Gojira - The way of all flesh

„Пътят на всяка плът”

Всичко що форма притежава

един ден ще се разпадне, ще изчезне.

Принадлежим към кръговрата жизнен на цялото сътворение ние.

Но пълзим и себе си отричаме,

това доказателство отхвърляме,

че проектираме върху смъртта великите си страхове

и силата своя забравяме.

Живота си искам да живея

в досег, близък със свещеното.

Безредието умствено укротявам,

пред смъртта си се изправям.

Все по-ниско напрежението намалява.

Усещам частите ми как рухват една въз друга.

Извисено състояние на съзнанието се пробужда.

Съзирам светлината на света предстоящ,

водеща душата ми преродена.

Трудно ми е да повярвам,

че таз картина на стената всичко представлява.

Молитвите разбирам за какво са.

Живота тъй остър, тъй болезнен.

Що е това умирането?

Ами ако вътрешностите и мозъка махнеш?

Тези кръв и сърцебиене ли зовеш ти живот?

Всеки опит да се пренебрегне, напразен е.

Всички ние трябва да умрем.

Късно ли е острието на болката да отслабя?

Трябва аз да се опитам.

Това е друго измерение.

И по вятъра пепел да разпръсквате,

дори и в земята заровен,

тук съм все още аз.

Не бой се, умираш ти сега.

Четирите велики елемента на тялото ти рухват един въз друг.

Чувството е сякаш те премазват планини.

Светлината от този свят е изчезнала напълно,

и светлината от следващия свят не се е появила още.

Дъхът те вече е стихнал,

топлината по кожата изчезнала е.

Не бой се,

няма как тук да останеш.

Този свят напускаш ти.

Всички светлини угасват сега.

Назад остави любимите хора и всичко що знаеш ти.

Не бой се и просто себе си пусни.