Дайо и Дайто

Има една реалност, предшестваща и небе и земя.

Действително, тя няма нито име, нито форма.

Очите са неспособни да я съзрат.

Тя няма глас, затова ничии уши не могат да я уловят.

Да я наричаме „ум” или „Буда” нейната природа осквернява,

тъй като във въображаемо цвете у въздуха се превръща тя тогава.

Не е нито ум, нито Буда.

Абсолютно тиха, но озаряваща с мистерията си,

тя може да бъде възприета единствено от прозорливите души.

Ако очите ти виждат и ушите ти чуват,

ни едно съмнение няма ти да таиш.

Как естествено дъжда се стича от корнизите!

Преминах през преградата от облаци.

Пътят на живота е север, юг, изток и запад.

През вечерите почивам, сутрините - играя.

Няма ни друг, ни аз.

С всяка стъпка чист полъх се надига.

Буди и отци насечени са на парчета.

Постоянно наострен е меча.

Там, където колелото се завърта,

със зъби бездната скърца.