Мелниците на ума

 Извито

като кръг в спирала,

като колело в друго колело,

без край или начало,

във вечно завъртаща се макара,

като снежна топка, спускаща се в планината,

или балон от карнавал,

като виеща се въртележка,

в безспирна обиколка около луната,

като часовник, чиито стрелки профучават

покрай минутите на неговата ос,

и света е като ябълка,

завихрена през притихналия космос,

като кръговете, изграждащи реалността

 в мелниците на ума.

Като тунел, в който навлизаш,

в чиито край друг тунел извира,

надолу през кухина, водеща към пещера, ти слизаш,

където слънцето никога не се провира,

като врата, неспираща да се върти

в полузабравено съновидение,

или разрастващите се вълни

от камък, хвърлен в речното течение,

като часовник, чиито стрелки профучават

покрай минутите на неговата ос,

и света е като ябълка,

завихрена през притихналия космос,

като кръговете, изграждащи реалността

 в мелниците на ума.

Ключове дрънчат във джоба,

думи отекват в нечия глава,

защо лятото тъй бързо отминава?

нима е заради нещо, което каза тя?

Влюбени разхождат се край морския бряг

и стъпките им отпечатват се във пясъка,

нима звука от ритъма растящ

са просто пръстите на твоята ръка?

Образи, застинали в мига,

откъслеци от песен една,

полузабравени лица и имена,

на кого ли те принадлежат?

Когато разбра, че края е настъпил,

внезапно ти осъзна,

че листата есенни откликват

на полюшването на нейната коса.

Като кръг в спирала,

като колело в друго колело,

без край или начало,

във вечно завъртаща се макара,

докато образите се развъртат

като кръговете, на които се натъкваш

в мелниците на ума.