Saturday, April 7, 2018

Величието на идеите

На началния меридиан, в зоната централна,
близо до границата, но от края отдалечена,
между две долини, под ясното небе,
където звезди изпълват хоризонта над едно поле,
разположена е фабрика, малка, но безмерна,
която на стария мъдрец принадлежи,
който съществува, тъй като мисли.

Познавач на тайни всякакви,
старецът смесица е от различни остатъци.
Светът избухна и в пустиня се прероди,
и старецът най-доброто от всичко що умря наследи.

С поглед като телескоп, кожа на костенурка,
език на хамелеон и нос на гъсеница.

Старецът хирург е на цялото време.
Оперира над всички моменти с хладнокръвие.
Всички моменти, които изгубени са били,
със скалпела си той може да възстанови.
Секундите разтяга, за да ги удължи.

Той също така присажда моменти горчиви.
И ако горчивината се задържи и нищо не може да го утеши,
малко упойка той ще употреби,
така че да не го боли.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.

Ако иска в ново място живот да внесе,
от време на време той снася яйце.

Много той не яде, защото студенокръвен е,
храни се с мухи, които живеят по един ден.
Няма да го виня, ако не разполага с храна
и реши от тялото си да яде като октопода.

Той няма да умре, дори и цялото си тяло да изяде.
Също като гущера, бързо възстановява се.

Дори и да отминават години, 
над този отшелник времето не вреди.
Безсмъртен е той като всички светци.
От дърво са неговите прешлени,
тъй дълголетни.

Не забравя нищо стария мъдрец,
тъй като паметта му е от лед.
Спомените му са цели,
тъй като държи ги дълбоко охладени.

На едно действие многократното повторение
е най-ефикасния метод за неговото продължение.
Затова човек го повтаря, дори и да му носи отегчение.
Той живял е вече 950 години
и не го застигат никакви проблеми.
Покрай всичкото това повторение
поучил се е той от своето заблуждение.

Бездна е това за стареца.
Изгубил е живота своята приятност,
когато човек живее всеки ден в еднаквост.

Той би искал да е различен,
но да повтаря себе си и контролира времето
той го прави инстинктивно.

Той опитвал се е да отнеме своя живот,
но старецът диша дори и без кислород.
Защото идеите велики, щом бъдат открити,
винаги възраждат мъртвите си клетки.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
Най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.


Thursday, April 5, 2018

Покой

Непостоянството винаги навлиза ненадейно.
Всяко съкровище на този свят е мимолетно.
Очите ни дарът не могат да съзрат.
В пътя се крие смисълът.

Всяка природа е чиста.
Всяка външност е пуста.

В усещания и заблуди забулено,
погълнато от неизвестното.
В усещания и заблуди забулено,
всяко нещо – срива се и изчезва то.

Всяко мъдрост съхранява се.
Всяко богатство – сянка е.

С думи не може да се изрази.
Празнотата ти приеми.
Източник на безкрайността.
Блаженство от вечността.
Освобождение е отсъствието на ума.

Tuesday, April 3, 2018

Ханшан

За загадъчния отшелник и поет Ханшан, чието име означава "Студена Планина", не се знае почти нищо, нито кога точно е живял, нито дали наистина е съществувал такъв човек. Почти всичко, което е известно за него, е извлечено от стиховете му и от един предговор към тези стихове, който е бил съставен от друга мистериозна фигура и не може да се проследи до нито един индивид в китайската история.



Преди тридесет години на този свят съм се родил.
Хиляда, десет хиляди места съм прекосил.
Покрай реки, където тревите зелени плътно растат,
отвъд предела, където пясъците червени прелитат.
Отвари варил съм в отчаяно търсене на живота вечен,
книги чел съм, историята изучавал съм със песен.
Днес най-накрая стигнах у дома в студената планина,
ушите си да измия и глава да положа във вечната река.

Откакто заживях в студената планина,
оцелявам, като плодовете ѝ са моята храна.
Какво може да ме разтревожи от ден на ден?
Животът ми следва пътя си предопределен.
Дни и месеци текат като поток безспирен.
Времето ни равнява се на мимолетна искра.
Дори и ако небеса и земя разменят своите места,
щастлив ще съм отново аз, живеещ на тази скала.

Що се отнася до мен, с радост вървя по Пътя ежедневен.
Сред лози, обвити в мъгли, и пещери по високи канари,
тук във пустошта намирам истинската свобода.
С моите приятели, облаците бели, за никъде не бързат.
Пътища се точат, но до света те не достигат.
Освободен от ума, кой би могъл да разбуди мисълта?
На легло от камък седя, сам във нощта,
докато луната кръгла изкачва студената планина.

Заглеждам се към билото далече,
само и издигащо се над заобикалящи го върхове.
Борове и бамбуци пеят с вятъра, който ги поклаща,
морски вълни бушуват под луната искряща.
 Взирам се надолу към зелените предели на планината.
С белите облаци обсъждаме философски същината.
В пустошта планини и морета подбуждат върховни вдъхновения,
но в търсенето си на Пътя ми се ще да имах компания.

Колкото по-висока пътеката, толкова по-стръмна.
Десетки хиляди редици опасни скали.
Мостът каменен хлъзгав е от мъха зелен.
Облак след облак се нижат.
Водопади като нишки коприна висят.
Вир огрява искрящата луна.
Отново изкачвам най-високата планина,
за да чакам там, където самотния жерав отлетя.