Терънс Маккена - Яхни Дао

Сред тъмното

Живеем в свят, който непрекъснато е окъпан в изкуствена светлина. Ние отблъскваме тъмнината. И все пак настоящото положение често бива описвано като „тъмни времена” – реалностите на кризата с околната среда, неравенството и пандемията са явни признаци за това. Как тогава можем да сме присъстващи и ангажирани в тези тъмни времена? От какво се отказваме, като заменяме древното любопитство, което нощното небе поражда в нас, с безспирното озарение на изкуствената светлина?

Фотографът Беър Гера буквално и метафорично подлага на въпрос колективното ни неудобство спрямо тъмнината. Неговото фото есе „Тъмни небеса” ни приканва да преосмислим страха си от тъмното и да приветстваме нощното небе като едно надзърване към мистерия и благоговение. „Измежду множеството начини, по които ние хората сме прекъснали връзката си с естествения свят, може би никой няма да се окаже толкова дълбок, колкото е загубата на нощното небе и на връзката ни с тъмнината”.

В тези времена на затваряне и изолация взирането в нощното небе може да ни свърже с едно по-обширно усещане за пространство, красота и възможност. Ние сме способни да влезем във връзка с нещо безкрайно по-голямо от представата ни за това кои сме.

Описаната по-долу практика ви приканва да се потопите в сумрака. Независимо дали живеете в града или някъде, където лесно можете да излезете на открито, тези практики помагат да се настаните в просторното чудо на тъмнината.

С наближаването на здрача потърсете тихата компания на прииждащата тъмнина. Обърнете внимание на посоката на залязващото слънце, спомняйки си, че светлината от тази звезда е направила живота ви възможен. Ако сте в градска среда, без видимост към хоризонта, може да видите как спускането на слънцето, и съпровождащите го промени в светлината и сенките,  бива отразявано в съседните сгради или се излива на земята пред вас. Като небето преминава от синьо към оранжево към черно, намерете най-тъмното място, което можете, независимо дали е хълм в околността, ъгъл от градината ви или онази част от улицата с най-малко светлини по нея. Независимо дали сте навън или вътре, гледайки от прозорец, изключете всички светлини, включително телефона си. На очите ви са необходими 40 минути, за да привикнат към тъмното. Дайте им това време. Забележете всичко, което се трансформира около вас със спускането на нощта – звуците, цветовете, текстурите, както в небето отгоре, така и във вашето кътче на Земята.

С разстилането на нощта по небесния купол, насочете вниманието си нагоре. Може би ярката форма на луната вече се издига. Как изглежда тя тази вечер? В зависимост от времето на годината и полукълбото, в което се намирате, може да видите червеното лице на Марс или синьото око на Венера, взиращо се във вас от относителната близост на слънчевата ни система. Първите звезди ще започнат да се появяват в най-тъмната част на небето, далече над ивицата светлина, която все още очертава хоризонта. Като виждате всяко проблясване на сребърна светлина да изниква отгоре, спомнете си, че тези древни фотони са пропътували необхватни разстояния, за да стигнат до вашите очи. Ако на мястото, където сте, има прекалено много обкръжаваща светлина, за да виждате небесните тела, затворете очи и ги призовете в ума си. Спомнете си, че дори и да не ги виждате, те са там над вас… винаги.

С напредването на тъмнината, мъгливият обръч от звезди, прах и газ, съставляващи Млечния път – спиралната галактика, която наричаме наш дом – може да се извие в полезрението ви. Нашата галактика се разпростира на 100 000 светлинни години, като Земята е разположена на малко разклонение на един от петте големи ръкава на Млечния път. Всяка звезда, която можем да видим с просто око, е от собствената ни галактика. Покрай въртенето на Млечния път, слънцето и слънчевата ни система също се въртят с него със скорост около 830 000 километра в час. Така че се вгледайте в небето и знайте, че – било то ден или нощ, било то вътре или вън – вие се въртите съвместно със светлината на 200 милиарда звезди, съставящи нашата галактика.

Често ни учат да се страхуваме от отсъствието на светлината, да се дърпаме от тъмнината като от нещо потискащо или ограничаващо. Но сред нощното небе тъмнината е покана към една просторна мистерия. Докато мястото, на което се намирате, се завърта все по-далече от слънцето, останете с тъмното, колкото можете. Отвъд атмосферата над вас, отвъд слънчевата система, отвъд Млечния път има приблизително 170 милиарда галактики във вселената, като някои от тях са с над 100 трилиона звезди.

От незапомнени времена нощното небе е източник на благоговение и почуда за човешките същества, но нашият вид в много отношения е изгубил колективното си нагаждане към тъмното. Малко са местата, където може да се преживее тъмнина, която да не е била разредена от изкуствена светлина. Веднага щом очите ни бъдат изложени отново на някакъв източник на светлина – лампа, екран  на телефон, светкавица от фотоапарат – те губят нагаждането си, което са направили към тъмнината. Над 80% от населението по света живее под светлинно замърсено небе. Докато светът става все по-осветен, към какво губим достъп, когато светлините винаги са включени? След като сте прекарали това време, потопени  в просторната нощ, какво можете да внесете от това преживяване в дните си? Към кои усещания от тъмното може да поискате да се върнете?

Източник: Emergence

Пазителите на дъждовната гора

Разположен на 95 километра от крайбрежието на Суматра, се намира тропическия остров Сиберут, обитаван от племето ментауаи, една от най-запазените туземни общности в Индонезия. Древно племе, което в продължение на хиляди години живее в дълбините на джунглите на екваториалната дъждовна гора, сравнително изолирано от съвременното общество.

Известни като „Народа на цветята”, ментуаи живеят дълбоко в сърцето на тропическата гора от хилядолетия, като традицията им е съставена предимно от устни предания. Те приготвят палмовото нишесте саго, и събират или ловуват храната си всеки ден. Те пеят, танцуват и носят цветя от хибискус, за да опазят хармонията на света от духовете, които ги обграждат. 

Изправени пред кампании за покръстване, модернизация и презаселване, някои кланове ментауаи взели смелото решение да напуснат селата на прадедите си и да се преместят по-дълбоко в джунглата в опит да запазят традиционната си култура, като сега обитават отдалечената вътрешност на Сиберут, избягвайки успешно от пробивите и дезорганизацията на правителството.

С обявяването на независимостта на Индонезия през 1950 година е дадено началото на правителствена кампания за модернизиране на ментауаите в Сиберут. Традиционните културни практики като татуиране, изпиляване на зъбите и носенето на препаски били забранени, тъй като били смятани за „езически” и „дивашки”.

През 90-те години на 20 век културното потискане срещу ментауаите приема по-брутални форми като принудително преселване от селищата им в джунглата към създадени от правителството села. Религията на ментауаи (шаманизма) e обявена извън закона, като полицията лишава практикуващите шамани (сикереи) от магическите им вързопи, препаските им и дългите им коси.

За ментауаи джунглата винаги е била място, където всичко, от растенията до скалите, от животните до хората, разполага с дух. Вярата в анимизма набляга върху съществуването на природни духове, души и призраци. За духовете се вярва, че живеят навсякъде и във всичко – под земята, в небето, във водата, сред дърветата, в бамбука, в издълбаните канута – и на тях се говори, защото те говорят и се държат също като човешките същества. Подобно на много други туземни общности, ментауаите живеят в съвършена хармония с природата, като взимат само онова, от което имат нужда, и се хранят със сезонни плодове и месо при церемониални поводи. През останалото време основната им храна е саго, което приготвят от палмата саго, както и различни видове зеленчуци и ориз.

Легендите на ментауаи гласят, че цялото племе първоначално е произлязло от друго племе (Ума) от областта Симаталу, разположена на западното крайбрежие на остров Сиберут, което в последствие се разпростряло по други части на острова, разцепвайки се на няколко клана. „Ума” означава „племе”, както и „къща”. Всички членове на племето живеят в обща дълга къща, наричана „Ума”. Социалната структура е егалитарна. Храната, горските продукти и професиите са разпределяни по равно сред всички членове на Ума. Всеки може да взима участие в събранията и да повдига въпроси, касаещи цялата общност.

Ума е построена върху къси колове и е разделена на три големи помещения, три отделни пространства, които се простират по цялата ѝ дължина. За да влезе вътре, човек трябва да премине по дебел дънер, в който са били издълбани стъпала. Тераса обгражда цялата постройка. Входът води към широка стая с галерия в задната част, като от двете ѝ страни има по-малки стаи за спане. Входното помещение се смята за свещено пространство и е предназначено за събирания, ритуали и шамански церемонии.

В сърцето на Ума е разположена гредата, на която са изложени на показ ловни трофеи, целящи да покажат уменията на ловците. Черепи на маймуни и други диви животни са окачени и подредени така, че да гледат право към гората навън, към изначалния им дом. Със същата надежда за усмиряване на пожертваните души, черепите на прасета и други домашни животни са окачени срещу тези на дивите, гледайки към вътрешността на къщата, към огнището. 

Ментауаи вярват, че всяко живо същество, растение или обект има своя вибрация, която резонира с всички останали вибрации на света. В резултат на това ловците и рибарите благодарят на плячките си преди да им отнемат живота и ги умоляват да не разстройват хармонията с останалите души във вселената.

В джунглата няма училище, така че всички познания и традиции биват словесно предавани на децата. Всички членове на Ума взимат участие в отглеждането на децата, като те са съществена част от клана. Децата още от ранна възраст взимат участие във всички колективни дейности като лов, събиране и приготвяне на храната, и най-вече играта в джунглата. Групите по бащинска линия са съставени от семейства, които живеят покрай по-големите реки.

Жените изострят зъбите си, защото вярват, че това ги прави красиви. Зъбите им биват изострени скоро след като навлязат в пубертета или преди да се омъжат. Много хора от други кланове идват, за да наблюдават церемонията, но най-важни са шамана, който изостря зъбите, и бъдещия съпруг. За церемонията биват използвани наострено длето и чук. След това жените дъвчат зелени банани, за да облекчат болката. Освен татуировки по цялото тяло и изострени зъби, свежи цветя красят косите им, маниста – вратовете и китките им, боя подчертава суровите им лица, и жилавите им тела са ароматизирани със смляна куркума.

Ментауаи вярват, че човек е нищо, без душата си. Те държат душите си „наблизо” като украсяват телата си. При онези индивиди, били те мъж или жена, които пренебрегват телата си, като не ги поддържат красиви, душата може да реши да напусне човешкото си обитание и да броди на свобода. Душата бива задоволена чрез красиви татуировки, обхващащи цялото тяло, тъй като ментауаи вярват, че това им позволява да вземат материалните си придобивки в отвъдния живот. Ментауаи също казват, че благодарение на техните татуировки (тити) прадедите могат да ги разпознаят след смъртта. Но по-важното е, че много форми на татуиране са специално насочени към това да предпазват човек от зли духове, дебнещи в джунглата.

Членовете на племето получават първата си татуировка, докато са още деца, и тази традиция продължава през целия им живот.Татуировките могат да имат много значения, но общо взето тити показват зрелостта и душевното състояние на индивида, към кой клан принадлежи, показват на врага силата на даден воин или, в случая на шамана, те призовават закрилата на природата.

Саго е централен елемент в културата на ментауаи. То е мотив в много татуировки и важна хранителна суровина. То е подхранващо дърво, което е жизненоважно за оцеляването на племената в джунглата. За татуировките на ментауаи се говори, че олицетворяват палмата саго: райетата по горната част на бедрата представляват жилките и стъблото на саго; дългите линии от точки по протежение на ръцете символизират бодливите листа по неговите клони; шарките по дланите и глезените може да отразяват кората или корените; извитите линии по гърдите представляват цвета на саго. Някои старейшини ментауаи казват, че това „Дърво на живота” трябва да бъде татуирано върху всеки шаман, защото смъртта не може да настъпи, когато човек е част от дърво на живота.

Шаманизмът за племето е стремеж към хармонични отношения между човешките същества и природата. Това е дълбока мъдрост, породена от принудите на оцеляването, от която изниква една ефективна натурална медицина, практикувана от шамана (сикереи) „онзи с магически сили”. Сикереи не е просто лекар. Той е също лидер, жрец, билкар, психолог, танцьор и семеен човек. Независимо дали сам или с помощта на духове, той може да изцерява, да оперира и да облекчава болка. Той притежава знания за джунглата, животните, растенията и минералите. Шаманът прогонва или призовава духовете единствено с помощта на растения, които гората му е дала. Растения с мистични свойства. Той трябва да познава всяко едно растение и всички негови свойства, за да може да използва духовния и лечебния му заряд, и действа като посредник с отвъдния живот и духовете.

Те призовават духовете на гората чрез церемонии, в които смесват различни токсични растения. Убиването на животно трябва първо да бъде одобрено от самия дух, затова то винаги е предшествано от церемония, която представлява молба за позволение. По време на церемониите те оказват голяма почит към животните, които убиват, както и към всяко друго живо същество.  Те украсяват животното с цветя и листа, за да прогонят негативността. След като животното е било убито и изядено, те окачват черепа и перата му, за да запазят закрилата на духа.

Макар обществото на ментауаи да е егалитарно, шаманите са считани за лидери на своя народ. Те свързват племето както със света на духовете, така и с външния свят. Вярванията на ментауаи акцентират върху съжителството с невидимите духове, обитаващи света, както и с всички одушевени и неодушевени обекти в него. Здравето се възприема като състояние на хармония, и за ментауаите то е нещо свещенo и красиво.

Индустриалната цивилизация е най-големия проблем, пред който те са изправени, тъй като води до загубата на много обичаи. Те вярват, че бъдещите поколения ще продължат да се учат на туземния живот, на живота, който само джунглата може да им предостави. Примитивен живот, който не е омърсен от съвременния човек. Живот, в който те могат да продължат да бъдат себе си, да почитат равната природа на човека и да използват само това, от което имат нужда.

Източници:https://www.larskrutak.com/wp-content/uploads/2018/05/Coffee-with-a-Shaman-Aga-L.-Photography-Blog.pdf

http://www.agalphotography.com/mentawai-tribe/
https://www.dodho.com/the-ancient-culture-of-mentawai-by-matteo-maimone/
https://www.joeyl.com/portfolio/category/the-mentawai#