Ритмични жестове

Развихрят се смели мечти, защото нищо не е истинско сега, освен дребните снопчета надежда, вкоренени дълбоко в сърцето.

Защото белокоси мъже в изискани костюми са застанали върху стремежите към едно прекрасно бъдеще, едно място оформено от златната светлина на любовта, разцъфваща като първичните звуци, изливащи се от кръг от перкусии, разположен някъде по еклектичния плаж.

Нещо примитивно и чисто като полупразните улици, изпълнени с колониални сърца, блъскащи нетърпеливите очи на здрача към промяна, към нови перспективи, издигащи се от вълнист пясък; хиляди рани от стъпки, развалящи обширния зърнест бряг, докато поети по покривите отглеждат листата на усилването, което подбужда ритмичните жестове на отдръпналите се, които в своя танц изхвърлят равнодушието си сред кръга, изпълнен с различни ритми, породени от контрастиращи източници и животи.

Но щом затуптят в унисон, звуците се сливат в един дълбок такт, Един интензивен звук, и усещам хармония, докато късове от слънцето проникват като топло припомняне, сякаш тези бушувания на природата се опитват да ни кажат нещо; всички провинения на разярения вятър; Напяващото море, размътено отвъд емоционалното нещастие от сърдити бури, които се смеят на нашата непокорна стойка върху тези западни устни; Праг в хладното бистро море, който удавя слънцето всяка нощ, докато ние продължаваме да празнуваме систематичните си умирания, защото нашата красота е всъщност наша грозота. Сякаш под вилнеещите вълни, една тишина упорства, и това се е превърнало в единственото бягство от заглушаващото красноречие на лицемерната политика, която звучи сякаш ненаситни мухи ни бръмчат, че Ние сме изоставените деца на незаинтересовани Богове, с мисли остри като нож и въпроси в нашите очи. Защото тук ние сме свободни и сме отговорни пред нищо по-велико от самите себе си, свободни в ритъма да изхвърлим тази част от себе си, която презираме.

Сред кръг от перкусии,

       Разположен на един любящ отрязък от пясък,

                                                    Под неопетненото небе,

         Сме открили истина, която кара душите ни да полетят.