„Потоп”
Приижда
водата.
Всичко,
що знаех и вярвах,
ронещи
се образи.
Вече
в тях утеха не намирам.
Към
място по-високо бягам,
към
ред и разсъдливост,
или
някаква утеха.
Затова
взимам що е мое,
придържам
що е мое,
задушавам
що е мое,
погребвам
що е мое.
Водата
скоро ще залее
и
изземе що е мое.
Зад
себе си трябва аз да го оставя,
към
ново място да се покатеря.
Таз
земя не е скалата задето я мислих.
Смятах,
че високо бях.
Смятах,че
свободен бях.
Смятах,
че там аз бях.
Съдба
божествена.
Грешах.
Това
променя всичко.
Водата
настига ме.
Смятах,
че слънцето ще ме спаси,
но
истината дошла е да ме порази.
Под
нозете ми разпада се земята.
Измива
и пречиства ме.
Във водата.
Много красиво!
ReplyDelete