Кой си ти?

Кой си ти?

Ти Си…

отвъд тяло-ум и личност,

отвъд всякакъв опит и преживяващия го,

отвъд света и възприемащия го,

отвъд съществуването и неговото отсъствие,

отвъд всякакви твърдения и опровержения.

Бъди тих и се събуди за осъзнаването на това кой Си.

В това осъзнаване, че няма отделен Аз,

Върховната Реалност, която си Ти, блести незасенчена

във всички неща, като всички неща, и отвъд всички неща.

След като си се завърнал към безформения Източник

и си се издигнал над всякаква отделеност,

не се спирай или дори не се вкопчвай в този Източник,

а премини отвъд към Върховното Осъзнаване,

което се издига над всякакви дуалности,

но същевременно не отрича дори и прашинката.

Просветленият мъдрец пребивава

като вечния наблюдател,

напълно равнодушен, но и силно въвлечен.

Стоящ отвъд всякакви определения,

той нито не вкопчва в трансцендентната свобода,

нито се оплита в дуалистичния свят;

следователно той е в единство с целия живот.

Живеейки в съвършеното доверие на Върховното Осъзнаване,

той няма какво да спечели или загуби,

и инстинктивно проявява любов, мъдрост и състрадание–

без каквото и да е усещане, че той е вършителя на делата.

След като е изоставил всякакви представи и идеи,

просветленият мъдрец живее като вечно присъстващо съзнание,

проявено и проявяващо се в света на време и пространство.

Онова, което е вечно, винаги ново и цяло.

В това незакрито осъществяване,

Върховната Реалност блести Съзнателно

във всички неща, като всички неща и отвъд всички неща.

Блестейки незакрита, тя прониква в цялата вселена.

Прониквайки в цялата вселена,

тя познава себе си като Същността.