"Въпрос на време"
(по текст на Еди Ведър)
Докато издигаме се, слънцето е в нашите очи,
от тъмното почиваме си.
Но идват времена, в които нищо не върви
и привързваме всичките си части.
Аз съм строител на мостове
и до луната да ни прехвърля съм способен.
Когато времето ти е ограничено,
нищо не идва преждевременно.
Намери пътя си, тръгни.
Проклети да са разликите ни.
Тъй много пространство между мен и теб
в разстоянието на нашите ръце.
Залозите високи са, за да се издигнем.
Секунда само да разберем.
Онова, което даваш, волята да живеем.
Борбата аз ще водя, лекът е у теб.
Само въпрос на време е.
Очевидното поднеси и гордо се изправи.
Нека истината го потвърди.
Дори и песъчинка сред пясъка да бях,
пак пред прилива да се изправя щях.
Но на брега многолюден не сме ние сами,
и времената си изискват
простраснството между нас да стопим
и ръцете ни да се стиснат.
Залозите високи са, за да се издигнем.
Секунда само да разберем.
Онова, което даваш, волята да живеем.
Лекът е у теб, борбата е във мен.
Само въпрос на време е.
Себе си открих, щом открих и племето си.
Сега зная какво е да си жив.
Ще взема радостите, ще взема болките.
Аз съм като теб, всички еднакви сме.
Въпрос на време е.
