Пътят на даоисткия мъдрец

1. Хармония от парадокси

Мъдрецът познава себе си до толкова,

че знае, че е по-ценен от славата,

и затова остава неясен.

Даоисткият мъдрец е съставен от парадокси, които биха огорчили повечето хора, но него сякаш изобщо не го безпокоят:

Мъдрецът

-          е безпристрастен, но същевременно състрадателен;

-          се наслаждава на живота, но същевременно не е вкопчен в него;

-          е перфекционист, но същевременно е безразличен към успеха или провала;

-          е човек на честта, но същевременно избягва да жъне честта;

-          пренебрегва етиката и морала, но живота му следва най-висшия морален ред;

-          не се стреми, но същевременно постига;

-          знае отговорите, но предпочита да замълчи;

-          притежава невинността на дете, но и невероятна вътрешна сила.

Тези парадокси са в хармония при мъдреца, също както самата природа изглежда е едно хармонично съчетание от парадокси. Затова е трудно мъдрецът да бъде описан чрез традиционни термини и категории. В действителност, в повечето общества, качествата на мъдреца би били възприемани като отрицателни, дори и вредни.

2. Близка хармония с природата

Всички неща завършват в Дао,

също както реките се вливат в морето.

Даоисткият мъдрец живее в близка хармония с естествения ритъм и протичане на живота. Близостта му с природата е органична и духовна. Тя е недогматична и е жизненоважна. Дори и насред големия град, той си остава тясно свързан с инстинктивното и естественото в себе си, и вродената му доброта го направлява по такъв начин, че той никога да не стане част от скритото боричкане в едно невежо общество да се достигне някаква въображаема връхна точка.

В природата, той се чувства като у дома си – в дълбоките гори или върху замъглените планини – далеч от изкуственото и скалъпеното. Когато е в изкуствени, корпоративни среди, мъдрецът остава верен на естествените си импулси, и въпреки че не се чувства като у дома, намирайки се в обстановка на завист и алчност, той си остава, ако не незасегнат, то поне неопетнен от разрушителните емоции около него.

3. Пътувайки леко

Мъдрецът се предава

на всяко нещо, което му поднася сегашния момент.

Той е наясно, че ще умре,

и няма нещо, за което да се вкопчи.

Даоисткият мъдрец, в хармония с естествената си среда, води безгрижен живот, и го прави без усилие, с ясното знание, че щастието не може да бъде купено или спечелено, или изпълнено, защото то не е награда, стока, цел или позиция. В действителност, дори и постигането на щастие не е цел, която мъдрецът да следва. Той знае, че мисленето за ядене не може да замени радостта от самото ядене. Вместо да мисли и говори прекалено много, той живее със задоволство по начин, който повечето светски хора биха сметнали за прост и наивен.

Мъдрецът води ненатрапчив и скромен живот според стандартите на един свят, основан на материалната облага и на суетата. Той живее със много малко желания и почти никакви очаквания. Ако по някакъв начин се сдобие с богатство, той благосклонно би го приел, но без да се вкопчва в него. Ако е необходимо или неизбежно, той би захвърлил материалното си имущество без да му мигне окото.

Той се наслаждава на всеки възможен момент от живота, и страда с благоприличие, когато дойде и неговия неизбежен ред да страда.

4. Хладнокръвие

Когато няма желание,

всичко е в покой.

Спокойствие в победата. Мир в загубата. Яснота, когато е изправен пред неизбежността на страданието. Мъдрецът не разчита на външни неща, които да му осигуряват душевна сила, защото знае, че зависимостта от външни фактори, като статут, богатство, популярност, хедонизъм, успех, знания и връзки, е причината, поради която съвременния човек толкова лесно рухва при поражение, провал или загуба.

Мъдрецът е безразличен към успехът или провала. Той разбира, че един живот, ръководен от егоцентрични амбиции, никога няма да има смисъл, без значение колко си преуспял или с колко положителни външни неща обичаш да го украсяваш.

Самият живот придобива смисъл единствено когато задоволиш духовните си нужди, живеейки в пълна хармония с Дао.

5. Мирният воин

Няма по-голяма илюзия от страха,

по-голяма неправда от това да се подготвиш да се защитаваш,

по-голямо нещастие от това да имаш враг.

Онзи, който вижда отвъд страха,

винаги ще бъде в безопасност.

Мъдрецът е човек на мира. Но въпреки това, той носи в себе си страховитите качества на воин.

Той ненавижда оръжията. Той презира войната. Велик воин, според него, е онзи, който е избегнал конфликта и никога не се е налагало да използва насилие. Като воин, той е изучил изкуството да усмирява противника си без унизяване.

Той притежава смелостта на човек, който е победил себе си. Той не се вкопчва в живота, нито е ръководен от своите страсти. Той не се плаши от смъртта. Той умее да се изправя с благоприличие и смелост пред невъобразими ситуации и най-лошите противници.

Той не е пацифист. Когато не му остава друг избор, той се бие умело и хладнокръвно, но не се радва на победата, защото в парадите на победата той вижда кървавото тържествуване на невежи касапи. Нито пък се бои от поражението: то не носи опарването от унижението за човек, който няма почти никакво его, което да бъде наранено.

6. Невидимото дърво

Разполагаш ли с търпение да почакаш

докато калта ти се утаи и водата е бистра?

Можеш ли да останеш притихнал

докато правилното действие не възникне от само себе си?

Мъдрецът не вярва, че делата правят човека. Той не се е поддал на погрешното схващане, че плода прави дървото хубаво. Той знае, че плодът е хубав, защото и дървото е хубаво. Мъдрецът осъзнава, че човек първо трябва да започне от себе си. Твоята същност превръща една постъпка в нещо добро. Следователно, той няма да се превърне в „човек на действието” в празен опит да докаже своите добродетели. Мъдрецът знае, че добродетелта в движение лесно прераства в суета и дори в жестокост, като по този начин осуетява собствената си цел. Той по-скоро би бил човек без влияние, внимателно избягващ егоцентричното действие, и би се вслушвал в онези естествени, спонтанни импулси, които произлизат от истинското състрадание.

Поради тази причина, мъдрецът не парадира с благотворителността. Никога няма да го видите да се усмихва пред бляскащите фотоапарати, докато внася дарение на някоя благотворителна организация. Мъдрецът разбира, че всяка форма на обществено признание или одобрение може да премахне всякакви положителни и духовни въздействия, които една „добра постъпка” би могла да окаже върху всички участващи страни. В действителност, то може да превърне добродетелта в суета. То може лесно да бъде използвано, за да придава един почтителен блясък на корупцията и алчността. Всички сме били свидетели на спектакъла на благотворителността, използван като упражнение по връзки с обществеността. Всички сме виждали как организации, всеизвестни с безмилостното си експлоатиране на човека и природата, парадират с даренията си към благотворителни фондации, точно на време за да увеличат оборота си в празничните сезони. Със замайваща честота сме били подлагани на противния обществен показ на благотворителност от политици, търсещи гласове точно преди изборите. Мъдрецът отбягва този вид благотворителност, която е в служба на властта и печалбата, и която се осъществява в центъра на вниманието.

Въпреки това, ако е необходимо или неизбежно, мъдрецът ще излезе публично, но той ще го направи с опасението на човек, който през зимата пресича река, покрита с тънък слой лед, осъзнавайки факта, че публичността отслабва духовните ползи за всички участващи.

Мъдрецът приема анонимното даряване, защото знае, че то вдъхновява и движи цивилизацията напред. Скритата проява на милосърдие е постъпка на чисто състрадание; тя е живото доказателство за победата на духа над егото, която е в основата на едно просветлено общество.

7. Аутсайдерът

Обикновените хора мразят усамотението,

но мъдрецът се възползва от него,

приемайки уединението си, като осъзнава,

че е едно с цялата вселена.

Мъдрецът е самотник. Той избягва излишния контакт с хората. Той не се чувства у дома в светските разговори. Той ненавижда клюките. Той избягва да говори прекалено много. Повечето хора вероятно биха се чувствали отегчени в компанията му. Не че той би имал нещо против, защото е безразличен към собствената си популярност.

Мъдрецът е извън времето. Той живее извън колективните парадигми и идеологии, които контролират и манипулират обществото по всяко едно време. Той изглежда неподатлив дори и към най-дребните усилия за втълпяване или манипулация.

Той се движи в обществото без да бъде погълнат от него. Той страни от идейно модното. Той не става част от обществено приемливите предразсъдъци. Той отказва да участва в превзетата словесна проява на най-новото в интелектуалния шик.

Историческите изменения на парадигмите не го безпокоят. Той знае, че всичко се променя, и същевременно нищо не се променя. Неговата перспектива е извън времето, по-обширна от което и да е научно измерение. Поради тази причина, мъдрецът остава спокоен по време на резки социални промени. Дори когато човечеството губи вярата си в онова, в което напоследък я е влагало, даоисткият мъдрец си остава невъзмутим. Той не влага вярата си в представи, създадени от човека, и следователно няма вяра, която да изгуби.

Мъдрецът живее извън диктаторския обсег на „ума на тълпата”, незасегнат от безсмисления дух на неговото време, и следователно той заема нищожна част от колективната вина на обществото на неговото време. Но той ще се опита да живее ненатрапчиво в периферията на човешкото безумие, доколкото това е възможно. Единствено, когато не му остава друг избор, той би се противопоставил на доминиращите заблуди на неговото време, и би го направил със смелост, понасяйки с тихо достойнство всякакви последвали гонения.

8. Разбойникът

Захвърли святостта и мъдростта,

и хората ще бъдат сто пъти по-щастливи.

Захвърли моралът и правдата,

и хората ще направят правилното нещо.

Мъдрецът не се тормози с правила или закони. Той действа в привидно незачитане на етика или морал. Той не пресмята първо дали нещо е приемливо за обществото преди да действа. Той води спонтанен живот. Той просто следва естествените си пориви, и въпреки това, тези пориви са толкова добродетелни, толкова в хармония с Дао, че той води един живот от най-висш морален или етичен порядък. Но той го прави несъзнателно и без никаква следа от хитрина.

Разбира се, мъдрецът неизбежно ще нарушава правила или закони, когато те стоят между него и състраданието. Колкото по-несправедливо е обществото, в което живее, толкова повече той ще влиза в конфликт със законите, които нарушават благоприличието. По този начин, мъдрецът не би могъл неволно да стане „политически настроен”, а би го направил неохотно и резервирано, като винаги търси дружелюбното решение. Именно заради очевидната му антипатия към политическия живот, мъдрецът става толкова ефективен, когато се захване с някаква политическа кауза.

9. Нестремящият се

Продължителното преследване на знание

създава жажда за повече знание.

Но онзи, който живее според необхватното,

с всеки ден става все по-смирен.

Даоисткият мъдрец не се интересува от знанието като форма на власт. Той не желае да побеждава в спорове. Той знае, че побеждаването в спорове не прави човешките същества по-добри. Нито пък желае да побеждава в спорове, като мълчи. Той не желае да спори. В него не може да бъде намерена скрита користна цел. Той обича да е тих, наистина тих.

Мъдрецът знае, че знанието неизбежно води до раздори – че човек трябва да се отнася към него с почитта и страхът, запазени за оръжията за масово поразяване. Затова той ще избягва да става конкурентен в своите знания, и ще внимава да закриля знанията си от завистливите погледи на другите.

Даоисткият мъдрец не притежава отчаяната вяра на западния интелектуалец в освобождаващата сила на знанието. Той инстинктивно знае, че знанието е просто друга форма на робство, поредната стока, с която човек да парадира своето превъзходство, поредното средство за контрол и манипулация. Като такова, то е форма на власт, която няма нищо общо с блаженството, което идва от живота в хармония с Дао. Следователно, мъдрецът по-скоро би седнал под сянката на някое красиво дърво, отпивайки вино в блажено единство с обстановката, отколкото да си губи времето с трескавото преследване на знание, което в крайна сметка води до по-голямо робство.

Даоисткият мъдрец не се интересува от придобиването на мъдрост, защото той знае, че мъдростта на мъдреца често бива изменяна в инструменти за манипулация и разруха от властимащите и злите. Той би изтъкнал как с книги, съдържащи мъдрост, как с конкретни книги, предявяващи божествено вдъхновение, се е злоупотребявало от властимащите за да се подстрекава и оправдава злото.

Даоисткият мъдрец не се опитва съзнателно да придобива добродетел. Той знае, че добродетелта в движение неумолимо се изпарява и води до суета и желание за слава. В желанието си за слава, хората се тъпчат един друг и състраданието се превръща в жестокост.

За даоисткия мъдрец, знанието, мъдростта и добродетелта прекалено лесно се превръщат в инструменти на манипулаторите и, следователно, в самия източник на злото.

Даоисткият мъдрец инстинктивно знае, че би могъл да стане знаещ, мъдър и добродетелен, само ако не превръща тези три качества в своя крайна цел.

10. Тихият

Да преподава без думи,

да изпълнява без действия:

това е пътя на мъдреца.

Даоисткият мъдрец разбира, че е безполезно да се спори за неизмеримото. Той осъзнава, че представите ни за Бог са несъвършено образи, създавани от собствените ни умове. Той не би спорил дали Дао съществува. Той знае, че човек не може да разбере неразбираемото и да докаже недоказуемото. Той приема, че човекът е полусляп, конкретно за духовните измерения, и че споровете рядко усилват способността на човека да вижда по-ясно.

Мъдрецът не притежава стремежа на будните млади мисионери. Той изглежда затворен в себе си, дори съмнителен, и е бдителен, когато споделя прозренията си с някого. Той рядко предава по словесен начин своите по-проницателни възгледи, защото осъзнава, че разбирането, прозрението и перспективата израстват най-вече от прекия личен опит, и рядко произлизат от слухове, вторични източници или напътстващи инструкции.

Той знае, че прозрението не може да се предава. То не е нещо, което можеш да дадеш на някого, като подарък. Всеки човек трябва да достигне до собственото си разбиране със собственото си темпо, по свой собствен начин и според собствения си опит.

Мъдрецът знае, че езикът е ограничен. Полезен е, понякога дори крайно необходим за предаването на понятия, които могат да доведат отделния човек по-близо до прозрението. Но получаващия трябва да е достигнал определено ниво от своето развитие, в което той ще реагира положително на предадените понятия. Той осъзнава, че предаването на понятия на хора, които не са готови за тях, е загуба на време и дори може да даде обратен резултат.

Следователно, изострената чувствителност към нуждите и емоциите на другите хора е съществена част от комуникативните умения на мъдреца. Мъдрецът е добър слушател и притежава чувствителността да знае кога словесното общуване ще е ефективно. Той рядко ще предава възгледите си пред големи тълпи или непознати.

Осъзнавайки опасностите и ограниченията на езика, мъдрецът ще говори единствено, когато е неизбежно или от решаващо значение, и той ще го прави с предпазливост, красноречие и умение. Но негово естествено състояние е тишината.

Мъдрецът е силно чувствителен към факта, че истината има склонността да бъде покварявана, вместо усилвана, от словесното общуване. Той не се е подвел от християнско-мюсюлманско-еврейското суеверие за непорочната сила на Словото да предава целомъдрие и да трансформира хората. Мъдрецът знае, че Словото е неопределено и податливо на поквара. Ефектите от него често са непредсказуеми и неконтролируеми. То е способно да зарази средата си със зловредното, дори когато се опитва да предаде благотворното. Затова мъдреца предпочита да бъде тих.

Той не си придава неприличния вид на незаменимост и спешност, който може да бъде открит сред някои религиозни групи, които изглежда се боят, че духа може да изчезне, в случай че спрат да го разпространяват чрез Словото, сякаш подценяват Бог.

Даоисткият мъдрец има толкова доверие в Дао, че гледа на Словото като на нещо допълнително, често излишно, и на индивида като на нещо незадължително.

Също като едно дете, той вярва, че нищо не може да се обърка, понеже Дао е майка на всички хубави неща.

Той не подценява Дао.

Той знае, че Дао не се нуждае от него.

Затова предпочита да бъде тих.

11. Невинният

Онзи, който е в хармония с Дао,

е като новородено дете.

Даоисткият мъдрец действа инстинктивно, интуитивно и спонтанно. Също като едно дете, той не забелязва невинността и добродетелите си. За него, състраданието е толкова естествено, колкото и дишането, и той не го забелязва, също както не забелязва дишането си.

Той инстинктивно се движи в близка хармония с природата, като бебе, притискащо се към топлите гърди на своята майка.

Невежеството му за собствените му добродетели е неговата най-скъпа черта в един свят, наситен с помпозност.

12. По-нисшият

Другите хора са ярки;

само аз съм тъмен.

Другите хора са остри;

само аз съм тъп.

Другите хоро си имат цел;

само аз не зная.

Нося се като вълна по океана,

вея се безцелно като вятъра.

Даоисткият мъдрец често не е вземан на сериозно от „светските хора”. Човек, който толкова малко го е грижа за материалното богатство, би могъл единствено да бъде смятан за по-нисш и глуповат от един свят, опиянен от материалните блага. Човек, който е толкова незасегнат от йерархичните структури, би могъл единствено да бъде провал в „епохата на мениджъра”, която измерва успеха чрез способността на човек да манипулира и управлява. Човек, който е честен и прям като дете, може единствено да бъде слабоумен за един свят, обсебен от непочтена манипулация и власт.

Натрапчивото захващане с няколко проблема наведнъж не е за даоисткия мъдрец. Той не се тормози с бъдещи стратегии, докато трескаво се опитва да се справи с належащите проблеми. Той не използва мобилния си телефон, докато едновременно с това яде и се уговаря с някой на масата. За разлика от амбициозния ръководителски тип, той върши по едно нещо в даден момент, и се наслаждава на действието. Той яде, когато яде, спи, когато спи, и се наслаждава на нечия компания заради самата компания. Той живее само и единствено сега, защото знае, че миналото е минало, а бъдещето е измислица.

Той се захваща само с толкова, колкото може да понесе без да губи състраданието си. Той знае, че прекомерната заетост неизбежно води до духовен глад и нищета, както и до загуба на смисъл в живота.

Мъдрецът не се придвижва с престорената самоувереност на угодника нагоре по йерархичната стълба. Той е напълно искрен относно собствените си съмнения и недостатъци, както и разногласия с властта или ръководството, до такава степен, че за света това е наивност. Той не мисли с йерархични категории и отказва да избира приятелите си според относителната им изгода за него в неговата социална, бизнес или корпоративна среда. Той е добър дори с хората, които са обградени от ръководството и техните лакеи.

Той се движи колебливо в обществото, като върху тънък лед, резервиран като гост в странна къща. Той е предпазлив към всякакви групи, защото осъзнава, че една група често е по-лоша от общия сбор от надутите егота и предразсъдъци на нейните членове. Той не вярва на комитети и съвети, защото те често узаконяват предразсъдъци. Той отказва да има нещо общо с тесни кръгове и общества, които често подсилват собствените си егота за сметка на другите. Той избягва срещи и събирания, на които често се отдава почит на клюките и подлостта. Той е несклонен да става част дори и от групи с най-благородните идеали, защото възвишените замисли често служат като фасада за егоистични намерения за слава и престиж.

В един панаир на суетата на нагли, надути егота, той предпочита да бъде невидим. В един превзет свят на самовъзвеличаване, в който статута е абсолютен господар, мъдрецът копнее да остане незабелязан. В едно общество, искащо настойчиво обществена почит и слава, той си остава скрит.

13. Провалът

Ако желаеш да поемеш контрол над света и да го управляваш,

аз виждам, че ти няма да успееш.

Светът е духовно същество,

което не може да бъде подобрявано.

Да се опитваш да го манипулираш и контролираш,

означава да създаваш безпорядък.

Да се опитваш да го стабилизираш,

означава да го унищожиш.

Даоисткият мъдрец би бил осмиван като неактивен и нерешителен от „човека на действието”. Мъдрецът по рождение е подозрителен към общественото действие, защото осъзнава, че то често е с натрапчиво, суетно намерение, причиняващо вреда.

Мъдрецът вярва в добродетелите на неманипулативното действие и ненамесата, на това да въздържа влиянието си, да понижава егото си, да остава тих. Той действа, когато състраданието повелява, и постъпките му често са непреднамерени и спонтанни. Той предпочита да работи извън полезрението на обществото. Каквото и да прави, той се справя добре, но той би приключил с онова, което е трябвало да свърши, и тогава би се оттеглил, без да се вкопчва в постиженията си, като внимава да избягва всякаква почит, влияние или предимство, което биха могли да му донесат. Той нито се задържа за отговорности, нито за позиции. Той никога не е властен.

Мъдрецът знае, че единственото влияние, което движи духа напред, е наличието на характер, основан на състрадание и почтеност. Характерът не може да бъде развит чрез суровото самоизтъкване на съвременните кумири; нито пък просветлението може да бъде вдъхновено от идеала на висшата класа: любезната, порядъчна простъпка на егоцентризъм, замазана от образование, добри маниери, благоприличен език, охолство, добър вкус и правилното количество религиозност. Най-малко от всичко пък, цивилизацията може да се подобри от покваряващото, самоизтъкващо „управление” на човешките същества и техния живот.

Даоисткият мъдрец избягва да „ръководи” живота на другите хора, защото знае, че света е нещо духовно, което не трябва да бъде контролирано или да се намесва в него. Той се опитва да ограничи собственото си влияние върху другите. Той по-скоро ще претърпи загуба, вместо да манипулира другите за да осъществи целите си. За него, свободата притежава духовни отражения: тя се състои в това да се избягва всякаква форма на намеса или манипулация. Следователно, той отхвърля основните принципи на властта. Той предпочита на него да се гледа като на загубеняк, ако успехът изисква месене в живота и съдбата на другите.

Даоисткият мъдрец е искрен в своите взаимоотношения, като никога не планира напред. Той не се ласкае. Той би се отнасял към своите „началници” със същата честност, с която би третирал и своите „колеги” или „подчинени”. Той не раболепничи, когато е заплашван, нито се смее угоднически на шегите на шефа. Той няма скрити самохвални цели. Отговаряйки на естествените си импулси, той спонтанно би направил онова, което е добродетелно, и инстинктивно би избегнал лъжливото и подлото. Той би участвал в дадена организация и би се подчинявал на заповеди, доколкото те са в помощ на съзнателни същества, но той не би отишъл по-нататък, без значение какво би му струвало това по отношение на кариера, повишаване или престиж. Неговата непоквареност е забележителна, защото тя извира от вътрешната сила на човек, който е отслабил собственото си его до степен, в която е станал безразличен към мнението на обществото. По същество, той е откровено анархичен: той е господар на себе си и не може да бъде контролиран от която и да е система на власт.

Това, което придвижващия се нагоре човек би сметнал за непростимо у даоисткия мъдрец, е липсата му на амбиция. Мъдрецът избягва да води живот, препълнен с цели и задачи, който той намира за пречка, вместо за помощ. Той осъзнава, че някои цели може да са съществени за оцеляването, а някои дори може да са полезни за да правят живота приятен. Въпреки това, повечето цели не придават смисъл на живота. В действителност, стремежът с големи усилия за постигането на многобройни цели често разрушава състраданието, понеже човек става нечувствителен спрямо нуждите на другите.

Мъдрецът инстинктивно избягва да бъде прекалено зает, което той смята за най-лошата форма на мързел. В повечето случаи, прекомерната заетост е нищо друго, освен старанието да се избегнат наистина важните въпроси в живота ти. Без значение колко благородни или алтруистични може да изглеждат целите ти, прекомерната заетост често е форма на егоцентричност, която редовно е съпровождана от мъченически комплекс, в който главното лице открито или едва доловимо показва колко много „жертва” от себе си и „страда” за „другите” или за „компанията”, или за някоя „достойна кауза”. Вместо да придава смисъл на твоя живот, хиперактивността може да създаде заблуди, които те отчуждават от теб самия и усилват твоето объркване.

Да си прекалено зает е като да бягаш бързо без да знаеш къде отиваш. Мъдрецът отказва да бяга на сляпо в която и да е посока. Той се движи спокойно с широко отворени очи, чувствителен към нуждите на живите същества около него. Като добрия самарянин, той ще разполага с достатъчно време да помогне на своя другар пътешественик, който лежи безпомощен отстрани на пътя.

14. Безпристрастният

Другите хора са развълнувани,

сякаш се намират на парад.

Единствено мен не ме е грижа,

единствен аз съм безизразен,

като новородено, което все още не умее да се усмихва.

Даоисткият мъдрец изглежда необичайно безпристрастен. Той функционира невъзпрепятстван от собствените си емоции. Той знае, че собствените му наблюдения, емоции, мисли, представи и преценки са просто вълнички по повърхността на ума, непостоянни и вечно изменящи се. Той осъзнава, че умът е способен ясно да отразява състраданието - като спокоен вир пълната луна - единствено когато се е освободил от вълничките на мислите и емоциите.

За него, постъпките на милосърдие не са постъпки на страст: те настъпват естествено като кихането или заспиването.

Следователно, ти може да имаш пълно доверие на мъдреца: неговото милосърдие не зависи от емоционалното му състояние, влечение или отвращение от даден обект, от това, което той предполага, или от някакви мисли, които може да нарушават спокойствието на неговия ум.

В един свят на несъгласуваност и илюзия, неговото състрадание е непроменливо и истинско.

15. Езичникът

Следователно, искрения човек се занимава

с дълбините, а не с повърхността,

с плода, а не с цвета.

Той няма его, което да следва.

Той пребивава в реалността

и захвърля всякакви илюзии.

Според почти всеки западен стандарт, мъдрецът е определян като нерелигиозен. Изхабеният ритуал не носи някакъв смисъл за него. Дори и литургията да е изпълнена с емоция, мъдрецът си остава резервиран и съмнителен към нея. Емоциите идват и си отиват, и религиите, които зависят от нещо толкова непостоянно като емоциите, обикновено изоставят последователите си, когато те имат най-голяма нужда от утеха.

За мъдреца, молитвата не е да молиш Бог за услуги.

Молитвата е да разтвориш егото и да станеш тих.

Даоисткият мъдрец го е преживял:

най-чистото откровение е спокойствието и тишината.

16.Страхливецът

Мъдрецът гледа със състрадание на частите,

защото той разбира цялото.

Неговата непроменлива практика е смирението.

Той не блести като бижу,

а се оставя да бъде оформен от Дао,

неравен и обикновен като камък.

Даоисткият мъдрец отбягва съперничеството, понеже то поражда егоцентризъм, насърчава жестокостта и оправдава унижението. За мъдреца, тържествуващата поза на перчещия се победител е знак за духовен банкрут. Нагледно скромното приемане на наградата, докато загубилите гледат с благоговение, представлява върха на суетата, и може да поквари дори и най-чистото сърце.

Той не гледа на Бог като на свой личен наставник, треньор или съветник, който да го подкрепя за сметка на другите, докато се придвижва нагоре по социалната или корпоративна стълба. Той осъзнава, че калвинисткия подтик да докажеш близостта си до Бог чрез съперничество и външен показ на успех е една безсмисленa проява на суета. Да доказваш надмощието си за сметка на някой друг е доказателство за малоценност и невежество. Да се опитваш да покажеш, че Бог е по-благоразположен към теб, отколкото към някой друг, е злина. Да обиждаш други религии за да демонстрираш собственото си благородство е обида за собствената ти религия и за теб самия. Да преследваш, защото не си съгласен с неразбираемото, както са правили християните, мюсюлманите или евреите през своите тъжни истории, е форма на варварство.

За мъдреца, чувствата за надмощие, основаващи се на приобщеност, вероизповедание, позиция, притежание, външност, интелект, изпълнение или постижение са симптоми на духовна нищета. Зрението на мъдреца не е делително. То се основава на единството. Но той не вижда единство в голям политически мащаб. Той изживява собствената си визия за хармония по най-простия начин в ежедневието си. Просто той е незасегнат от разликите между хората, и е безразличен към гордостта, суетата и алчността.

17. Предателят

За него няма нещо невъзможно.

Понеже се е освободил,

той може да се грижи за благоденствието на хората,

както майка се грижи за своето дете.

Даоисткият мъдрец притежава търпимостта на човек, който знае, че идеите му са по-маловажни от собственото му здраве. Той живее с постоянната яснота, че убежденията му не са толкова ценни, колкото здравето на другите.

Той притежава търпението на човек, който знае, че прозренията му са ограничени и са склонни към непрекъсната промяна.

Той притежава смирението на човек, който осъзнава, че нещата, които са от значение, са недостъпни за ума и езика.

Да пораждаш разногласия за да защитиш собствената си ограничена визия е абсурдно за мъдреца, който вярва, че хармонията е същността на смисления живот.

Следователно, мъдрецът не заема никоя страна при интелектуални занимания.

Той не носи цветовете на никоя секта или партия.

Той не развява патриотично знамена на вятъра.

Той не пее химни с насълзени очи.

Той отказва да „умре за своята страна”.

Той отказва да убива за някоя националистична кауза или от патриотичен плам, или за да задоволи алчността на своите управляващи, или защото се е поддал на някаква пропаганда.

Той е истински воин. Той би предпочел да бъде обявен за предател, отколкото да предаде себе си. Той е победил себе си и следователно не може да бъде победен.

18. Мистерията

Гледай, и то не може да бъде видяно.

Слушай, и то не може да бъде чуто.

Посегни, и то не може да бъде хванато.

Дао не може да се намери никъде.

Но въпреки това, то подхранва и допълва всички неща.

Бог или Дао, или Абсолюта или Аллах, или Йехова или Брахма, или както предпочитате да наречете това, което е или не е, където и да е или никъде, или навсякъде:

То не е чувство, което може да се призовава при литургия.

То не е загадка, която може да бъде разрешена интелектуално.

То не е представа, която може да бъде уловена от науката или философията.

То не е догма, която може да бъде формулирана в теология.

То не е нещо, което се крие в дълбините на нашата психика.

То няма да бъде открито в ДНК-то ни.

То не е нещо, което все още не е разкрито на субкварково ниво.

И въпреки това, то е всяко едно от тези.

Защото всички неща произлизат от него

и всички неща се връщат към него.

Нещото, както предпочитате да го наричате, става истинско за вас, ако живеете в хармония с него.

То е там за да бъде изживяно, и това е то.

Или го изживяваш, или не.

Даоисткият мъдрец го изживява, и същевременно не го изживява.