„Пътят на всяка плът”
Всичко що форма притежава
един ден ще се разпадне, ще изчезне.
Принадлежим към кръговрата жизнен на цялото
сътворение ние.
Но пълзим и себе си отричаме,
това доказателство отхвърляме,
че проектираме върху смъртта великите си
страхове
и силата своя забравяме.
Живота си искам да живея
в досег, близък със свещеното.
Безредието умствено укротявам,
пред смъртта си се изправям.
Все по-ниско напрежението намалява.
Усещам частите ми как рухват една въз друга.
Извисено състояние на съзнанието се пробужда.
Съзирам светлината на света предстоящ,
водеща душата ми преродена.
Трудно ми е да повярвам,
че таз картина на стената всичко представлява.
Молитвите разбирам за какво са.
Живота тъй остър, тъй болезнен.
Що е това умирането?
Ами ако вътрешностите и мозъка махнеш?
Тези кръв и сърцебиене ли зовеш ти живот?
Всеки опит да се пренебрегне, напразен е.
Всички ние трябва да умрем.
Късно ли е острието на болката да отслабя?
Трябва аз да се опитам.
Това е друго измерение.
И по вятъра пепел да разпръсквате,
дори и в земята заровен,
тук съм все още аз.
Не бой се, умираш ти сега.
Четирите велики елемента на тялото ти рухват
един въз друг.
Чувството е сякаш те премазват планини.
Светлината от този свят е изчезнала напълно,
и светлината от следващия свят не се е
появила още.
Дъхът те вече е стихнал,
топлината по кожата изчезнала е.
Не бой се,
няма как тук да останеш.
Този свят напускаш ти.
Всички светлини угасват сега.
Назад остави любимите хора и всичко що знаеш
ти.
Не бой се и просто себе си
пусни.
