Ханшан

За загадъчния отшелник и поет Ханшан, чието име означава "Студена Планина", не се знае почти нищо, нито кога точно е живял, нито дали наистина е съществувал такъв човек. Почти всичко, което е известно за него, е извлечено от стиховете му и от един предговор към тези стихове, който е бил съставен от друга мистериозна фигура и не може да се проследи до нито един индивид в китайската история.

Преди тридесет години на този свят съм се родил.

Хиляда, десет хиляди места съм прекосил.

Покрай реки, където тревите зелени плътно растат,

отвъд предела, където пясъците червени прелитат.

Отвари варил съм в отчаяно търсене на живота вечен,

книги чел съм, историята изучавал съм със песен.

Днес най-накрая стигнах у дома в студената планина,

ушите си да измия и глава да положа във вечната река.

Откакто заживях в студената планина,

оцелявам, като плодовете ѝ са моята храна.

Какво може да ме разтревожи от ден на ден?

Животът ми следва пътя си предопределен.

Дни и месеци текат като поток безспирен.

Времето ни равнява се на мимолетна искра.

Дори и ако небеса и земя разменят своите места,

щастлив ще съм отново аз, живеещ на тази скала.

Що се отнася до мен, с радост вървя по Пътя ежедневен.

Сред лози, обвити в мъгли, и пещери по високи канари,

тук във пустошта намирам истинската свобода.

С моите приятели, облаците бели, за никъде не бързат.

Пътища се точат, но до света те не достигат.

Освободен от ума, кой би могъл да разбуди мисълта?

На легло от камък седя, сам във нощта,

докато луната кръгла изкачва студената планина.

Заглеждам се към билото далече,

само и издигащо се над заобикалящи го върхове.

Борове и бамбуци пеят с вятъра, който ги поклаща,

морски вълни бушуват под луната искряща.

 Взирам се надолу към зелените предели на планината.

С белите облаци обсъждаме философски същината.

В пустошта планини и морета подбуждат върховни вдъхновения,

но в търсенето си на Пътя ми се ще да имах компания.

Колкото по-висока пътеката, толкова по-стръмна.

Десетки хиляди редици опасни скали.

Мостът каменен хлъзгав е от мъха зелен.

Облак след облак се нижат.

Водопади като нишки коприна висят.

Вир огрява искрящата луна.

Отново изкачвам най-високата планина,

за да чакам там, където самотния жерав отлетя.