"Ченг от Северната порта попитал Жълтия император: „Господарю,
когато повелихте да изпълнят музиката Хсиен Чи в областта около езерото Тунг
Тинг, слушах и отначало изпитах страх, слушах отново и бях изтощен, изслушах края и бях озадачен. Разстроих
се, бях неспособен на съгласувана реч и накрая изгубих всякаква самоувереност.
Жълтият император отвърнал: „Не бих очаквал нищо
друго! Помолих хората да я изпълнят, настроих я към небесата, придържах се към
принципите на ритуала и я вкорених във велика чистота. Преди всичко съвършената
музика намира отклик в света на хората. Тя трябва да се придържа към принципите
на небесата и да е в синхрон с петте добродетеля. Тя би трябвало да се слее със
спонтанността, в резултат на което е способна да предопределя
последователността на четирите сезона, да внася голяма хармония в целия живот.
Това ще бъде видяно в процесията на четирите сезона, раждащи целия живот. В
един момент нараства, в друг утихва, в един момент е ясна, в друг смътна, Ин и
Ян са в хармония, звуците се изливат наяве. Сякаш съм насекомо, събуждащо се от
хибернация, или трясък от гръмотевица, без край, без начало, от една страна
смърт, от друга – живот, от една страна приключила, от друга – прииждаща. Тя е
непрекъсната, но не следва надежден мотив. Точно това те обезпокои.
След това я изсвирих с хармонията на Ин и Ян, и я
осветих със светлината на слънцето и луната. Нотите се промениха от къси на
дълги, от нежни на груби. Всички те следваха едно единствено съзвучие, но нищо
не ги определяше. Нотите изпълниха долините и клисурите, и беше безполезно да
се опитваш да ги запреш или да предпазиш духа си, тъй като подобни ноти се
носят както те пожелаят. Нотите са отмерени, ясни и остри. Така че призраците и
духовете се крият в тъмното, а слънцето, луната и звездите следват своя курс.
Аз спрях, когато и музиката спря, но звуците продължиха да текат. Това те
разтревожи, не можеше да го разбереш, оглеждаше се за тях, но не можеше да ги
видиш, тръгна след тях, но не успя да ги намериш. Ти беше зашеметен и затова застана
пред универсалния свидетел на Дао или се опря на старото дърво и започна да
стенеш. Очите ти бяха неспособни да разберат и затова не можеше да разчиташ на
тях, силата ти рухна под теб. Не успях да я хвана. Тялото ти се разтвори в
празнотата, ти изгуби контрол и постигна освобождение. Точно това те изтощи.
В последната част използвах ноти, които не изтощават.
Спонтанно ги обединих. Това изглеждаше като хаос, като гъсталак, изникнал от
един корен, като естествена музика, изпълнена от никой не знае какво, движеща
се, но не отиваща никъде, скрита в дълбока тъмнина. Някои го наричат смърт,
други живот. Някои го наричат плод, други цвете. Нотите се движеха, течаха, отделяха
се и се променяха, като не следваха ясен мотив. Разбираемо, светът е несигурен
спрямо тях. Светът потърси съвет от мъдреците, като вярваше, че те познават истинската
форма и истинската съдба. Когато небесата не са разпалили извора на живота, но
петте жизнени органа са в готовност, това е известно като музиката на небесата,
която възхищава сърцето, без думи. Затова владетелят на Йен я възхвали, като
каза: „Като се ослушваш за нея, ти не я чуваш; като се оглеждаш за нея, ти не
виждаш нейната форма. Тя изпълва небесата и земята, и обхваща шестте посоки.”
Ти копнееш да я чуеш, но тя е отвъд теб. Точно това те обърка.
Първо изпълних музиката, която предизвиква
благоговение, и заради това благоговение у теб възникна страх като някакво
привидение. След това създадох изтощение, и това изтощение събуди у теб
съгласие. Накрая завърших с объркване и то те накара да се чувстваш глупав. Но
тази глупост ти разкрива Дао, и ти можеш да носиш това Дао, където и да си.”
Извадка от книгата "Джуандзъ"
No comments:
Post a Comment