Showing posts with label мандала. Show all posts
Showing posts with label мандала. Show all posts

Tuesday, June 3, 2014

„Мандала за човечеството”

„Мандала за човечеството”

Ние сме човечеството...
Огън; светлината си ти, енергията, която стопля ни, силата, която задвижва нашите машини, и пулсът разтопен под краката ни
Вода; телата наши подхранваш и изстудяваш, по вените ни течеш и пречистваш ни ти
Въздух; дъхът наш си ти и с думи се носим по теченията твои
Земя; осигуряваш ни и наш дом си ти

Ние сме децата на тази планета
Стигнали сме до този час
За да се изправим пред един нов ден

1. Признай

Всички братя и сестри сме
Вече не сме служители на тази планета, а сътворци

От истории на откритие, изграждане и унищожение
Оформили сме ние този свят

2. Освободи

Племената човешки сливат се
За да се отърсят от всички прегради на статут, раса, цвят, вяра и история
Ние празнуваме своето обединение в разнообразието

Светлината на истината излъчва
Озаряване над мрака на алчността, страхът и невежеството
Ние се наслаждаваме на освобождението

Майката преродена е
Пожертване на себе да бъде за всички
И събратим на целия живот

Мир

3. Събуди

Ние сме ЕДНО

Деца на една планета
С една вяра...ЛЮБОВ

Мир

4. Върни

Ние сме деца на тази вселена
Ние излъчваме светлината на новия ден

„Мандала на Свещената планина”

„Мандала на Свещената планина”

Мандала на Свещената планина, докосваща Звездата

Мир

Ти си на върха на свещената планина, вдишай въздуха

1. Признай себе си

Дете на земята си ти
Родено от огньовете на воини
С калени като желязо амбиции
И полет на мечти в светлината

Мир

2. Освободи себе си

Въздуха вдишай и навлез в планината свещена
Докато се отърсваш от всички човешки сетива
Топлината почувствай на утробата майчина

Очи отваряш за да видиш
Тъмнината на утробата е безкраят на вселената

Виждаш, че част си от безкрая
Имената твои стопяват се
Докато наблюдаваш как се разтварят циклите на живота

Въртящи
Цъфтящи
Горящи

Мир

3. Събуди се

Ти си огънят в мрака
Водата, която подхранва
Въздухът, който изстудява
Земята, в която всичко расте

Нещо, което забравил си
Когато името приел си

Сега един си ти

Мир

4. Върни се

Издигни се от планината свещена

Планината си ти

„Мандала на космическите огньове”

„Мандала на космическите огньове”

Мир
Ти плаваш в океан от пламък, месейки се в прехода на времето

1. Признай себе си

Роден си с теченията, плъзгащи се в твоята кръв
Видение в небето на правдата
Но обгорен с импулса на емоцията
И сега заземен в смелостта дива

Мир

2. Освободи себе си

Премини през лабиринта от мисъл и емоция
И усети как огньовете на душата твоя изгарят такива фалшиви мисли

Изстивайки в едно космическо умълчаване

Разцъфвайки в ново същество

Срутвайки стената

Минавайки по спиралата към вечното

Мир

3. Събуди се

Ти си един

Горящ като океана

Твърд като небето

Течен като камък

Студен като слънцето

Мир

4. Върни се

В светлината нова, лазурен огън вътре

Мир