и парадоксални, изчаквайки умовете ни да се разтворят достатъчно, за да навлезе пространството на дълбоката интуиция – отвъд познанието и в не-мислието - чрез използването на творческа осъзнатост. Ето 5 Дзен коана, които са способни да разширят вашия ум:

1) Чаша чай

Нан-ин, японски учител в периода Мейджи (1868-1912), приел университетски професор, който отишъл при него, за да го разпитва относно Дзен.

Нан-ин сервирал чай. Той налял в чашата на госта си догоре, но след това продължил да налива.

Професорът наблюдавал преливането, докато накрая вече не издържал: „Стига толкова. Няма място за повече!”

„Също като тази чаша,” казал Нан-ин, „вие сте изпълнени от собствените си мнения и размишления. Как бих могъл да ви покажа Дзен, ако първо не изпразните чашата си?”

Това е класически Дзен коан за значението на ученето, отучването и повторното научаване, така че човек да остане бдителен и освободен от фиксираното мислене. Образът на преливащата чаша е мощен символ, напомнящ ни да се освобождаваме от нещата, за да можем да „наливаме” повече опит в живота си. Парадоксът е в това, че ние никога не можем напълно да се освободим от онова, което сме научили. То винаги се запазва на дадено ниво. Например при мускулната памет. Това, което „изливаме” от „чашата” на нашия ум е привързаността на егото към ученето и паметта, и освобождаване на фиксираните мнения и закоравели очаквания.

Действително, разтоварването на ума всеки ден предотвратява промиването на мозъка. Подобно на Дзен пословицата „Преди просветлението сечи дърва, носи вода. След просветлението сечи дърва и носи вода.” Преди ученето изпразни чашата, измий чашата. След ученето изпразни чашата, измий чашата.

2) Кален път

Веднъж Танзан и Екидо вървели заедно по кален път. Над тях се изсипвал силен дъжд.

При един завой те попаднали на красиво момиче в копринено кимоно и пояс, която не можела да прекоси кръстовището.

„Хайде, момиче” казал веднага Танзан. Вдигайки я на ръце, той я пренесъл над калта.

Екидо не продумал нищо, докато по-късно не се спрели да пренощуват в един храм. Тогава той вече не издържал: „Ние, монасите, не трябва да се доближаваме до жени,” казал той на Танзан, „особено ако са млади и красиви. Опасно е. Защо го направи?”

„Аз оставих момичето там,” казал Танзан. „Ти още ли я носиш?”

Този коан ми напомня за следния цитат от Руми: „Там, отвъд представите за грешно и правилно има ливада. Ще те чакам там.” Екидо дотолкова е погълнат от грешното и правилното в постъпките на Танзан, че той става жертва на статичното минало за сметка на динамичното настояще. Танзан вече се е освободил от това. 

Животът е нелогично ситуационен. Човешкото състояние никога не е ясно очертано. Има си правила и закони, някои от които са в равновесие с висшия космически закон, а други не са. Понякога е „правилно” да се извърши „грешната” постъпка според установения ред. Понякога моралът е не по-малко кален и мътен от пътя, по който са вървели Танзан и Екидо.

3) Притча

Веднъж един човек преминавал през поле и се натъкнал на тигър. Той побягнал и тигърът се втурнал след него. Стигайки до една пропаст, той се хванал за корена на дива лоза и се пуснал над ръба. Тигърът подсмърчал над него. Разтреперан, човекът погледнал надолу, където друг тигър чакал да го изяде. Единствено лозата го държала.

Две мишки, едната бяла, а другата черна, започнали малко по малко да прегризват лозата. Човекът видял една сочна ягода до себе си. Държейки се за лозата с една ръка, той отскубнал ягодата с другата. Колко сладък бил вкусът й!

Това е много важен коан за силата на пребиваването в сегашния момент. Като смъртни същества, ние постоянно сме заобиколни от смъртта. Вечно сме притиснати между две непреодолими безкрайности. Каквото и да правим, има едно смазващо усещане за нищо зад нас, бледнеещо единствено пред смазващата безкрайност, намираща се пред нас. Както е казал Себастиан Фолкс: „Да се възприемем като откъслечна материя, съединила се за милисекунда между две вечности е много трудна задача.”

Парадоксът тук е: как да намерим радост, или дори щастие, при положение че сме затиснати между чука и наковалнята на живота? Цаката е присъствието. Тайната е осъзнатостта. Ключът е любопитството. Трите са въплъщение на преодоляването на ентропията (двете мишки, гризящи лоза) в живота (вкусната червена ягода), независимо от неизбежността на смъртта (двата гладни тигъра).

4) Безсилието и абсурдността

В ранните години на Япония във фенерите от бамбук и хартия са се слагали свещи. Веднъж на слепец, посещаващ свой приятел през нощта, му бил даден фенер, за да се прибере вкъщи.

„Нямам нужда от фенер,” казал той. „Мрак или светлина са без значение за мен.”

„Зная, че не ти трябва фенер, за да се прибереш,” отвърнал приятелят му, „но ако не си с фенер, някой друг може да се блъсне в теб.” Затова по-добре го вземи.”

Слепецът си тръгнал с фенера в ръка и не след дълго някой се блъснал право в него.

„Внимавай къде ходиш!” извикал той на непознатия. „Не виждаш ли фенера?” „Свещта ти е изгоряла, братко,” отвърнал непознатия.

Понякога животът е напразен. Понякога сме прецакани каквото и да правим. Понякога добрият късмет е замаскиран от лош късмет, и обратното. Понякога ритникът в задника ни придвижва напред, а друг път той е просто обикновен ритник в задника. Абсурдността на човешкото състояние е едновременно много болезнена и много комична. То е иронично, противоречиво и мъчително несъвършено. Но това също така е половината забава.

Животът бързо ни завлича, и понякога най-доброто, което можем да направим, е да се изсмеем, независимо от неговата бързина. Между болката от уроците на живота и лечебния смях от развиването на добро чувство за хумор се намира непреодолимата абсурдност от ритниците на живота. Понякога единственото, което можем да направим, е да отвърнем на ритника с безмилостно чувство за хумор, не напук на иронията и нелепостта, а заради тях. Гмурнете се! Водата е топла (и студена и безопасна и опасна, като понякога има и масло в нея). Но не позволявайте на това да ви спира да живеете, да танцувате през явната безсмисленост и отровна абсурдност на всичко с хумор от най-висше ниво.

5) Дзен на Буда

Буда казал: „Смятам положението на крале и владетели като това на прашинки. Гледам на съкровищата от злато и скъпоценности като на много тухли и камъчета. В най-изящните копринени одежди виждам дрипави парцали. Виждам безкрайните светове на вселената като дребни семена на плодове, а най-голямото езеро в Индия като капка масло на крака ми. Възприемам световните учения като илюзии на магьосници. Съзирам най-върховната представа за освобождение като златен брокат в сън, и гледам на свещения път на осветените като на цветя, избуяващи в очите на човек. Медитацията виждам като стълб на планина, Нирвана – като кошмар на деня. Поглеждам към отсъждането на правилно и грешно като към извиващия се танц на един дракон, и възникването и изчезването на вярвания, като на обикновени следи, оставени от четирите сезона.”

Едно от най-значимите неща, които можем да направим като смъртни същества, наблюдаващи един преходен космос от несигурния си клон, е да осъзнаем, че всичко е преходно. Всичко е в процес на разпад. Всичко е съставено от същата несъвършена материя, като всичко останало. Неизменността е също толкова голяма илюзия, колкото и властта е илюзия на културата. Мъдро е да осъзнаем и двете. Понякога това изисква интелектуална безпощадност и творческо безгрижие.
Буда използва и двете в горния цитат, като разнищва понятията за власт сякаш са крехък пергамент, и пробива дупки във възприеманите идеологии с нагорещения ръжен на своите думи, и събаря цялата представа за фиксирано мислене в уталожения прах на свободното мислене, където корените най-накрая биват подхранени. Златото се разтапя в бляскаво нищо. Плодовете изгниват. Ученията се превръщат в застой. Четирите сезона на живота се поглъщат един друг.Всичко, което израства и процъфтява, не след дълго загнива и умира. Така да бъде. Но както мъдро се е изразил Руми: „Може би търсиш сред клоните нещо, което го има само в корените.”