Антропоцен (Част 1)

 Айну (Япония)

Думата айну означава „човек”. Измежду богатите и сложни религиозни вярвания и практики на Айну вероятно мечата церемония е най-важната религиозна церемония сред групите Сакхалин и Хокайдо Айну, за които мечката олицетворява върховното божество, предрешено в тази форма. От гледна точка на Айну мечата церемония е „погребален ритуал“ за мечката. Целта е чрез подобаващ ритуал душата на мечката да бъде изпратена обратно в планината, така че душата да се прероди като мечка и да навести отново Айну, носейки дарове от месо и вълна. Процесът на мечата церемония отнема поне две години. При нея дълбоко религиозни елементи биват съчетани с ядене, пиене, песни и танци. Поднасят се молитви на богинята на огнището и божеството на дома, но основен фокус в церемонията заема божеството на планините, за което се вярва, че е изпратило мечката като дар за хората. След като мечката бъде изведена от „мечата къща“, която е разположена югозападно от съответния дом, мечката бива убита. Макар това често да е възприемано като жестоко от външни наблюдатели, за Айну мечата церемония е израз на най-голяма почит към божеството. В повечето региони богинята на огнището (огъня) е почти толкова важна, колкото и мечката. Към нея се обръщат с названието „Баба Огнище“ и тя обитава огнището, което символизира вселената на Айну. Други важни божества са лисицата, совата (божеството на селището), тюлена и редица други морски и земни животни и птици, богинята на слънцето и луната (в някои региони слънцето и луната представляват два аспекта на едно и също божество), драконовото божество в небето, божеството на дома, божеството на нуса (олтар с инау, ритуален талаш), божеството на горите, божеството на водата и др. Съдбата на Сакхалин Айну е подобна на тази на много коренни народи в Северна Америка – между 1912 и 1914 японското правителство поставило повечето от тях в резервати, което драстично променило начина им на живот. Айну отдавна са били малцинство в японското общество и са били жертва на предразсъдъци, дискриминация и икономическо изтощаване. През последните години Айну полагат положителни усилия да подобрят социалния си и политически статут в японското общество, както и да установят своята културна идентичност.

~~~

О‘одам (САЩ)

Наричани са също Акимел О‘одам (речни хора) и Тохоно О‘одам (пустинни хора). При отглеждането на децата се обезсърчавали бурните или оскърбителни изрази на враждебност или гняв. Децата били учени да бъдат скромни и сдържани. Младежите били обучавани да спазват морален кодекс на усърдие, сила на духа и бързина на крака. Миролюбието било добродетел. О‘одам не разполагали с никаква централизирана регулация на производството, размяната, военните действия или дипломацията. Всяко село било автономно, но се присъединявало към други селища от регионалната група при войни и церемонии. Селата разполагали с главатари (Пазители на пушека), които били в центъра на местния обществен живот. В идеалния случай главатарите били великодушни, с тих глас и шеговити. Други названия на главатаря били „Мъдрия говорител“, „Създател на огъня“, „Пазител на кошницата“, „Онзи отпред“. Други длъжности били Военен водач, Ловен водач, Водач на напоителната канавка и Водач на песните. Шаманите не спадали към нито една от горните позиции. Главатарите не обявявали дадено решение, докато не бил постигнат консенсус със селския съвет.

~~~

Кутенай (САЩ, Канада)

Приемането било считано за брак. При друг вариант момчето се промъквало в леглото на своята любима. Ако тя не събудела родителите си, това било разбирано като приемане и двойката били смятани за бракувани. Водачеството винаги произлизало от признанието от страна на членовете на общността, че определен великодушен човек притежавал набор от умения, които го правили компетентен да води при дадено начинание. Водачеството могло да бъде и в една единствена дейност като лова на водни птици или воденето на група от едно място до друго по познати пътеки. Парната баня се използвала като метафора за света, както в духовен, така и във физически аспект. Според тях тя се състояла от три части: земята (камъните), обградена от водата (която се изливала върху камъните), покрита от купола на небето (покрива на парната баня, който бил във формата на полусфера). Следователно участието в церемонията на парната баня било общуване с духовния аспект на света (на природата). Едно от вярванията на съвременните Кутенай е, че душата, като духовен двойник на човек, напуска тялото при смъртта и се придвижва в западна посока. Смята се, че това пътуване на запад продължава до края на времето (края на света), когато всички души завършват своето пътуване и, навлизайки в света от изток, се обединяват отново със живите. Според друга версия душата на покойника кръжи около селото и очаква раждането на дете, в което да се всели, за да води нов живот.

~~~

Ирокуой (САЩ, Канада)

Една от най-интересните форми на изкуство на Ирокуой е фалшивата маска. Тя се използва при лечебни церемонии от обществата на фалшивите лица. Маските се изготвят от клен, бял бор, липа или топола. Фалшивите маски първо се издялват в живо дърво, след което се изрязват, боядисват и украсяват. Маските изобразяват духове, които се разкриват пред създателя на маската при ритуал с молитва и горене на тютюн, изпълняван преди издялването на маската. След погребението на даден човек се освобождавала уловена птица, тъй като се вярвало, че тя отнасяла духа на покойника.

„Ние сме богати, без никакви пари. Това е всичко. Вие казвате, че трябва да издигаме индустрии и заводи. Ами, ние просто не ги желаем. Как ще отглеждаш картофи и сладка царевица върху бетон? Това ли наричате прогрес? За мен „прогрес“ е мръсна дума.“ – вожда Корбет Залязващото слънце

 

~~~

Канелос Кичуа (Еквадор)

Кечуа бил официалния език в империята на инките. Жените „помагат“ на своите бащи и съпрузи шамани по много специфични начини, като подготвят техния тютюн и „изясняват“ виденията им. Трансформацията (тукуна) е ключова при разбирането на връзките сред одушевените същности на неодушевените субстанции и духовните същности при взаимодействието с душевни субстанции. Практиките за социализация са нагодени към акцента върху придобиване на знание от много източници и научаването как човек да живее успешно в своята околна среда. Децата са обичани и ценени. Както мъжете, така и жените обсипват с обич бебетата и прохождащите деца. Способността да се издържа на тежка работа в много сурова среда бива предавана по множество начини. Унай (митичното времепространство) осигурява богат космографски източник на съвременно и древно познание. Хората и духовете си взаимодействат, когато единия или другия премине на ново равнище на съществуване. Празненството айлу се провежда веднъж или два пъти годишно. В него се разиграва космогонията на Канелос Кичуа и призоваването на върховния източник на сила – хидросферата – олицетворена от анакондата (амарун), която може да прекърши всички окови на господството, но същевременно съдържа в себе си началото на унищожението и изникването на хаоса.

~~~

Ингалик (САЩ)

Ингалик споделяли мирогледа за вселена, в която всички обекти притежават дух или душа (йег). В началото хората, животните и неодушевените обекти живели заедно и споделяли много общи черти. Впоследствие се разделили и изгубили способността да комуникират помежду си. Ингалик използвали множество „песни“ или магически напеви, с които поддържали баланса между човешкия и духовния свят. Чрез знанието на песни почти всеки разполагал с малко шаманска сила. Всички носели амулети от животинска кожа, кост или пера, които често били свързвани със животински песни. Кулминацията на церемониалния календар се отбелязвала на зимното слънцестоене с гощавка за мъртвите. В това празненство се почитал умрял роднина на домакина чрез четири-дневна церемония с даване на дарове от храна и дрехи на гостите.

~~~

Юрок (САЩ)

Митовете на Юрок приписвали сътворяването на света на Уохпекумю, „вдовецът отвъд океана“. Те вярвали, че светът им се носил по водата и че в горната част на реката в небето, където всяка нощ се изпълнява танца на еленската кожа, стояли огромен бял койот и неговата жълта самка. Танците на Юрок изразявали техните вярвания. Мотив на тези танци било възраждането или поддържането на света, като те започвали с рецитирането на дълги разкази, след което настъпвал танца. Танците били с различна продължителност, като някои траели десет дни или повече. Жените обикновено били „лечители“, или шамани. Единствено мъжете могли да танцуват в церемониите на Юрок, като някои имали и ролята на певци, които постоянно съчинявали нови песни по време на танците. При настъпването на смърт тялото било боядисвано със сажди и в носната кухина се вкарвала черупка от денталиум. Смятало се, че мъртвите отивали „отдолу“, където трябвало да пресекат река с лодка. Ако лодката се преобърнела, покойникът се съживявал на земята.

~~~

Лоци (Замбия, Зимбабве, Мозамбик)

В традиционното общество на Лоци всички земи и продуктите от тях принадлежат на краля. Но въпреки че е притежател на земята, той е задължен да осигури на всеки свой поданик земя, на която да живее и която да обработва, и да защитава тези поданици. По време на лечебните практики гадателите танцуват до лудост и докато не изпаднат в състояние на обладаване от духове. При настъпването на смърт очите и устата на покойника се държат отворени. След това тялото бива изнесено от колибата през специален отвор, създаден с тази цел.

~~~

Амахуака (Перу, Бразилия)

Първоначално не са използвали име за себе си като народ освен хонди куи (истински хора) или йора (човешки същества). Понякога хора от различни групи разменят лъкове, стрели, поли, храна и тютюн, за да установят и подсилят приятелски отношения. Не използват никаква валута. Преди да бъдат включени към състава на възрастните, момчетата са насърчавани да сънуват как биват напътствани от духа на животински двойник. Също така те трябва да построят къща, да изчистят градински парцел и да имат успешен лов. Мирните отношения между отделните селца се затвърдяват с редовни посещения, при които се разменят храна и труд. В случаи с хора, за които се смята, че причиняват някаква вреда, се използват сънища, напеви и сеанси с аяуаска. Амахуака вярват, че индианските народи отначало са били животни и са произлезли от ксопаан (подобен на кратуна плод на бегония). Прибирането на реколтата бива отбелязано с празненства, на които се канят роднини от съседни селца. След много дни и нощи с песни и танци за узряване на посевите мъжете от групата домакин приготвят заедно голямо количество супа, която се сервира на всички. Силен токсин, който дребната жаба камбо отделя през кожата, се втрива в отворени рани с цел получаване на видения, пречистване на тялото и усилване на уменията в лова. Успехът в ловуването също се постига чрез втриване на запарки от ароматни растения върху кожата, които прикриват телесната миризма. Всеки използва напеви и много видове плодове, семена, листа и корени, за да се лекува при заболяване. При настъпване на смърт тялото на покойника се заравя временно в пода на къщата, докато не пристигнат роднини от други общности, след което се кремира. Пепелта се заравя, а въглени от погребалната клада се хвърлят в реката. Фрагменти от овъглени кости и зъби се стриват, смесват се със супа и се изпиват от най-близкия родственик. Вярва се, че духовете на умрелите отлитат до място в небето, близо до слънцето, където лова е лесен и могат да посещават други хора, които са живели преди тях.

~~~

Чероки (САЩ)

Първоначално в обществото на Чероки кланът е изпълнявал ролята на правителство, но всеки от градовете е бил автономен и е разполагал с двама вожда – военен, или Червен вожд, и мирен, или Бял вожд, които са разполагали с минимална власт. Белият вожд е взимал решения относно земеделието, законодателството и разрешаването на спорове. При възникването на някакъв проблем целият град се събирал, за да обсъди проблема, докато не бил постигнат консенсус. Чероки разчитали всеки да контролира поведението си и да следва правилата, сред които било да не се експлоатира природата. В центъра на религията и церемониите били хармонията и баланса, като тяхното поддържане предотвратявало настъпването на беди като суши, бури, болести и др. Те не отделяли духовния от физическия свят, така че Чероки практикували религията си както насаме, така и на публични церемонии. Пречистващи ритуали се използвали за лечение, предотвратяване на заболяване и подготовка на индивида за война, лов, риболов, сеитба, раждане и др. Сред най-важните церемонии била ежегодната Церемония на зелената царевица, която отбелязвала социалното и духовното възраждане на общността и преразпределянето на стоки и продукти. По време на тази церемония селяните почиствали своите къщи и сградите за съвещания, изхвърляли останала храна и счупени вещи от предходната година, и загасяли стари огньове в жест на подновяване. Нещастните бракове се прекратявали и всички неправди, с изключение на убийство, били опрощавани. Жените представяли новата царевица, подготвяли пиршество и преразпределяли стоки. Новата година започвала с възстановен ред.

~~~

Чинук (САЩ)

Децата получавали име едва след като навършвали една година при церемония, организирана от бабата и дядото. В деня на церемонията гости пристигали отрано в дома на родителите, като самото именуване било предшествано от песни и танци. Накрая бил избиран някой, който да даде име на детето, след което той го повдигал високо и извиквал името му. След като навършвало шест или седем години, родителите понякога сменяли името на детето. По-късно в живота човек можело да поиска да си смени името след някакво необикновено преживяване, тежка болест или придобиване на шаманска сила. Обикновено войните между Чинук били сравнително редки и без кръвопролитие, но протичали с голяма тържественост. Битките били предшествани от „танц за подстрекаване“, при който воини в пълни бойни одежди и шамани танцували и пели. Шаманите предсказвали последствията от битката и тълкували виденията на танцуващите. Преди да се стигнело до битка с членовете на другото село били полагани всякакви усилия за постигане на помирение, като за това се използвал неутрален посредник. Нямало никакви класови или полови ограничения за онези, които искали да потърсят духове пазители. Момчета, момичета, роби, по-заможните, простолюдието; всички били насърчавани да се сдобият със свръхестествени помощници чрез търсене на визия. По всяко време на годината децата можело да бъдат изпратени в търсене на визия в традиционни места за търсене на духове – хълмове, върхове на планини, блатисти райони и др. Много животни, птици, неодушевени предмети като скали и водни басейни, и всякакви други природни феномени като вихрушка, гръмотевица или облак можело да бъдат духове пазители. Когато някой начинаещ шаман бил признат за достатъчно опитен да практикува сам и без надзор, се провеждала церемония по посвещаване по време на следващия зимен танц. Тогава човекът или хората, които са били излекувани от новия шаман, свидетелствали за неговите или нейните умения. След това посветеният танцувал, пял песни за духове и се присъединявал към другите шамани.

~~~

Команчи (САЩ)

Експериментирането и индивидуализмът били насърчавани. Децата повтаряли дейности на възрастните в игрите си и били обучавани от своите баба и дядо. Търсенето на визия, което индивидите извършвали в уединение, било начин за придобиване на сила. Затова в центъра на ритуала стои предаването на сила между индивидите. Команчи развили и преподавали пейотизма, който от 1870 е практикуван от много други племена. Команчи използват думата „медицина“ по два начина. Единият се отнася за определена лечебна субстанция, а другият за духовна сила, което сочи за връзка между физическото и метафизическото лечение. Погребенията се извършвали в процеп (в идеалния случай разположен на хълм западно от мястото на смъртта) и по-рядко в дърво или върху платформа.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/