Tuesday, June 26, 2018

Мелниците на ума


 Извито
като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
като снежна топка, спускаща се в планината,
или балон от карнавал,
като виеща се въртележка,
в безспирна обиколка около луната,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Като тунел, в който навлизаш,
в чиито край друг тунел извира,
надолу през кухина, водеща към пещера, ти слизаш,
където слънцето никога не се провира,
като врата, неспираща да се върти
в полузабравено съновидение,
или разрастващите се вълни
от камък, хвърлен в речното течение,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Ключове дрънчат във джоба,
думи отекват в нечия глава,
защо лятото тъй бързо отминава?
нима е заради нещо, което каза тя?
Влюбени разхождат се край морския бряг
и стъпките им отпечатват се във пясъка,
нима звука от ритъма растящ
са просто пръстите на твоята ръка?
Образи, застинали в мига,
откъслеци от песен една,
полузабравени лица и имена,
на кого ли те принадлежат?
Когато разбра, че края е настъпил,
внезапно ти осъзна,
че листата есенни откликват
на полюшването на нейната коса.

Като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
докато образите се развъртат
като кръговете, на които се натъкваш
в мелниците на ума.



Sunday, June 24, 2018

Самадхи - Втора част - Не е каквото си мислите

Най-великите духовни учители по света,от древността до нашe време, са споделяли възгледа, че най-дълбоката истина на нашето съществуване не е притежание на една единствена религия или духовна традиция,а е налична в сърцето на всеки един човек. Със субтитри на български.


Monday, June 18, 2018

Дайо и Дайто

Има една реалност, предшестваща и небе и земя.
Действително, тя няма нито име, нито форма.
Очите са неспособни да я съзрат.
Тя няма глас, затова ничии уши не могат да я уловят.
Да я наричаме „ум” или „Буда” нейната природа осквернява,
тъй като във въображаемо цвете у въздуха се превръща тя тогава.
Не е нито ум, нито Буда.
Абсолютно тиха, но озаряваща с мистерията си,
тя може да бъде възприета единствено от прозорливите души.

Ако очите ти виждат и ушите ти чуват,
ни едно съмнение няма ти да таиш.
Как естествено дъжда се стича от корнизите!

Преминах през преградата от облаци.
Пътят на живота е север, юг, изток и запад.
През вечерите почивам, сутрините - играя.
Няма ни друг, ни аз.
С всяка стъпка чист полъх се надига.

Буди и отци насечени са на парчета.
Постоянно наострен е меча.
Там, където колелото се завърта,
със зъби бездната скърца.