Изборът

В една и съща нощ умрели Джим, Майк, Рон, и Дейв. Не след дълго те вървели по отъпкана пътека. Сторило им се правилно да последват пътеката. Накрая те стигнали до разклонение. Единият път водел наляво, а другия надясно. Те се чудели какво да правят и изведнъж пред тях се появил мъж, облечен в бяло, който им дал напътствия.

- Добре дошли, приятели – казал той. – Вие наближавате новия си дом и моя задача е да ви упътя доколкото ми е позволено. Ще забележите, че пред вас се разкриват два пътя. Единият ще ви отведе в Рая – място, което е по-красиво от всички ваши представи. Другият ще ви отведе в Ада – земя, изпълнена с мрак, отчаяние, и зли хора. Единственото, което мога да ви кажа, е, че трябва да изберете един от пътищата, но веднъж стигнете ли края на пътя, няма да може да се върнете обратно. Щом стигнете Рая, ще си останете там. Щом стигнете Ада, ще си останете там. Мога да ви кажа само още едно нещо. Не се страхувайте, тъй като онова, което ще получите накрая, е това, което заслужавате. Вървете уверени, че ако сте водели справедлив живот, ще пожънете това, което сте посели. Трябва да минете един по един и всеки ще върви сам по своя път.

След като казал това, мъжът изчезнал. Четиримата били учудени от този на пръв поглед случаен начин да отидеш в рая или ада. Накрая те решили, че трябвало да продължат напред и теглели клечки, за да решат кой щял да е пръв.

Джим получил първата възможност и избрал десния път. Той сметнал, че вероятно този път водил към рая, тъй като „дясно” винаги било асоциирано с „добро” (От английското "right", което означава "дясно" и "правилно" - Бел.прев.). Но като минал известно разстояние, той започнал да чува жестокия рев на диви животни, облаци помрачили небето, и земята започнала да се тресе. Той много се уплашил и си помислил: „Може би съм избрал грешния път”. Обърнал се и се върнал в началото, където разказал на останалите какво се случило. Тогава решил да пробва с левия път. Като тръгнал напред, той видял още злокобни знаци. Не спирал да си мисли колко ли още можел да продължава напред преди да не може повече да се върне, с всяка крачка страхът му нараствал, докато накрая не бил принуден да се върне в началото.

Като видели, че Джим не можел да вземе ясно решение кой път да избере, Рон и Дейв предложили Майк да опита на негово място, но Майк бил парализиран от страх, тъй като според историята на Джим нито един от пътищата не звучал много райски.

- Ще си помисля малко – казал той. – Някой друг да пробва през това време.

Сега било ред на Рон, който казал:

- Избирам десния път и няма да има връщане назад.

Той изпълнил намерението си и преминал през виковете на диви животни, през мрака и тъмните облаци, докато накрая не се озовал насред място на неописуема красота и мир. Той решил, че това било Рая и останал там.

Сега било ред на Дейв да избере накъде да поеме. Джим казал, че му се сторило, че чул как диво животно изяжда Рон, и всички почувствали тръпка на загриженост. Дейв не бил сигурен дали е взел правилното решение, тъй като избрал левия път. Той си помислил: „Каквото и да се случи, продължавам напред, пък да става каквото ще.”

Като вървял напред, нещата ставали от лоши по-лоши. Чували се ужасяващи викове на диви животни и свирепи светкавици се сипели навсякъде от буреносни облаци. Той продължил въпреки това и стигнал до табела, която гласяла „Ада”. Пътеката зад него изчезнала и вече нямало връщане назад. Пред него се разкрило едно мрачно и яростно място, чиито обитатели живеели в западнали колиби. Хората там живеели в постоянен страх от нападения на животни или вилнеещи разбойници, които открадвали всичко, до което се докопали. Където и да отидел, му казвали, че тази земя била прокълната от дявола и че нещата щели да стават все по-лоши цяла вечност. Дейв потънал в дълбок размисъл: „Обещах си, че няма да се връщам от този път, пък да става каквото ще. Отказвам да се вслушам в тези гибелни гласове. Аз знам, че в мен не се крие никакъв ад и че съвестта ми е чиста. Защо тогава трябва да има Ад отвън?”

От този миг насетне Дейв продължил уверено напред и учил хората, че не било необходимо да живеят в порутени колиби и че били способни да променят обстоятелствата си, така че да не им се налага да живеят в постоянен страх. Той също така подложил на съмнение вярата им, че това място било прокълната от дявола. У малцина се събудила надеждата и те се вслушали в Дейв, но останалите продължили да се страхуват и дори гледали на Дейв като на враг и се опасявали, че той щял да направи нещата още по-лоши, отколкото вече били.

Дейв събрал хората, които се вслушали в него. Те отказали да приемат овехтелите къщи, които им били предоставени като последно убежище и направили планове за нови и красиви домове. Най-хубавото място, което успели да намерят, било едно необитавано блато. Те го източили и на негово място издигнали красив град, изобилстващ с тучни градини. Разбойниците не ги тормозели, тъй като обитателите се грижели и пазели един друг. Дивите животни станали дружелюбни, тъй като хората ги хранели. Дори мрачните облаци и бури започнали да утихват и слънчевите дни станали нещо обичайно.

Хората, които били против Дейв, видели какво било постигнато, престрашили се, и една подир друга и останалите части на Ада били трансформирани в красиви градове и пейзажи. След известно време красотата и мирът се разпространили навсякъде.

Дейв наблюдавал вече красивата земя и осъзнал, че му оставало да направи още едно нещо. Той отишъл до входа, намерил старата табела, която гласяла „Ада”, съборил я, и на нейно място поставил друга, която гласяла „Рая”. Като го направил, се появила друга пътека с две разклонения, а с нея и мъжът в бяло. Той казал на Дейв:

- Мисля, че знаеш какво трябва да направиш.

Дейв погледнал и казал:

- Виждам, че отново трябва да направя избор.

- Правилно – казал мъжът.

- Преди да го направя, може ли да ми кажеш каква съдба сполетя останалите трима?

Мъжът отговорил:

- Рон е в града, наподобяващ мястото, което ти създаде. Той съжалява само за едно, и то е, че не е могъл да вземе участие в неговото създаване. Когато желанието му стане достатъчно силно, ще му бъде дадено да избира отново и той ще се окаже в място на име „Ада”, също като теб, и ще му бъде предоставена възможността да създаде Рая.

Джим и Майк все още са парализирани от страх и не знаят какво решение да вземат. Те са тези, които действително се намират в Ада, но рано или късно ще трябва да продължат напред.

- А какво се простира пред мен? – попитал Дейв.

- Неизвестното – казал мъжът.

Като чул това, Дейв почувствал внезапен страх, но същевременно бил доволен, и без да се колебае, той поел по пътеката, водеща надясно.