Friday, July 13, 2018

Масафуми Нагасаки

Масафуми Нагасаки е 82-годишен японец, който е прекарал последните 29 години сам на остров Сотобанари (Ириомоте Окинава, Япония). Той предпочел да следва изискванията на природата, отколкото тези на друг човек, което е довело до бягството му от цивилизацията. Единственото му желание е да умре на този необитаем остров. Със субтитри на български.



Tuesday, June 26, 2018

Мелниците на ума


 Извито
като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
като снежна топка, спускаща се в планината,
или балон от карнавал,
като виеща се въртележка,
в безспирна обиколка около луната,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Като тунел, в който навлизаш,
в чиито край друг тунел извира,
надолу през кухина, водеща към пещера, ти слизаш,
където слънцето никога не се провира,
като врата, неспираща да се върти
в полузабравено съновидение,
или разрастващите се вълни
от камък, хвърлен в речното течение,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Ключове дрънчат във джоба,
думи отекват в нечия глава,
защо лятото тъй бързо отминава?
нима е заради нещо, което каза тя?
Влюбени разхождат се край морския бряг
и стъпките им отпечатват се във пясъка,
нима звука от ритъма растящ
са просто пръстите на твоята ръка?
Образи, застинали в мига,
откъслеци от песен една,
полузабравени лица и имена,
на кого ли те принадлежат?
Когато разбра, че края е настъпил,
внезапно ти осъзна,
че листата есенни откликват
на полюшването на нейната коса.

Като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
докато образите се развъртат
като кръговете, на които се натъкваш
в мелниците на ума.



Sunday, June 24, 2018

Самадхи - Втора част - Не е каквото си мислите

Най-великите духовни учители по света,от древността до нашe време, са споделяли възгледа, че най-дълбоката истина на нашето съществуване не е притежание на една единствена религия или духовна традиция,а е налична в сърцето на всеки един човек. Със субтитри на български.


Monday, June 18, 2018

Дайо и Дайто

Има една реалност, предшестваща и небе и земя.
Действително, тя няма нито име, нито форма.
Очите са неспособни да я съзрат.
Тя няма глас, затова ничии уши не могат да я уловят.
Да я наричаме „ум” или „Буда” нейната природа осквернява,
тъй като във въображаемо цвете у въздуха се превръща тя тогава.
Не е нито ум, нито Буда.
Абсолютно тиха, но озаряваща с мистерията си,
тя може да бъде възприета единствено от прозорливите души.

Ако очите ти виждат и ушите ти чуват,
ни едно съмнение няма ти да таиш.
Как естествено дъжда се стича от корнизите!

Преминах през преградата от облаци.
Пътят на живота е север, юг, изток и запад.
През вечерите почивам, сутрините - играя.
Няма ни друг, ни аз.
С всяка стъпка чист полъх се надига.

Буди и отци насечени са на парчета.
Постоянно наострен е меча.
Там, където колелото се завърта,
със зъби бездната скърца.


Saturday, April 7, 2018

Величието на идеите

На началния меридиан, в зоната централна,
близо до границата, но от края отдалечена,
между две долини, под ясното небе,
където звезди изпълват хоризонта над едно поле,
разположена е фабрика, малка, но безмерна,
която на стария мъдрец принадлежи,
който съществува, тъй като мисли.

Познавач на тайни всякакви,
старецът смесица е от различни остатъци.
Светът избухна и в пустиня се прероди,
и старецът най-доброто от всичко що умря наследи.

С поглед като телескоп, кожа на костенурка,
език на хамелеон и нос на гъсеница.

Старецът хирург е на цялото време.
Оперира над всички моменти с хладнокръвие.
Всички моменти, които изгубени са били,
със скалпела си той може да възстанови.
Секундите разтяга, за да ги удължи.

Той също така присажда моменти горчиви.
И ако горчивината се задържи и нищо не може да го утеши,
малко упойка той ще употреби,
така че да не го боли.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.

Ако иска в ново място живот да внесе,
от време на време той снася яйце.

Много той не яде, защото студенокръвен е,
храни се с мухи, които живеят по един ден.
Няма да го виня, ако не разполага с храна
и реши от тялото си да яде като октопода.

Той няма да умре, дори и цялото си тяло да изяде.
Също като гущера, бързо възстановява се.

Дори и да отминават години, 
над този отшелник времето не вреди.
Безсмъртен е той като всички светци.
От дърво са неговите прешлени,
тъй дълголетни.

Не забравя нищо стария мъдрец,
тъй като паметта му е от лед.
Спомените му са цели,
тъй като държи ги дълбоко охладени.

На едно действие многократното повторение
е най-ефикасния метод за неговото продължение.
Затова човек го повтаря, дори и да му носи отегчение.
Той живял е вече 950 години
и не го застигат никакви проблеми.
Покрай всичкото това повторение
поучил се е той от своето заблуждение.

Бездна е това за стареца.
Изгубил е живота своята приятност,
когато човек живее всеки ден в еднаквост.

Той би искал да е различен,
но да повтаря себе си и контролира времето
той го прави инстинктивно.

Той опитвал се е да отнеме своя живот,
но старецът диша дори и без кислород.
Защото идеите велики, щом бъдат открити,
винаги възраждат мъртвите си клетки.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
Най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.


Thursday, April 5, 2018

Покой

Непостоянството винаги навлиза ненадейно.
Всяко съкровище на този свят е мимолетно.
Очите ни дарът не могат да съзрат.
В пътя се крие смисълът.

Всяка природа е чиста.
Всяка външност е пуста.

В усещания и заблуди забулено,
погълнато от неизвестното.
В усещания и заблуди забулено,
всяко нещо – срива се и изчезва то.

Всяко мъдрост съхранява се.
Всяко богатство – сянка е.

С думи не може да се изрази.
Празнотата ти приеми.
Източник на безкрайността.
Блаженство от вечността.
Освобождение е отсъствието на ума.

Tuesday, April 3, 2018

Ханшан

За загадъчния отшелник и поет Ханшан, чието име означава "Студена Планина", не се знае почти нищо, нито кога точно е живял, нито дали наистина е съществувал такъв човек. Почти всичко, което е известно за него, е извлечено от стиховете му и от един предговор към тези стихове, който е бил съставен от друга мистериозна фигура и не може да се проследи до нито един индивид в китайската история.



Преди тридесет години на този свят съм се родил.
Хиляда, десет хиляди места съм прекосил.
Покрай реки, където тревите зелени плътно растат,
отвъд предела, където пясъците червени прелитат.
Отвари варил съм в отчаяно търсене на живота вечен,
книги чел съм, историята изучавал съм със песен.
Днес най-накрая стигнах у дома в студената планина,
ушите си да измия и глава да положа във вечната река.

Откакто заживях в студената планина,
оцелявам, като плодовете ѝ са моята храна.
Какво може да ме разтревожи от ден на ден?
Животът ми следва пътя си предопределен.
Дни и месеци текат като поток безспирен.
Времето ни равнява се на мимолетна искра.
Дори и ако небеса и земя разменят своите места,
щастлив ще съм отново аз, живеещ на тази скала.

Що се отнася до мен, с радост вървя по Пътя ежедневен.
Сред лози, обвити в мъгли, и пещери по високи канари,
тук във пустошта намирам истинската свобода.
С моите приятели, облаците бели, за никъде не бързат.
Пътища се точат, но до света те не достигат.
Освободен от ума, кой би могъл да разбуди мисълта?
На легло от камък седя, сам във нощта,
докато луната кръгла изкачва студената планина.

Заглеждам се към билото далече,
само и издигащо се над заобикалящи го върхове.
Борове и бамбуци пеят с вятъра, който ги поклаща,
морски вълни бушуват под луната искряща.
 Взирам се надолу към зелените предели на планината.
С белите облаци обсъждаме философски същината.
В пустошта планини и морета подбуждат върховни вдъхновения,
но в търсенето си на Пътя ми се ще да имах компания.

Колкото по-висока пътеката, толкова по-стръмна.
Десетки хиляди редици опасни скали.
Мостът каменен хлъзгав е от мъха зелен.
Облак след облак се нижат.
Водопади като нишки коприна висят.
Вир огрява искрящата луна.
Отново изкачвам най-високата планина,
за да чакам там, където самотния жерав отлетя.