Докато ресурси били пренасяни насила от Америка към Европа,
отговорът на това бил пиратството – един феномен от дългата и славна традиция
на бандитизма – и то всявало страх в сърцата на търговци, пренасящи злато и
роби. Писатели от Даниел Дефо до Питър Ламборн Уилсън са представяли
пиратството като борба срещу християнския свят, капитализма и неговия
предшественик меркантилизма, както и срещу правителството. Пиратските убежища
представлявали постоянна заплаха за установения ред, рушители на глобализирания
грабеж на колониализма, подбудители на робски бунтове, създатели на подслони,
където бегълци от по-нисша класа можели да избягат и да се включат във войната
срещу бившите си господари. Пиратската република Сале, близо до днешната
столица на Мароко, въвела нови форми на представителна демокрация един век
преди Френската революция. На Карибите много от бегълците се присъединили към
остатъците от туземни общества и усвоили техните егалитарни структури. Тази
пиратска социална класа включвала и много прото-анархистки социални
революционери като Лавелерс, Дигърс и Рантърс, които били прокудени в английски
каторжнически колонии в Новия свят. Много пиратски капитани били избирани и
моментално отзовавани.
Властите често били шокирани от либертарианските им
склонности; холандският губернатор на Мавриций се срещнал с един пиратски
екипаж и коментирал след това: „Всеки имаше по равно думата също като капитана,
и всеки носеше собствените си оръжия в своето одеяло.” Това сериозно заплашвало
реда на европейското общество, в което огнестрелните оръжия били ограничени
само за по-горните класи, и създавало ясен контраст с търговските кораби,
където всичко, което можело да бъде използвано като оръжие, било държано под
ключ, и с флота, където основната цел на пехотинците, поставени на пост на
военните кораби, била да държат моряците на мястото им. Пиратските общества
също така развивали и по-голямо равенство между половете, като известен брой
пиратски капитани били жени. Много пирати възприемали себе си като Робин Худ, и
малко били тези, които се смятали за поданик на някоя държава. Докато много
други пирати се захващали с меркантилизъм, продавайки откраднатите си стоки на
най-висока цена, и дори участвайки в търговията с роби, друго едно течение в
пиратството представлявало ранна сила за аболиционизма, подпомагайки робски бунтове и включвайки в себе си много бивши роби. Властите в северноамерикански колонии като Вирджиния били
загрижени относно връзките между пиратството и робските въстания. Страхът от
възможността робите да избягат, и да се присъединят към пиратите и да ограбят
някогашните си господари, както и от расово примесени въстания, насърчил
разработването на закони в колониите, които да наказват расовото примесване.
Това били някои от първите юридически опити да се шаблонизира сегрегацията и да
се разпространи расизма сред бялата нисша класа. Сред Карибите и в други части
на света, освободените пиратски територии процъфтявали в продължение на години,
но си остават забулени в мистерия. Документиран факт е, че тези пиратски
общества представлявали широкоразпространен и дълготраен проблем за
имперските сили, и че много от тях били шокиращо либертариански, но друга
информация липсва. Това не е учудващо, при положение, че те водели война с
писателите на историята. Тя гласи, че най-подробно описаната пиратска утопия –
Уберталия, или с другото име Убертатия - е плод на дискусии. Много части от
нейната история са приети за измислица, но според някои източници, Либертатия, като цяло, никога не е съществувала, докато според други, легендарният й
основател – капитан Джеймс Мишън, бил просто литературна измислица, но самото
пиратско селище в действителност съществувало.
Растящите флотилии на Великобритания и Съединените Щати накрая сразили
пиратството през 19-ти век, но през предходните 17-ти и 18-ти век, пиратите
били част от едно могъщо общество без държава, което водило война срещу
империализма и правителството, и което дало възможност на хиляди хора да се
освободят във времена, когато потисничеството на западната цивилизация надминавало
всички предишни жестокости в световната история.
No comments:
Post a Comment