Не можеш да се изцериш към един свят, в който не съществува
тъмнина. Тя винаги ще съществува. Не можеш да се изцериш към физически
най-съвършената твоя версия. Не сме родени и устроени да бъдем това. Не можеш
да се изцериш от всяка една тревога, разногласие, борба, скръб, тъга или лош
ден. Това не е смисъла да бъдеш жив. Смисълът на изцелението не е завръщане
към състояние, в което всичко е съвършено. Той по-скоро е в това да развием
способността да откликваме на несъвършеното. Не можеш да се изцериш от това да
бъдеш човек. Никога не сме били предназначени да го правим.
Като уверени в себе си индивиди, ние имаме склонността да
вярваме, че всяко чувство или преживяване, което не е напълно позитивно, е
поредния дразнител. Ако се опитаме, ние можем, чрез разговор, работа върху себе
си и терапия, да спрем тяхното повторно възникване. Ние вярваме, че можем да се
излекуваме от негативните емоции, защото до известна степен това е вярно. Ние
знаем, че това е вярно, защото сме го виждали на практика. Но ние не сме
предназначени да прекарваме целия си живот в откриването на увредени части от
себе си, които имат нужда от поправяне. Тъжните, разочароващите или мъчителните
събития не винаги са пречки или бариери. Понякога онова, което
възприемаме като несъвършенство, е част от човешкото преживяване и е
предназначено да бъде точно това.
В нашите представи изцелението е някакъв начин, чрез който
ние стерилизираме себе си в едно безчувствено състояние. В действителност
изцелението е способността да чувстваме пълно и свободно, и да знаем, че никое
единично емоционално преживяване не ни определя завинаги. Изцелението не е
идеята, че можем със силата на волята да достигнем физическо съвършенство.
Вместо това то означава да навлезем във величието на това кои и как сме, и да
го обичаме възможно най-дълбоко. Изцелението не е практиката бавно да се отделяме
от всеки един човек, който ни разстройва, докато не се изолираме напълно.
Вместо това то е практиката на комуникиране през тази неудовлетвореност, на
изразяване на нашите нужди преди да сме достигнали точката си на пречупване, и
на приемане, че това напрежение е естествена част от човешките взаимоотношения,
и всички можем по-добре да преминаваме през него.
Изцелението не е надеждата, че един ден може да достигнем до
състояние, в което нищо не ни тревожи. За да стигнем дотам, ние ще трябва
толкова силно да се отдръпнем, че тогава никога няма да ни бъде предоставена
възможността да се опитваме и да се проваляме, да бъдем виждани и да сме
уязвими, да опитваме нови неща, да бъдем предизвиквани и да израстваме.
Изцелението не означава да се опитваме да отстраним всичко, което е
несъвършено, а да откликваме на несъвършеното с повече разбиране, яснота и вътрешна сила.
Ако си амбициозен човек, най-вероятно си прекарал живота си,
като си вярвал, че можеш да коригираш онези части от себе си, които са незадоволителни.
Това е парадокс. Като се освобождаваш от своите слаби страни, ти се оковаваш.
Ако постоянно се поправяш, ако постоянно вярваш, че можеш да еволюираш в нещо
по-добро, ти никога не си достатъчен. Без значение какво правиш или кой си,
знай следното: ще има лоши отзиви, ще има черногледство, ще има хора, които не
са доволни от твоята работа, ще има безсмислени коментари в най-добрия случай,
и жестоки коментари в най-лошия, ще има хора, които проектират своето отчаяние
върху твоите белези, и ще се чувстваш сякаш някой се опитва да те разреже
отново.
Ще има кофти дни, понякога за добра причина, друг път не, ще
има мигове, в които трябва просто да легнеш и да скърбиш, и такива, в които
трябва да се разходиш, да се отърсиш от някакво настроение, което е без явен
източник. Ще има хора, които те докарват до прага на здравия разум и после те
връщат обратно, ще има взаимоотношения, които те подлагат на изпитания както
никога преди. Ще има изнервящи моменти, болезнени моменти, моменти на огромно
разочарование, когато нещо, за което си мечтал цял живот, не се окаже това, за
което си се надявал.
Но нито едно от тези неща няма значение, защото това важи за
всеки един от нас и ще важи завинаги.
Отрицателният отзив ще бъде избутан от положителните, жестокия човек ще бъде последван от друг, който казва: „Ти промени живота ми”. За всеки
човек, който се опитва да проектира своята болка върху твоите рани, ще има
дузина други, които ти предоставят начини за изцеление. За всеки кофти ден ще
има много повече върховни преживявания и блажени висини. Дори най-упоритите
чувства ще се извият като вълна и ще се срутят, дори най-драматичните кризи ще
избледнеят с времето. Няма да си спомняш часовете, прекарани в отчаяние или
разхождане за отърване от емоциите. Ще си спомняш онова, което си научил, ще си
спомняш онова, което си видял, ще си спомняш благодарност.
За всяко едно нещо, което не можем да контролираме в този
живот, има толкова много, които можем. Разбира се, това включва нашия отклик,
който е всичко, с което разполагаме. Не е необходимо да поправяме всяка спънка.
Не е необходимо изцяло да отбягваме кофти дните.
За да се избистри калната вода, много често ние трябва да я
оставим на мира. За да успеем, трябва да се провалим. За да сме чудни, трябва
да приемем своята неповторимост и да се виждаме като достатъчни. За да се учим,
трябва да опитваме. За да сме по-добри, трябва да се изправим пред вътрешните си
бури. Ние не сме предназначени да се изцерим от това да бъдем хора.
Предназначени сме да позволим на това, че сме хора, да ни изцери.
No comments:
Post a Comment