Латералус

Черно и бяло само виждам аз,

в това мое детство единствените цветове.

Но червено и жълто появяват се завчас,

протягат се към мен,

виждам всичко във захлас.

Каквото долу, такова и отгоре, и отвъд.

Картина една представям си извън рамките на умът.

Границата надхвърли.

Виж как огъваш я ти.

Прекаленото мислене отделя тялото от ума,

погубва интуицията, пропускаш възможността.

Трябва да подхраня волята,

усещам как момента очертава се далеч от рамката.

Черно и бяло само виждам аз,

в това мое детство единствените цветове.

Но червено и жълто появяват се завчас,

протягат се към мен,

виждам всичко във захлас.

Има още толкова много,

и приканва ме отново

да се вгледам в тези

безкрайни възможности.

Каквото долу, такова и отгоре, и отвъд.

Картина една представям си извън рамките на умът.

Границата надхвърли.

Виж как огъваш я ти.

Прекаленото мислене отделя тялото от ума,

пропускаш възможността, погубва твоята интуиция,

Трябва да подхраня волята,

да усетя как момента подтиква ме да пресека таз линия.

Пресягам се да обхвана случайността,

пресягам се да обхвана всички обстоятелства.

Отдавам се на копнежа,

отдавам се на копнежа да почувствам ритъма,

да усетя връзката,

достатъчно, за да се отдръпна настрана,

да заплача като вдовица,

да се вдъхновя,

силата да разбера,

да съм свидетел на тази красота,

във фонтана да се потопя,

да се завъртя по спиралата,

по спиралата да се завъртя.

По спиралата на нашата божественост да се завъртя

и човек пак да се нарека.

Стъпил здраво на земята,

измежду звуците изгубвам се,

разтварям се да ги приема във душата,

усещам как по кожата ми движат се.

Пресягам се нагоре, пресягам се навън,

пресягам се към случайността,

към всичко, що събужда озадачеността,

към всичко, що събужда озадачеността.

И като следваме волята си и вятъра попътен,

може би ще стигнем там, където никой не е стъпвал.

И като спиралата извървим докрай,

може би ще стигнем неизвестен рай.

Спиралата усуква се.

Продължавам аз напред.