Лъвът

Един лъв бил пленен и захвърлен в клетка, където, за негово учудване, попаднал на други лъвове, някои от които от години живеели там, а други целия си живот, тъй като били родени там. Той се запознал със социалните дейности на опитомените лъвове. Те били разделени на групи. Една от групите била съставена от по-социални лъвове, втора се интересувала от представления, трета била културна и нейна цел било внимателно да опазва обичаите, традициите, и историята за времената, в които лъвовете били свободни; четвърти групи били религиозни – те се събирали предимно да пеят прочувствени песни за една джунгла в бъдещето, където нямало да има прегради; пети групи привличали онези, които били начетени и с по-артистична природа; шести групи били все още революционно настроени и се срещали, за да заговорничат срещу хората, които ги пленили, или срещу други революционни групи. От време на време избухвала революция, като една група избивала друга, или стражите били убивани и след това заменени от други стражи.

Като се огледал, новодошлият забелязал един лъв, който винаги изглеждал потънал в мисъл, единак, който не принадлежал към никоя от групите и странял от всички. В него имало нещо необичайно, което карало всички да изпитват възхищение и враждебност, тъй като присъствието му пораждало страх и съмнение в себе си. Той казал на новодошлия:

- Не се присъединявай към нито една група. Тези глупци са заети да се занимават с всичко възможно, освен със същественото.

- И кое според теб е най-съществено? – попитал новодошлия.

- Изследването на природата на преградата.