"Дърветата"
(откъс от "Спокойния център" на Стив Тейлър)
Кълна се, чух как проговориха ми дърветата –
два големи дъба, надвесили се над стената,
с листа, обагрени от цветове зелени, наситени,
нежно поклащаха се техните клони.
Като двама мъдреци, мирни и спокойни,
от древен свят изникващи.
Казаха ми те: „Крачка забави,
към онова, що не стигаш, ти не се стреми.
Светлината тъй силно не гони,
че да изгубиш основата си и да се изкорениш.
Изчакай слънцето да те навести.“
Спряха за момент, след което прошепнаха:
„Не позволявай на бъдещето да ти разбърква ума.
Настоящето крие достатъчно радост за всеки на света.
Не гледай напред, а огледай се около себе си,
приеми и доволен ти бъди.“
Продължих си аз по пътя,
но напълно неподвижен беше ми ума,
стихнал там… с дърветата.
