Съзнанието продукт нa мозъка ли е, или мозъкът е приемник на съзнанието?

„Смятам, че съзнанието е фундаментално. Смятам, че материята е производнa на съзнанието. Не е възможно да се отделим от съзнанието. Всичко, за което говорим, всичко, което приемаме за съществуващо, предполага наличието на съзнание.” – Макс Планк, теоретичен физик, сложил началото на квантовата теория, носител на Нобелова награда за физика през 1918.

В наши дни е страхотно да се види как много на брой бележити учени от цял свят са започнали да изучават и изследват различни области, свързани с не-физичните феномени и човешкото съзнание. Истината е, че те го правят от векове, но това едва сега започва да получава нужното признание.

„Формулирането на законите на квантовата механика по последователен начин не би било възможно, без да бъде споменато съзнанието.” – Юджин Уигнър, теоретичен физик и математик, носител на Нобелова награда за физика през 1963.

Съзнанието е начинът, по който ние възприемаме и наблюдаваме света около нас, начинът, по който мислим, нашите намерения, чувства, емоции и т.н. Един от най-големите въпроси днес относно човешкото съзнание е дали то е просто производно на мозъка, или дали мозъкът е приемник на съзнанието. Ако съзнанието не е продукт на мозъка, това би означавало, че човешкото тяло не е необходимо, за да съществува съзнанието.

Съвременният научен мироглед и защо той може да е ограничен

Голяма част от съвременната наука следва предположението, че материята е единствената реалност. Днес тази представа е известна като „научен материализъм”. За щастие, този възглед започва да се изпарява с бързи темпове, тъй като квантовата физика ни е показала, че онова, което възприемаме като физическия, материален свят, всъщност не е толкова физически.

„Ако квантовата механика не ви е разтърсила до основи, значи все още не сте я разбрали. Всичко, което смятаме за истинско, е съставено от неща, които не могат да бъдат сметнати за истински.” – Нилс Бор, физикът с голям принос в разбирането на атомната структура и квантовата теория, за което той получава Нобелова награда за физика през 1922.

В края на 19 век физиците започнали да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Не след дълго вярата в една физическа, Нютонова, материална вселена, която била сърцевина на научното познание, започнала да отслабва и да отстъпва на осъзнаването за илюзорната природа на материята. Учените допускали все повече, че всичко във вселената е съставено от енергия.

Дори квантова физика е показала:

„Независимо от ненадминатия емпиричен успех на квантовата теория, дори самото допускане, че тя би могла по такъв начин да описва природата, все още е посрещано с цинизъм, неразбиране, и дори гняв.” – Т. Фолджър.

Това не означава, че „научният материализъм” не е допринесъл много. Той е довел до най-различни научни постижения и пробиви в наши дни. Проблемът е в това, че той преобладава в съвременните академични среди, което е довело до големи трудности в изследването и развитието на науката на нефизичните феномени, като съзнанието.

„В края на 19 век физиците открили емпирични феномени, които класическата физика не била способна да обясни. Това довело до развитието на един революционен нов клон на физиката, наречен квантова механика. Тя подложила под съмнение материалните основи на света, като показала, че атомите и субатомните частици всъщност не представляват солидни обекти – не съществуват със сигурност в определено посочена позиция във времето и пространството. Но най-важното е, че квантовата механика категорично въвела ролята на ума в своята концептуална основа, тъй като било открито, че наблюдаваните частици и наблюдаващия - физикът и използвания от него метод за наблюдение – били тясно свързани. Тези резултати предполагат, че физическият свят вече не представлява главен или единствен компонент на реалността, и че той не би могъл да бъде напълно разбран, без да бъде споменат и ума.” – Д-р Гари Шварц, професор по психология, медицина, неврология, психиатрия, и хирургия в Аризонския университет.

Научни доказателства, сочещи че съзнанието би могло да води началото си извън мозъка

Дори и до днес няма достатъчно доказателства, които да заключат, че мозъкът създава съзнанието. Също така няма и достатъчно доказателства, които за заключат (със 100% сигурност), че мозъкът е просто приемник на съзнанието. Но същевременно има редица научни изследвания, публикувани в различни научни списания, които сочат, че съзнанието може всъщност да не е продукт на мозъка, а нещо напълно отделно, и че това не трябва да бъде изключвано като възможност и пренебрегвано от съвременната материалистична наука.

„Някои учени и философи, подкрепящи материалистичната гледна точка, отказват да признаят тези феномени, защото те не са съвместими с тяхната ексклузивна представа за света. Отхвърлянето на постматериалистичното изследване на природата или отказа да бъдат публикувани сериозни научни открития, подкрепящи постматериалистичната представа, са антиетични спрямо духа на научното изследване, че емпиричните данни трябва винаги да бъдат правилно представяни. Всякакви данни, които не съответстват на преобладаващите теории и вярвания не трябва да бъдат отхвърляни априори. Подобно отхвърляне е плод на идеологията, а не на науката.” Д-р Гари Шварц

Пример за това могат да бъдат многобройните експерименти в лабораторна среда, които са документирали, че различни медиуми (хора, които могат да комуникират с умовете на вече починали хора), понякога могат да получат информация за починалия индивид. Това би могло да е в подкрепа на идеята, че умът е отделен от мозъка.

Друг пример е факта, че съзнателната дейност изглежда продължава след настъпването на смъртта. В голяма част от преживяванията близки до смъртта се споменава за извънтелесни преживявания по време на сърдечен удар. В тези случаи е интересно, че тези преживявания са се случили, когато не е имало електрическа активност в мозъка след сърдечния удар.

Един от най-добрите примери за това (по мое мнение) са т.нар. парапсихологични феномени. Този вид феномени са демонстрирали, че ние можем да получаваме информация, без да използваме сетивата си, и да въздействаме на физически устройства и живи организми чрез съзнанието си. Някои изследвания също така са показали, че определени хора разполагат със способността да проектират съзнанието си извън своето тяло и да виждат какво се случва на отдалечена локация. Изследванията показват и че умове отдалечени един от друг могат да се съгласуват независимо от дистанцията.

„Тези събития се случват толкова често, че е невъзможно да бъдат приемани като аномалии или изключения на природните закони, а като признаци за необходимостта от по-широка пояснителна рамка, която да не се основава единствено на материализма.”  - Д-р Гари Шварц

Източник: http://www.collective-evolution.com/2014/12/12/is-consciousness-a-product-of-the-brain-or-a-receiver-of-it/