Тишината

Вълните на ума изискват тъй много от тишината,

но нищо не отвръща тя,

не дава ни отговор, ни аргумент.

Тя е скрития автор на всяка мисъл, всяко чувство, всеки момент.

Тишината.

Една дума единствена казва тя,

и тази дума е самото това съществуване.

Каквото и име да ѝ дадеш, не я докосва, не я улавя.

Никакво разбиране не може да я обхване.

Умът се хвърля срещу тишината,

настоява да бъде допуснат в нея.

Но никой ум не може да навлезе в сияйната ѝ тъмнина,

в чистата ѝ и усмихваща се пустота.

Умът се втурва в свещени запитвания,

но тишината си остава безразлична към тези вълнения.

Единственото, за което моли тя, е нищо.

Нищо.

Но ти отказваш да ѝ го дадеш, защото то е последната монета в твоя джоб,

и би предпочел да ѝ дадеш своите искания,

отколкото своите свети и празни ръце.

Извадка от книгата "Emptiness dancing"

Кой си ти?

Кой си ти?

Ти Си…

отвъд тяло-ум и личност,

отвъд всякакъв опит и преживяващия го,

отвъд света и възприемащия го,

отвъд съществуването и неговото отсъствие,

отвъд всякакви твърдения и опровержения.

Бъди тих и се събуди за осъзнаването на това кой Си.

В това осъзнаване, че няма отделен Аз,

Върховната Реалност, която си Ти, блести незасенчена

във всички неща, като всички неща, и отвъд всички неща.

След като си се завърнал към безформения Източник

и си се издигнал над всякаква отделеност,

не се спирай или дори не се вкопчвай в този Източник,

а премини отвъд към Върховното Осъзнаване,

което се издига над всякакви дуалности,

но същевременно не отрича дори и прашинката.

Просветленият мъдрец пребивава

като вечния наблюдател,

напълно равнодушен, но и силно въвлечен.

Стоящ отвъд всякакви определения,

той нито не вкопчва в трансцендентната свобода,

нито се оплита в дуалистичния свят;

следователно той е в единство с целия живот.

Живеейки в съвършеното доверие на Върховното Осъзнаване,

той няма какво да спечели или загуби,

и инстинктивно проявява любов, мъдрост и състрадание–

без каквото и да е усещане, че той е вършителя на делата.

След като е изоставил всякакви представи и идеи,

просветленият мъдрец живее като вечно присъстващо съзнание,

проявено и проявяващо се в света на време и пространство.

Онова, което е вечно, винаги ново и цяло.

В това незакрито осъществяване,

Върховната Реалност блести Съзнателно

във всички неща, като всички неща и отвъд всички неща.

Блестейки незакрита, тя прониква в цялата вселена.

Прониквайки в цялата вселена,

тя познава себе си като Същността.

Адяшанти

Духовният учител Адяшанти обяснява как при развитието на човешкото съзнание настъпва едно изместване от усещането за отделен Аз към преживяването на единство. Той изтъква, че страхът от загубата на индивидуалната ни самоличност ни спира от осъществяването на това изместване, и че изправяйки се пред този страх, ние навлизаме в любовта. Адяшанти също така предполага, че достигането на кризисен момент може да предостави възможност на съзнанието да е измести както индивидуално, така и колективно.

Субтитрите на български се активират от падащото меню.

Адяшанти - интервю

В това интервю, учителят Адяшанти говори за своята практика с Дзен медитация, за живота си като атлет, за двете си значими пробуждания, за препятствията, които е срещал по своя път, и за природата на илюзията.