Thursday, December 21, 2017

Латералус

Черно и бяло само виждам аз,
в това мое детство единствените цветове.
Но червено и жълто появяват се завчас,
протягат се към мен,
виждам всичко във захлас.

Каквото долу, такова и отгоре, и отвъд.
Картина една представям си извън рамките на умът.
Границата надхвърли.
Виж как огъваш я ти.

Прекаленото мислене отделя тялото от ума,
погубва интуицията, пропускаш възможността.
Трябва да подхраня волята,
усещам как момента очертава се далеч от рамката.

Черно и бяло само виждам аз,
в това мое детство единствените цветове.
Но червено и жълто появяват се завчас,
протягат се към мен,
виждам всичко във захлас.

Има още толкова много,
и приканва ме отново
да се вгледам в тези
безкрайни възможности.

Каквото долу, такова и отгоре, и отвъд.
Картина една представям си извън рамките на умът.
Границата надхвърли.
Виж как огъваш я ти.

Прекаленото мислене отделя тялото от ума,
пропускаш възможността, погубва твоята интуиция,
Трябва да подхраня волята,
да усетя как момента подтиква ме да пресека таз линия.
Пресягам се да обхвана случайността,
пресягам се да обхвана всички обстоятелства.

Отдавам се на копнежа,
отдавам се на копнежа да почувствам ритъма,
да усетя връзката,
достатъчно, за да се отдръпна настрана,
да заплача като вдовица,
да се вдъхновя,
силата да разбера,
да съм свидетел на тази красота,
във фонтана да се изкъпя,
да се завъртя по спиралата,
по спиралата да се завъртя.

По спиралата на нашата божественост да се завъртя
и човек пак да се нарека.

Стъпил здраво на земята,
измежду звуците изгубвам се,
разтварям се да ги приема във душата,
усещам как по кожата ми движат се.

Пресягам се нагоре, пресягам се навън,
пресягам се към случайността,
към всичко, що събужда озадачеността,
към всичко, що събужда озадачеността.

И като следваме волята си и вятъра попътен,
може би ще стигнем там, където никой не е стъпвал.
И като спиралата извървим докрай,
може би ще стигнем неизвестен рай.

Спиралата усуква се.
Продължавам аз напред.


Monday, December 18, 2017

Проходът

Мина известно време.
Някъде там, изгубен в живота,
не знае той накъде да тръгне, в коя посока.
Затова приближава се до едно езеро неизвестно
и поглежда той надолу, отвесно.
Вълни опитват се лицето му да задържат,
отражението не знае мястото си във света.
Ах, този свят закоравял.
И по своя път незнайно къде
пропастта той преодолял,
и мъж е вече, а не момче.

Изправи се гордо ти
и през прохода премини.
Времето дошло е да захвърлиш
всичко онова, що знаеш ти.
В прохода.

До едно дърво приближава се,
отвътре раздиран е,
до старото стъбло настанява се.
Размишлява той над изборите,
които цял живот ние взимаме
тоз живот да намираме.
Тук ще трябва той да направи
последен избор, който животът му ще ръководи.
Кое да избере?
Докато всички отминали лета,
всички преходни неща,
раздират му душата,
докато сам той стои на тревата.

Изправи се гордо ти
и през прохода премини.
Времето дошло е да захвърлиш
всичко онова, що знаеш ти.
В прохода.

През прохода.
Прохода на живота.
Живота.
Ето го прохода,
ето го кръстопътя.
Тук ще трябва той да избере
между ума и своето сърце,
за да види кое божествено е,
между тез мечти.
Ах, как умеят да разделят те.

Ето къде проходът го отведе,
отвъд мисловното страшилище.
И сега ще трябва да се отзове,
в прохода да вдигне рамене.
Кажи ми как възможно е човек да избере,
когато толкова много има за губене?
Но дошло е времето да избереш
между ума и своето сърце.

Какво ли ще последва?
Мистерия е това.
Но той знае, че дошъл е мига.
Като всичко на света може да изгуби,
избира той сърцето да го води,
и във великото неизвестно вече броди.

Изправи се гордо ти
и през прохода премини.
Времето дошло е да захвърлиш
всичко онова, що знаеш ти.
В прохода.


Водна трансмисия

Бавно нося се по реката.
От дупките си отдавна освободени са греблата.
Лежа с лице нагоре
на пода на този съд плавателен.
На звездите възхищавам се
и усещам как прелива моето сърце.

По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.

Две седмици откакто няма те.
Сам в лодката си аз стоя
и плавам по река наричана Емоция.
Ще стигна ли обратно до брега
или в неизвестното ще се отнеса?

По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.

Антена една издигам.
Сигнали ще изпращам,
щом приключа аз.
Може би по-надолу по реката
отново ще се срещнем ние.
Ще споделим какво открили сме
и на гледката ще се любуваме.

По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.
По-надолу по реката.

По реката нося се аз.
По реката нося се аз.


Парабола

„Парабола”

Тъй познато е,
главозамайващо топло е.
Това.
Тази форма, която сега аз държа.

Обхваща те,
реалността тук и сега.
Това.
Тази форма, която сега аз държа.
Тъй опулен и надежда таящ.
Тъй опулен и надеждно дивак.

 Едвам спомняме си ние
що било е преди този миг безценен.
Тук и сега избираме да бъдем.
Дръж се.
Остани ти вътре.
Това тяло, крепящо ме,
напомня ми, че сам аз не съм.
Това тяло вечен кара ме да се чувствам.
Тази болка е илюзия.

Едвам спомняме си ние
що било е преди този миг безценен.
Тук и сега избираме да бъдем.
Дръж се.
Остани ти вътре в
таз реалност свещена,
това преживяване свещено.

Избирам тук аз да бъда.
в това тяло, крепящо ме.
Напомняй ми, че сам аз не съм
в това тяло, крепящо ме.
Вечен чувствам се.
Тази болка илюзия е.

Жив!

Завихрям се в таз парабола позната.
Въртя се, усуквам се около всяко ново преживяване.
Знай, че свещен дар е това.
Празнувай, че жив си и дишаш сега.
Възможността да си жив и дишащ сега.

Това тяло, крепящо ме,
напомнящо за тленността ми.
Този миг приеми
и не забравяй, че вечни сме аз и ти.
Тази болка илюзия е, помни.


Thursday, December 14, 2017

Съзнанието продукт нa мозъка ли е, или мозъкът е приемник на съзнанието?

„Смятам, че съзнанието е фундаментално. Смятам, че материята е производнa на съзнанието. Не е възможно да се отделим от съзнанието. Всичко, за което говорим, всичко, което приемаме за съществуващо, предполага наличието на съзнание.” – Макс Планк, теоретичен физик, сложил началото на квантовата теория, носител на Нобелова награда за физика през 1918.

В наши дни е страхотно да се види как много на брой бележити учени от цял свят са започнали да изучават и изследват различни области, свързани с не-физичните феномени и човешкото съзнание. Истината е, че те го правят от векове, но това едва сега започва да получава нужното признание.

„Формулирането на законите на квантовата механика по последователен начин не би било възможно, без да бъде споменато съзнанието.” – Юджин Уигнър, теоретичен физик и математик, носител на Нобелова награда за физика през 1963.

Съзнанието е начинът, по който ние възприемаме и наблюдаваме света около нас, начинът, по който мислим, нашите намерения, чувства, емоции и т.н. Един от най-големите въпроси днес относно човешкото съзнание е дали то е просто производно на мозъка, или дали мозъкът е приемник на съзнанието. Ако съзнанието не е продукт на мозъка, това би означавало, че човешкото тяло не е необходимо, за да съществува съзнанието.


Съвременният научен мироглед и защо той може да е ограничен


Голяма част от съвременната наука следва предположението, че материята е единствената реалност. Днес тази представа е известна като „научен материализъм”. За щастие, този възглед започва да се изпарява с бързи темпове, тъй като квантовата физика ни е показала, че онова, което възприемаме като физическия, материален свят, всъщност не е толкова физически.

„Ако квантовата механика не ви е разтърсила до основи, значи все още не сте я разбрали. Всичко, което смятаме за истинско, е съставено от неща, които не могат да бъдат сметнати за истински.” – Нилс Бор, физикът с голям принос в разбирането на атомната структура и квантовата теория, за което той получава Нобелова награда за физика през 1922.

В края на 19 век физиците започнали да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Не след дълго вярата в една физическа, Нютонова, материална вселена, която била сърцевина на научното познание, започнала да отслабва и да отстъпва на осъзнаването за илюзорната природа на материята. Учените допускали все повече, че всичко във вселената е съставено от енергия.

Дори квантова физика е показала:

„Независимо от ненадминатия емпиричен успех на квантовата теория, дори самото допускане, че тя би могла по такъв начин да описва природата, все още е посрещано с цинизъм, неразбиране, и дори гняв.” – Т. Фолджър.

Това не означава, че „научният материализъм” не е допринесъл много. Той е довел до най-различни научни постижения и пробиви в наши дни. Проблемът е в това, че той преобладава в съвременните академични среди, което е довело до големи трудности в изследването и развитието на науката на нефизичните феномени, като съзнанието.

„В края на 19 век физиците открили емпирични феномени, които класическата физика не била способна да обясни. Това довело до развитието на един революционен нов клон на физиката, наречен квантова механика. Тя подложила под съмнение материалните основи на света, като показала, че атомите и субатомните частици всъщност не представляват солидни обекти – не съществуват със сигурност в определено посочена позиция във времето и пространството. Но най-важното е, че квантовата механика категорично въвела ролята на ума в своята концептуална основа, тъй като било открито, че наблюдаваните частици и наблюдаващия - физикът и използвания от него метод за наблюдение – били тясно свързани. Тези резултати предполагат, че физическият свят вече не представлява главен или единствен компонент на реалността, и че той не би могъл да бъде напълно разбран, без да бъде споменат и ума.” – Д-р Гари Шварц, професор по психология, медицина, неврология, психиатрия, и хирургия в Аризонския университет.


Научни доказателства, сочещи че съзнанието би могло да води началото си извън мозъка


Дори и до днес няма достатъчно доказателства, които да заключат, че мозъкът създава съзнанието. Също така няма и достатъчно доказателства, които за заключат (със 100% сигурност), че мозъкът е просто приемник на съзнанието. Но същевременно има редица научни изследвания, публикувани в различни научни списания, които сочат, че съзнанието може всъщност да не е продукт на мозъка, а нещо напълно отделно, и че това не трябва да бъде изключвано като възможност и пренебрегвано от съвременната материалистична наука.

„Някои учени и философи, подкрепящи материалистичната гледна точка, отказват да признаят тези феномени, защото те не са съвместими с тяхната ексклузивна представа за света. Отхвърлянето на постматериалистичното изследване на природата или отказа да бъдат публикувани сериозни научни открития, подкрепящи постматериалистичната представа, са антиетични спрямо духа на научното изследване, че емпиричните данни трябва винаги да бъдат правилно представяни. Всякакви данни, които не съответстват на преобладаващите теории и вярвания не трябва да бъдат отхвърляни априори. Подобно отхвърляне е плод на идеологията, а не на науката.” Д-р Гари Шварц

Пример за това могат да бъдат многобройните експерименти в лабораторна среда, които са документирали, че различни медиуми (хора, които могат да комуникират с умовете на вече починали хора), понякога могат да получат информация за починалия индивид. Това би могло да е в подкрепа на идеята, че умът е отделен от мозъка.

Друг пример е факта, че съзнателната дейност изглежда продължава след настъпването на смъртта. В голяма част от преживяванията близки до смъртта се споменава за извънтелесни преживявания по време на сърдечен удар. В тези случаи е интересно, че тези преживявания са се случили, когато не е имало електрическа активност в мозъка след сърдечния удар.

Един от най-добрите примери за това (по мое мнение) са т.нар. парапсихологични феномени. Този вид феномени са демонстрирали, че ние можем да получаваме информация, без да използваме сетивата си, и да въздействаме на физически устройства и живи организми чрез съзнанието си. Някои изследвания също така са показали, че определени хора разполагат със способността да проектират съзнанието си извън своето тяло и да виждат какво се случва на отдалечена локация. Изследванията показват и че умове отдалечени един от друг могат да се съгласуват независимо от дистанцията.

„Тези събития се случват толкова често, че е невъзможно да бъдат приемани като аномалии или изключения на природните закони, а като признаци за необходимостта от по-широка пояснителна рамка, която да не се основава единствено на материализма.”  - Д-р Гари Шварц


Friday, November 17, 2017

Вътрешен полет

Този филм се нарича "Вътрешен полет" - това е полетът, в който се впускаме, за да разберем себе си, за да открием отговор на въпроса "Кой съм аз?"


Monday, October 23, 2017

Сред бели облаци

Американският режисьор Едуард A. Бургер тръгва от САЩ за едно незабравимо пътуване, в скритият живот на Китай, със забравената Дзен будистка традиция. "Сред бели облаци" е филм, проследяващ живота на Дзен последователите, недохранени аскети и мъдри майстори, които живеят изолирани по върховете и долините на Китай, още от времето на жълтият император - преди около пет хиляди години. В Китай се намират много от най-напредналите будистки майстори постигнати просветление. Смята се, че тази традиция не може да бъде изтрита от превратите на историята. "Сред бели облаци" ни показва това. Няколко чужденци, които са живели и учили в тези скрити места ни разкриват тяхната традиция, мъдрост, несгодата и радостта на всекидневния им живот.