Антропоцен (Част 2)

 Фокс (САЩ)

Изпълнявали се определени установени действия, за да се привлече вниманието и подкрепата на духовете. Тези действия включвали почерняне на лицето, постене, стенене и пушене или предлагане на тютюн, за който се смятало, че бил силно желан от духовете, но бил достъпен за тях единствено чрез човешките същества. В рамките на четири години от смъртта на даден индивид се провеждала осиновителна церемония, чиято цел била да освободи опечалените от техните задължения и да внесе в потеклото на покойника приятел или друг човек, който бил избиран от живите роднини. Обикновено осиновеният бил човек от същите пол и възраст като покойника, и церемонията по осиновяването включвала пиршества, игри, танци, и размяна на подаръци.

~~~

Хопи (САЩ)

Вселената е балансирана между женски принцип (земята) и мъжки, който се проявява в оплождащите, но и опасни сили на слънцето, дъжда и светкавицата. Съществуват общи духове на природни обекти и форми на живот, които могат да бъдат засегнати, ако с някой от земните им представители се отнасят неподходящо. Така че, когато някое животно бъде убито, неговият дух и общите духове на този вид животно трябва да бъдат омиротворени. Церемониалният календар на Хопи се определя от слънчевите и звездни позиции. Съществуват много дребни ритуали. Разкази от края на 19 век сочат, че почти не минавал ден, без протичането на ритуална дейност някъде из всяко от селата. Въпреки че церемониите си имат специфични цели, за всички се смята, че носят дъжд, който е оценяван както сам по себе си, така и като символ на изобилие и процъфтяване.

~~~

Кламат (САЩ)

За разлика от много други групи, Кламат не страдали от епидемии, внесени от европейците, нито от враждебности с бели заселници. При настъпването на пубертета момчетата били изпращани на пет-дневно търсене на визия. Кламат предавали ценности на децата си чрез разказването на истории и митове, в които често имало скрита морална поука. Всеки член на Кламат търсил духовна сила чрез търсения на визия, които се осъществявали при критични житейски моменти като пубертет или траур.

Когато Кламат се срещнали с европейци за първи път, те им разказали истории за изригването на голям вулкан, който геолозите по-късно нарекли Маунт Мазама. Историите описвали звуците и природата на това грандиозно изригване. До сравнително скоро общността е предавала такива познания единствено чрез устни предания. За Маунт Мазама се знае, че е изчезнал от местния пейзаж преди около 7600 години.

 

~~~

Мескалеро (Мексико, САЩ)

Названието „Мескалеро“ произлиза от испанските думи еро, „хора на“, и мескале, „агаве“ (столетник). Те били наречени по този начин заради редовната употреба на големите печени и консервирани корени на растението, което за тях било основен източник на въглехидрати. Жената е собственик на семейния дом и всичко в него. Тя и нейните братя и сестри поемат основна отговорност в отглеждането на децата, включително и тяхното дисциплиниране. Бащата е приятел, довереник и защитник. Децата разполагат с голяма свобода относно това с кого да живеят, като те често избират да живеят с някоя леля от майчина страна. Приемното родителство е широко разпространено и често се случва по-големи деца да бъдат изпратени да живеят при баби и дядовци, ако по-възрастните хора живеят сами. Смята се за особено уместно, ако човек е бил отгледан от своите баба и дядо. От децата се очаква да се учат чрез наблюдение и практикуване, вместо чрез задаване на въпроси или преки словесни инструкции. Индивидуалните права са зачитани, дори тези на малките деца; към възрастните хора се отнасят с голяма почит дори и те да нямат особени познания. Според традиционните вярвания светът бил сътворен за четири дни от Създател (нито мъж, нито жена), който е отвъд човешкото разбиране, но се проявява в природните феномени. Части от Създателя могат да се видят в натуралната вселена (гръмотевицата, вятъра и т.н.), като за негово физическо изобразяване се смята, че е слънцето.

~~~

Навахо (САЩ)

В наши дни Навахо е най-голямото племе в Северна Америка. Децата са били и са отглеждани толерантно, като има подчертано зачитане на личната неприкосновеност дори на много малки деца. Децата получават значително официално обучение в различни технически и занаятчийски дейности от своите родители. Основен механизъм за поддържането на реда винаги е била представата за колективна отговорност, която прави всички членове на едно семейство, или дори на един клан, отговорни за доброто поведение на всеки отделен член. Митологията на Навахо е изключително богата и поетически изразителна. Според основното космологично вярване цялото съществуване е разделено между Свещения Народ (свръхестествените) и Народа на Земната Повърхност. Свещеният Народ преминал през редица подземни светове, всеки от които бил унищожен от потоп, докато не стигнал до настоящия свят. Тук те създали Първия Мъж и Първата Жена, прародители на всички Народи на Земната Повърхност. Свещеният Народ дал на Народите на Земната Повърхност всички практически и ритуални познания, които били необходими за тяхното оцеляване в този свят, след което се преместил да пребивава в други сфери над земята. Състоянието хозоджи, или хармония със свръхестествените сили, е най-важният идеал, към който Навахо се стремят. Най-почитаните хора сред практикуващите ритуалите на Навахо са наричани „певци“. Това са мъже (или от време на време жени), които могат да изпълняват една или повече от основните церемонии на Навахо в тяхната цялост. Те не са шамани, а жреци, които са придобили своите познания и умения след дълго чиракуване при някой установен певец. Те са най-силно почитаните индивиди в традиционното общество на Навахо и често изпълняват длъжността на неформални общностни водачи. Артистичните заложби на Навахо намират израз в множество форми като поезия, песни, танци и костюми. Най-прославяните артистични произведения на Навахо са ярко оцветените килими, изтъкавани от жените, и сложните пясъчни картини, които певците сътворяват като част от всяка важна церемония. Пясъчните картини по традиция били унищожавани в края на всяка церемония. Освен церемониалните практики, в миналото Навахо разполагали с доста обширен набор от билки, отвари, мехлеми и дезинфекционни средства, като имало специалисти, които ги събирали и прилагали.

~~~

Северни Паюте (САЩ)

Родителите се опитвали да уреждат подходящи бракове, като организирали общностни ловувания и фестивали, на които децата могли да се срещат. Във времената преди контакта с европейците децата често прекарвали голяма част от времето си със своите баби и дядовци, тъй като родителите били заети със задълженията си по прехраната. Смятало се, че още от ранна възраст децата били отговорни за действията си, така че родителите, бабите и дядовците повече съветвали, отколкото наказвали. По-младите мъже и жени участвали по равно във вземането на решения, тъй като всеки имал важни роли в прехраната. Не е имало разграничения, основаващи се на богатство. Единствено шаманът бил частично поддържан от групата. Като основни ценности, щедростта и споделянето функционират и до ден днешен като изравняващи механизми. Преди контакта с европейците политическия авторитет бил в ръцете на местни главатари. Тези индивиди служили като съветници, които напомняли на хората за подобаващото поведение към другите и често предлагали какви да са дейностите по прехраната за деня. Понякога тези хора били и водачи в общностни ловувания, макар че главатарството и водачеството в задачите можело да не са допирни позиции. При възникването на спорове главатарите се опитвали да накарат отделните страни да разрешат сами нещата помежду си, но ако това не било възможно, те давали решения. До повечето решения се стигало чрез консенсус, който бил постиган чрез беседи между всички възрастни. Северните Паюте вярвали, че силата (пуха) можело да пребивава във всеки природен обект и че  обичайно пребивавала в природни феномени като слънцето, луната, гръмотевицата, облаците, звездите и вятъра. Всяка сутрин се изпълнявали молитви към слънцето за успешен ден. Взаимоотношенията с източниците на сила били личен въпрос. Богат набор от митове и легенди, някои от които включвали дейностите на животински прадеди, установявали ценности и учели на морален и етичен кодекс. Както мъжете, така и жените можело да са шамани. Те придобивали първата си сила неочаквано, обикновено в сън. Груповите подходи към свръхестественото били ограничени. Във всички райони първо се изпълнявали танци и молитви преди общностните опити за набавяне на храна. Повечето от тези дейности били ръководени от специалисти. Всички поводи за групови молитви и танци били също и поводи за веселие. Вечерните танци били последвани от хазарт, надбягвания и други форми на светско забавление. Словесната традиция била важна сфера за развиването на лични умения и изразявания. Умелите разказвачи били признати сред всички групи, и хората прекарвали много зимни нощи, слушайки техните изпълнения. Певците също получавали голяма почит. Основната функция на шаманите била да лекуват тежки заболявания, което се постигало при церемонии, провеждани през нощта в дома на пациента и в присъствието на роднини и приятели. Шаманът изпадал в транс и се опитвал да открие причината за заболяването и как то да бъде излекувано. По-леките заболявания били лекувани с домашни лекове, приготвяни от над 100 вида растения.

~~~

Оджибуе (Канада, САЩ)

Децата научавали своите полови и пълнолетни роли предимно чрез личен опит, наблюдение, пример и слушайки истории и легенди, вместо чрез официално обучение или дисциплина. При навлизането в пубертета момчетата търсили дарове и благословии от посетители в сънищата, като постели в изолация в продължение на няколко дни. При първата менструация момичетата се уединявали, но визиите, макар че също можело да се появят и да удостоят със специални сили, не били търсени или необходими на жените в същата степен. Общностите на Оджибуе били съставени от местни автономни групи от взаимосвързани семейства, които често били известни с име, отразяващо дадена географска черта от тяхната територия (като бързеи или устие на река). Мъжете (и по-рядко жените), които придобивали водачество, били уважавани заради техните способности, познания и наличие на духовни сили в лова, лечението или други области. По-младите водачи можело да са успешни воини, докато по-възрастните мъже можело да демонстрират шамански сили. Индивидуалните и груповите церемонии изпълвали всекидневния живот – лова, събирането на корени, даването на име на дете или преминаването на гръмотевична буря били поводи за молитви и дарове. Нововъведенията настъпвали чрез послания в сънищата, които отделните хора получавали и обявявали. Било възможно също така човек да получи песни от посетители в сънищата, които давали сили за лечение, успех в лова или провеждане на определени церемонии. За прераждането се смятало, че е възможно, макар и рядко. Доказателства за това били няколко бели косъма по главата на бебе или спомени за преживявания от утробата или преди това.

~~~

Поуний (САЩ)

Поуний разполагали със силно интегрирана система от религиозни вярвания, която дълго време успяла да устои на европейското мисионерство. В тази система от вярвания се смятало, че всичкият живот е произлязъл от срещата на мъжката (изтока) и женската (запада) сили в небето. Свръхестествената сила в зенита на небето, където тези сили се срещнали, била известна като Тирауа. Тирауа породила света чрез поредици от силни бури и сътворила звездните богове, които на свой ред сътворили човечеството. Двете най-видни звездни сили били Вечерната звезда, богинята на мрака и плодородието, която живяла в западното небе, и Сутрешната звезда, богът на огъня и светлината, който бил разположен в източното небе. Годишният церемониален цикъл започвал с първата гръмотевица през пролетта и приключвал с прибирането на царевицата през есента.

~~~

Хавасупай (САЩ)

С изграждането на къща, земеделските задачи и щавенето на кожи се заемали всички членове на семейството, но произвеждането на дрехи било изцяло мъжко занимание. Не съществували социални разделения като кланове или церемониални общества. Освен това в общността на Хавасупай липсвала всякаква система на социални класи или издигнати индивиди. Влияние се постигало единствено чрез заслуги, основаващи се на уменията, трудолюбието или други почитани черти на даден човек.

~~~

Помо (САЩ)

Някои групи на Помо населявали горите със секвои в северната част на Калифорния. Децата често са отглеждани от техните баби и дядовци. Домакинства, които не могат да се грижат за всичките си деца, може да позволят на някои от тях да бъдат отгледани от сродни двойки, които са без деца. Говори се, че преди 1870 повечето шамани били мъже, но днес жените преобладават. Изкуството на пеенето е силно развито за почти всякакъв повод: церемониални танци, благославяне, лечение, отблъскване на злото, успех в жътвата, лов, привличане на партньор, хазарт и т.н. Двугласното пеене е често срещано: единият пее мелодията, докато другия, наричан „скала“, поддържа ритъма.

~~~

Куинаут (САЩ)

Куинаут произвеждали богата материална култура от горски продукти. Те използвали кедрова кора, борови корени, коноп, тръстика и трева, за да изготвят дрехи, мрежи и кошници. Те използвали дървен материал, за да изготвят къщи, канута и сандъци за складиране. Те били умели дърворезбари и украсявали своите творения с различни шарки, като използвали червени и жълти бои, приготвени от орегонско грозде, кора на ела, яйца от сьомга и пепел от червен кедър. Всички Куинаулт се смятали за роднини, без значение колко далечна била родословната им връзка. Те се обръщат един към друг с роднински термини, вместо с лични имена.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Живот на призрак

 Живот на призрак

(Автор: Леуелин Вон-Лий)

 

В какъв пейзаж сме попаднали само, където въздухът е станал токсичен от дезинформация и изопачавания в социалните медии, където алгоритми усилват разделението между хората? Много добре знаем каква е силата на пропагандата, независимо дали идва от демократични правителства или авторитарни режими. Винаги са ни били поднасяни лъжи от хората във властта, които използват медията за собствените си цели. Но настоящата миазма има различни интензивност и ефект, които са отровни като въздуха насред пандемия. Сякаш самата структура на съзнанието ни се е изкривила, което е създало не огледална зала, а тъмна мрежа от конспирация и измама, за която истината е основен съперник.

Насред тази онлайн пустош изглежда нищо друго не расте освен гняв и настървение. Тя е като пейзаж, обитаван от зомбита, който непрекъснато настоява за повече внимание, никога не е доволен и никога не е напълно жив. Независимо дали историите в тази пустош са за откраднати избори, опасностите от ваксините или други конспирации, изглежда всички те рисуват свят, който се обръща срещу себе си, отразяващи се гласове, ставащи по-пронизващи. Тези истории сякаш изникват от някакво поле на дезинформация, опитват се да ни сграбчат вниманието, искат да бъдат споделени, след което, поради липсата на истинско съдържание, често се разтварят обратно в тъмното ни колективно въображение.

Обезпокоителното е, че на тези изкривявания, които ни обграждат, изглежда им липсва определено човешко качество, което не е просто липса на грижа или разбиране. Макар те често да са изпълнени с гняв и потиснатост, те напомнят на нещо зъдадено от комютър, на нещо, на което му липсва усещане за истински сълзи, за истинска страст. Сякаш целият човешки род е бил заразен от вирус или злонамерен софтуер. Думите им се прикрепват за нашите мисли, за нашето внимание, и се опиват да ни хванат в клопка или да ни прелъстят. Рядко се случва те да произлизат от истинско страдание или търсене. Дали не задълбаваме все повече в някакъв виртуален свят, където нищо не се обосновава върху онова, което е просто, човешко и истинско, където всичко бива преработено на Фотошоп в красота или ужас, колкото по-екстремно, толкова повече кликове, харесвания или възмущения?

Как е свързано това с колективната ни история, със споделеното ни пътуване, било то през настоящата пандемия, или към предстоящата катастрофа на климатичната криза? Как можем да открием земята под краката си сред тази въртяща се мъгла от дезинформация, където нищо не е истинско, освен манипулирането на нашето внимание? Как са успели толкова много хора да станат тъй откъснати от каквото и да е истинско усещане за общност или приобщеност, че единствен дом за тях са конспиративните теории? Това съвременно усещане за живот като на изгнаник без корени е уместно описано в китайския будистки текст „Входът без врата“, сборник с коани от 1228, като да водиш „живот на призрак, вкопчвайки се в бурени и дървета“. Този будистки текст предполага, че „животът на призрак“ се дължи на това, че ние сме се откъснали тотално от обширния простор на емпиричната реалност, но същевременно сме спохождани от подозрението, че не е необходимо това да е така, че е възможно да има непосредственост и пълнота“. Макар човек да може да разпознае, че светът на интернет мемовете е извън всякаква осезаема „емпирична реалност“, по-важният въпрос е дали днес съществува отворен вход, който да ни върне към директно изживяване на пълнотата на живота, или ще навлизаме все повече в този сензационен свят без корени?

Усещам, че живея в свят, който все повече се отделя от каквато и да е основа в битието, като както вътрешния, така и външния въздух е станал токсичен. Наблюдавам как тези истории се завъртат и се чудя дали не са просто кошмарите на една цивилизация, която е изгубила своя път и която скоро ще бъде забравена с идването на зората. Имат ли някаква връзка с истинските истории, които се развиват в този момент във времето, или просто модели на отричане, които да ни разсейват от провалите на нашата култура с нейното увеличаващо се разделение, расова несправедливост и първичната трагедия на нашата умираща екосистема?

Радвам се, че съм достатъчно възрастен, така че съзнанието ми да не е уловено от социалната медия, и си признавам, че това е реалност, която не разбирам напълно. Харесва ми да гледам снимки и клипове на внучката ми, която израства на другия край на света. Оценявам илюзията за свързаност, която създава, но аз имам нужда от простия човешки обмен с приятели или съседи, в пощата, пекарната или магазина. Обичам да докосвам някое дърво, да усещам грубата кора под пръстите ми, корените, спускащи се дълбоко в земята, обичам да мета листата му, докато падат на алеята. Това е прякото преживяване, от което се нуждая, за да усещам, че принадлежа, че принадлежа на земята и небето, на лисицата, която вървеше към мен по пътеката. Предпочитам да виждам как диви гъски прелитат по небето, отколкото каквито и да са образи на смартфона.

Тази съществена осъзнатост може да бъде открита в ученията на ранните Чан учители, чието съзнание било вплетено в живата земя, осъзнатост от момент до момент за пейзаж, за „реки и планини“. Тук няма делене, няма отделяне или усещане за отчуждаване. Те присъстват в живота не чрез действие, не чрез не-действие, а чрез чистото съществуване на всекидневния живот. Връщайки се към това пряко преживяване, аз го намирам навсякъде около мен. Слънчевите лъчи, пробиващи си път през мъглата навън, разказват същата история като една притча от Чан:

Един монах попитал учителя Земя на милост: „Кой е моя учител?“ Земя на милост отговорил: „Облаците, издигащи се от планините, потоците, навлизащи в долините, без никакъв звук“.

Имам нужда от тези стари истории, прости, съществени, за да запазя някаква яснота, някакво усещане за свързаност. Не знам дали настоящата цивилизация трябва да умре по този начин, като гладен призрак, докато бежанци се давят, опитвайки се да стигнат до земя, в която ще са нежелани. Пълнотата на живота е навсякъде около нас, в сутрешните песни на пиците, във всяко цвете, обръщащо се към слънцето. Въпреки това, съвременното ни съзнание изглежда тъй разпокъсано. Дори пандемията, която отначало събра хората, накара ги да си помагат, да се грижат, е създала повече пукнатини в нашата култура, повече разделение, повече несъгласувани гласове, дори за нещо просто като носенето на маска. Какво говори това за нашето бъдеще, в което се изправяме пред глобална климатична криза?

Споделената истина преди ни е поддържала, като общност – едно споделено усещане за реалността. Но в съвременното ни колективно съзнание ние изглежда сме навлезли в земя, в която простите истини не достигат до нас, независимо дали в ежедневните драми на фалшивите новини или в глобалната ни вярност към мита за безкраен икономически растеж, който с нарастващи темпове унищожава нашата екосистема. Дори гласовете на млади хора, които зоват за едно бъдеще, което бива откраднато от тях, не стигат до тези неустойчиви идеи за икономически прогрес и благоденствие.

Толкова много лъжи и дезинформация са били разпространени, често в самия корен на съвременния ни начин на живот. Нашите интернет мехури не разграничават между истина, лъжи и безсмислици, освен това, че безсмислиците изглежда имат по-голяма движеща сила  и се придвижват по-бързо в онлайн пространствата. Все по-голяма част от нашите съзнание и общност изглежда се преселват в този виртуален свят, така че дори прост акт като храненето заедно често бива прекъснат от  поглеждане в екран. Докато смартфоните проникваха все повече в нашите обществени и лични пространства, докато онлайн платформите ставаха все по-усъвършенствани да манипулират вниманието ни и да ни пристрастяват, дали ние разбрахме каква част играем в тази фаустова сделка? Че ние предавахме не само нашите лични и демографски данни, но също така колективната истина, реалността на един емпиричен свят извън нашия смаляващ се мехур – мехур, който често е определян от самите платформи на социалните медии?

Има една дълбока нужда да се обърнем към учения, които ни поддържат, които не са родени от едно разпокъсано съзнание, а ходят с два крака по земята. Трябва да открием път, който да ни върни към пълнотата, към простотата на онова, което е, един пейзаж, където всички неща могат да бъдат познати според истинската им природа, „дхармата на всички неща“, където изначалната ни природа „отразява всичко, но не задържа нищо“ – пейзажът на онова, което по същество е отвъд думите, отвъд истината или лъжите, и същевременно е „всекидневния обикновен ум“.

Подхранен от тези древни учения, за мен единственият начин да се върна, да приема реалността, е чрез онова, което е най-просто, най-обикновено - като пека хляб и приготвям супа, като подушвам билки, като работя в градината, като се разхождам и наблюдавам природата, като се свързвам отново с дивите места, като забелязвам какво има около мен, звука на вятъра, падащият дъжд. Има една практика на Чероки, която е вкоренена в земята, на име „звука на ехтящата зелена гора“: осъзнатостта за звука на гората, звука на водата и на нашия дъх. Когато хората са добре нагодени, те чуват един определен звук и са грижливи към този звук. Когато не го чуват, те осъзнават, че са навлезли в място, където мислите им са станали небалансирани.

Обикновената, всекидневна осъзнатост може да и върне към едно балансирано място, където ние сме част от живата общност, към която ние наистина принадлежим. Една общност не от интернет мехури, а от земята, облаците и слънцето върху водата. Дали това е отговор или просто един подслон все още не знам. Вдъхва ми увереност факта, че виждам как тази първична осъзнатост е била описвана преди много векове в учения и стихове, които си остават извън времето. Днес, докато наблюдавам как една дребна рубинена птичка се оглежда за храна около краката ми, аз изпитвам истинско родство. Съсредоточена върху търсенето си, тя ми позволява да се доближа, без страх или безпокойство. Като преминем през тази порта, която винаги е отворена, ние можем да се върнем към едно качество на съзнанието отвъд истината и лъжите, качество, което е по-първично, спонтанно. Тук един старец в своята градина, наблюдаващ малка зелена птица, може да остави зад себе си един странен натрошен свят на изкривявания и да вдиша въздух, който не е токсичен, да ходи по земя, която все още пее.

 

Източник: https://emergencemagazine.org/story/a-ghosts-life/

 

 

Антропоцен (Част 1)

 Айну (Япония)

Думата айну означава „човек”. Измежду богатите и сложни религиозни вярвания и практики на Айну вероятно мечата церемония е най-важната религиозна церемония сред групите Сакхалин и Хокайдо Айну, за които мечката олицетворява върховното божество, предрешено в тази форма. От гледна точка на Айну мечата церемония е „погребален ритуал“ за мечката. Целта е чрез подобаващ ритуал душата на мечката да бъде изпратена обратно в планината, така че душата да се прероди като мечка и да навести отново Айну, носейки дарове от месо и вълна. Процесът на мечата церемония отнема поне две години. При нея дълбоко религиозни елементи биват съчетани с ядене, пиене, песни и танци. Поднасят се молитви на богинята на огнището и божеството на дома, но основен фокус в церемонията заема божеството на планините, за което се вярва, че е изпратило мечката като дар за хората. След като мечката бъде изведена от „мечата къща“, която е разположена югозападно от съответния дом, мечката бива убита. Макар това често да е възприемано като жестоко от външни наблюдатели, за Айну мечата церемония е израз на най-голяма почит към божеството. В повечето региони богинята на огнището (огъня) е почти толкова важна, колкото и мечката. Към нея се обръщат с названието „Баба Огнище“ и тя обитава огнището, което символизира вселената на Айну. Други важни божества са лисицата, совата (божеството на селището), тюлена и редица други морски и земни животни и птици, богинята на слънцето и луната (в някои региони слънцето и луната представляват два аспекта на едно и също божество), драконовото божество в небето, божеството на дома, божеството на нуса (олтар с инау, ритуален талаш), божеството на горите, божеството на водата и др. Съдбата на Сакхалин Айну е подобна на тази на много коренни народи в Северна Америка – между 1912 и 1914 японското правителство поставило повечето от тях в резервати, което драстично променило начина им на живот. Айну отдавна са били малцинство в японското общество и са били жертва на предразсъдъци, дискриминация и икономическо изтощаване. През последните години Айну полагат положителни усилия да подобрят социалния си и политически статут в японското общество, както и да установят своята културна идентичност.

~~~

О‘одам (САЩ)

Наричани са също Акимел О‘одам (речни хора) и Тохоно О‘одам (пустинни хора). При отглеждането на децата се обезсърчавали бурните или оскърбителни изрази на враждебност или гняв. Децата били учени да бъдат скромни и сдържани. Младежите били обучавани да спазват морален кодекс на усърдие, сила на духа и бързина на крака. Миролюбието било добродетел. О‘одам не разполагали с никаква централизирана регулация на производството, размяната, военните действия или дипломацията. Всяко село било автономно, но се присъединявало към други селища от регионалната група при войни и церемонии. Селата разполагали с главатари (Пазители на пушека), които били в центъра на местния обществен живот. В идеалния случай главатарите били великодушни, с тих глас и шеговити. Други названия на главатаря били „Мъдрия говорител“, „Създател на огъня“, „Пазител на кошницата“, „Онзи отпред“. Други длъжности били Военен водач, Ловен водач, Водач на напоителната канавка и Водач на песните. Шаманите не спадали към нито една от горните позиции. Главатарите не обявявали дадено решение, докато не бил постигнат консенсус със селския съвет.

~~~

Кутенай (САЩ, Канада)

Приемането било считано за брак. При друг вариант момчето се промъквало в леглото на своята любима. Ако тя не събудела родителите си, това било разбирано като приемане и двойката били смятани за бракувани. Водачеството винаги произлизало от признанието от страна на членовете на общността, че определен великодушен човек притежавал набор от умения, които го правили компетентен да води при дадено начинание. Водачеството могло да бъде и в една единствена дейност като лова на водни птици или воденето на група от едно място до друго по познати пътеки. Парната баня се използвала като метафора за света, както в духовен, така и във физически аспект. Според тях тя се състояла от три части: земята (камъните), обградена от водата (която се изливала върху камъните), покрита от купола на небето (покрива на парната баня, който бил във формата на полусфера). Следователно участието в церемонията на парната баня било общуване с духовния аспект на света (на природата). Едно от вярванията на съвременните Кутенай е, че душата, като духовен двойник на човек, напуска тялото при смъртта и се придвижва в западна посока. Смята се, че това пътуване на запад продължава до края на времето (края на света), когато всички души завършват своето пътуване и, навлизайки в света от изток, се обединяват отново със живите. Според друга версия душата на покойника кръжи около селото и очаква раждането на дете, в което да се всели, за да води нов живот.

~~~

Ирокуой (САЩ, Канада)

Една от най-интересните форми на изкуство на Ирокуой е фалшивата маска. Тя се използва при лечебни церемонии от обществата на фалшивите лица. Маските се изготвят от клен, бял бор, липа или топола. Фалшивите маски първо се издялват в живо дърво, след което се изрязват, боядисват и украсяват. Маските изобразяват духове, които се разкриват пред създателя на маската при ритуал с молитва и горене на тютюн, изпълняван преди издялването на маската. След погребението на даден човек се освобождавала уловена птица, тъй като се вярвало, че тя отнасяла духа на покойника.

„Ние сме богати, без никакви пари. Това е всичко. Вие казвате, че трябва да издигаме индустрии и заводи. Ами, ние просто не ги желаем. Как ще отглеждаш картофи и сладка царевица върху бетон? Това ли наричате прогрес? За мен „прогрес“ е мръсна дума.“ – вожда Корбет Залязващото слънце

 

~~~

Канелос Кичуа (Еквадор)

Кечуа бил официалния език в империята на инките. Жените „помагат“ на своите бащи и съпрузи шамани по много специфични начини, като подготвят техния тютюн и „изясняват“ виденията им. Трансформацията (тукуна) е ключова при разбирането на връзките сред одушевените същности на неодушевените субстанции и духовните същности при взаимодействието с душевни субстанции. Практиките за социализация са нагодени към акцента върху придобиване на знание от много източници и научаването как човек да живее успешно в своята околна среда. Децата са обичани и ценени. Както мъжете, така и жените обсипват с обич бебетата и прохождащите деца. Способността да се издържа на тежка работа в много сурова среда бива предавана по множество начини. Унай (митичното времепространство) осигурява богат космографски източник на съвременно и древно познание. Хората и духовете си взаимодействат, когато единия или другия премине на ново равнище на съществуване. Празненството айлу се провежда веднъж или два пъти годишно. В него се разиграва космогонията на Канелос Кичуа и призоваването на върховния източник на сила – хидросферата – олицетворена от анакондата (амарун), която може да прекърши всички окови на господството, но същевременно съдържа в себе си началото на унищожението и изникването на хаоса.

~~~

Ингалик (САЩ)

Ингалик споделяли мирогледа за вселена, в която всички обекти притежават дух или душа (йег). В началото хората, животните и неодушевените обекти живели заедно и споделяли много общи черти. Впоследствие се разделили и изгубили способността да комуникират помежду си. Ингалик използвали множество „песни“ или магически напеви, с които поддържали баланса между човешкия и духовния свят. Чрез знанието на песни почти всеки разполагал с малко шаманска сила. Всички носели амулети от животинска кожа, кост или пера, които често били свързвани със животински песни. Кулминацията на церемониалния календар се отбелязвала на зимното слънцестоене с гощавка за мъртвите. В това празненство се почитал умрял роднина на домакина чрез четири-дневна церемония с даване на дарове от храна и дрехи на гостите.

~~~

Юрок (САЩ)

Митовете на Юрок приписвали сътворяването на света на Уохпекумю, „вдовецът отвъд океана“. Те вярвали, че светът им се носил по водата и че в горната част на реката в небето, където всяка нощ се изпълнява танца на еленската кожа, стояли огромен бял койот и неговата жълта самка. Танците на Юрок изразявали техните вярвания. Мотив на тези танци било възраждането или поддържането на света, като те започвали с рецитирането на дълги разкази, след което настъпвал танца. Танците били с различна продължителност, като някои траели десет дни или повече. Жените обикновено били „лечители“, или шамани. Единствено мъжете могли да танцуват в церемониите на Юрок, като някои имали и ролята на певци, които постоянно съчинявали нови песни по време на танците. При настъпването на смърт тялото било боядисвано със сажди и в носната кухина се вкарвала черупка от денталиум. Смятало се, че мъртвите отивали „отдолу“, където трябвало да пресекат река с лодка. Ако лодката се преобърнела, покойникът се съживявал на земята.

~~~

Лоци (Замбия, Зимбабве, Мозамбик)

В традиционното общество на Лоци всички земи и продуктите от тях принадлежат на краля. Но въпреки че е притежател на земята, той е задължен да осигури на всеки свой поданик земя, на която да живее и която да обработва, и да защитава тези поданици. По време на лечебните практики гадателите танцуват до лудост и докато не изпаднат в състояние на обладаване от духове. При настъпването на смърт очите и устата на покойника се държат отворени. След това тялото бива изнесено от колибата през специален отвор, създаден с тази цел.

~~~

Амахуака (Перу, Бразилия)

Първоначално не са използвали име за себе си като народ освен хонди куи (истински хора) или йора (човешки същества). Понякога хора от различни групи разменят лъкове, стрели, поли, храна и тютюн, за да установят и подсилят приятелски отношения. Не използват никаква валута. Преди да бъдат включени към състава на възрастните, момчетата са насърчавани да сънуват как биват напътствани от духа на животински двойник. Също така те трябва да построят къща, да изчистят градински парцел и да имат успешен лов. Мирните отношения между отделните селца се затвърдяват с редовни посещения, при които се разменят храна и труд. В случаи с хора, за които се смята, че причиняват някаква вреда, се използват сънища, напеви и сеанси с аяуаска. Амахуака вярват, че индианските народи отначало са били животни и са произлезли от ксопаан (подобен на кратуна плод на бегония). Прибирането на реколтата бива отбелязано с празненства, на които се канят роднини от съседни селца. След много дни и нощи с песни и танци за узряване на посевите мъжете от групата домакин приготвят заедно голямо количество супа, която се сервира на всички. Силен токсин, който дребната жаба камбо отделя през кожата, се втрива в отворени рани с цел получаване на видения, пречистване на тялото и усилване на уменията в лова. Успехът в ловуването също се постига чрез втриване на запарки от ароматни растения върху кожата, които прикриват телесната миризма. Всеки използва напеви и много видове плодове, семена, листа и корени, за да се лекува при заболяване. При настъпване на смърт тялото на покойника се заравя временно в пода на къщата, докато не пристигнат роднини от други общности, след което се кремира. Пепелта се заравя, а въглени от погребалната клада се хвърлят в реката. Фрагменти от овъглени кости и зъби се стриват, смесват се със супа и се изпиват от най-близкия родственик. Вярва се, че духовете на умрелите отлитат до място в небето, близо до слънцето, където лова е лесен и могат да посещават други хора, които са живели преди тях.

~~~

Чероки (САЩ)

Първоначално в обществото на Чероки кланът е изпълнявал ролята на правителство, но всеки от градовете е бил автономен и е разполагал с двама вожда – военен, или Червен вожд, и мирен, или Бял вожд, които са разполагали с минимална власт. Белият вожд е взимал решения относно земеделието, законодателството и разрешаването на спорове. При възникването на някакъв проблем целият град се събирал, за да обсъди проблема, докато не бил постигнат консенсус. Чероки разчитали всеки да контролира поведението си и да следва правилата, сред които било да не се експлоатира природата. В центъра на религията и церемониите били хармонията и баланса, като тяхното поддържане предотвратявало настъпването на беди като суши, бури, болести и др. Те не отделяли духовния от физическия свят, така че Чероки практикували религията си както насаме, така и на публични церемонии. Пречистващи ритуали се използвали за лечение, предотвратяване на заболяване и подготовка на индивида за война, лов, риболов, сеитба, раждане и др. Сред най-важните церемонии била ежегодната Церемония на зелената царевица, която отбелязвала социалното и духовното възраждане на общността и преразпределянето на стоки и продукти. По време на тази церемония селяните почиствали своите къщи и сградите за съвещания, изхвърляли останала храна и счупени вещи от предходната година, и загасяли стари огньове в жест на подновяване. Нещастните бракове се прекратявали и всички неправди, с изключение на убийство, били опрощавани. Жените представяли новата царевица, подготвяли пиршество и преразпределяли стоки. Новата година започвала с възстановен ред.

~~~

Чинук (САЩ)

Децата получавали име едва след като навършвали една година при церемония, организирана от бабата и дядото. В деня на церемонията гости пристигали отрано в дома на родителите, като самото именуване било предшествано от песни и танци. Накрая бил избиран някой, който да даде име на детето, след което той го повдигал високо и извиквал името му. След като навършвало шест или седем години, родителите понякога сменяли името на детето. По-късно в живота човек можело да поиска да си смени името след някакво необикновено преживяване, тежка болест или придобиване на шаманска сила. Обикновено войните между Чинук били сравнително редки и без кръвопролитие, но протичали с голяма тържественост. Битките били предшествани от „танц за подстрекаване“, при който воини в пълни бойни одежди и шамани танцували и пели. Шаманите предсказвали последствията от битката и тълкували виденията на танцуващите. Преди да се стигнело до битка с членовете на другото село били полагани всякакви усилия за постигане на помирение, като за това се използвал неутрален посредник. Нямало никакви класови или полови ограничения за онези, които искали да потърсят духове пазители. Момчета, момичета, роби, по-заможните, простолюдието; всички били насърчавани да се сдобият със свръхестествени помощници чрез търсене на визия. По всяко време на годината децата можело да бъдат изпратени в търсене на визия в традиционни места за търсене на духове – хълмове, върхове на планини, блатисти райони и др. Много животни, птици, неодушевени предмети като скали и водни басейни, и всякакви други природни феномени като вихрушка, гръмотевица или облак можело да бъдат духове пазители. Когато някой начинаещ шаман бил признат за достатъчно опитен да практикува сам и без надзор, се провеждала церемония по посвещаване по време на следващия зимен танц. Тогава човекът или хората, които са били излекувани от новия шаман, свидетелствали за неговите или нейните умения. След това посветеният танцувал, пял песни за духове и се присъединявал към другите шамани.

~~~

Команчи (САЩ)

Експериментирането и индивидуализмът били насърчавани. Децата повтаряли дейности на възрастните в игрите си и били обучавани от своите баба и дядо. Търсенето на визия, което индивидите извършвали в уединение, било начин за придобиване на сила. Затова в центъра на ритуала стои предаването на сила между индивидите. Команчи развили и преподавали пейотизма, който от 1870 е практикуван от много други племена. Команчи използват думата „медицина“ по два начина. Единият се отнася за определена лечебна субстанция, а другият за духовна сила, което сочи за връзка между физическото и метафизическото лечение. Погребенията се извършвали в процеп (в идеалния случай разположен на хълм западно от мястото на смъртта) и по-рядко в дърво или върху платформа.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/