Въпрос на време

 

"Въпрос на време"

(по текст на Еди Ведър)

 

Докато издигаме се, слънцето е в нашите очи,

от тъмното почиваме си.

Но идват времена, в които нищо не върви

и привързваме всичките си части.

 

Аз съм строител на мостове

и до луната да ни прехвърля съм способен.

Когато времето ти е ограничено,

нищо не идва преждевременно.

 

Намери пътя си, тръгни.

Проклети да са разликите ни.

Тъй много пространство между мен и теб

в разстоянието на нашите ръце.

 

Залозите високи са, за да се издигнем.

Секунда само да разберем.

Онова, което даваш, волята да живеем.

Борбата аз ще водя, лекът е у теб.

Само въпрос на време е.

 

Очевидното поднеси и гордо се изправи.

Нека истината го потвърди.

Дори и песъчинка сред пясъка да бях,

пак пред прилива да се изправя щях.

 

Но на брега многолюден не сме ние сами,

и времената си изискват

простраснството между нас да стопим

и ръцете ни да се стиснат.

 

Залозите високи са, за да се издигнем.

Секунда само да разберем.

Онова, което даваш, волята да живеем.

Лекът е у теб, борбата е във мен.

Само въпрос на време е.

 

Себе си открих, щом открих и племето си.

Сега зная какво е да си жив.

Ще взема радостите, ще взема болките.

Аз съм като теб, всички еднакви сме.

Въпрос на време е.