Тишината

Вълните на ума изискват тъй много от тишината,

но нищо не отвръща тя,

не дава ни отговор, ни аргумент.

Тя е скрития автор на всяка мисъл, всяко чувство, всеки момент.

Тишината.

Една дума единствена казва тя,

и тази дума е самото това съществуване.

Каквото и име да ѝ дадеш, не я докосва, не я улавя.

Никакво разбиране не може да я обхване.

Умът се хвърля срещу тишината,

настоява да бъде допуснат в нея.

Но никой ум не може да навлезе в сияйната ѝ тъмнина,

в чистата ѝ и усмихваща се пустота.

Умът се втурва в свещени запитвания,

но тишината си остава безразлична към тези вълнения.

Единственото, за което моли тя, е нищо.

Нищо.

Но ти отказваш да ѝ го дадеш, защото то е последната монета в твоя джоб,

и би предпочел да ѝ дадеш своите искания,

отколкото своите свети и празни ръце.

Извадка от книгата "Emptiness dancing"