Антропологията е попаднала в новините, тъй като нейното
А-ниво, въведено едва през 2010, е застрашено.
Тази дисциплина никога не е била толкова важна, колкото в
сегашните времена на високи нива на нетолерантност в обществото, но освен че ни
помага да разберем етническото многообразие, тя постига и много повече.
Освен биологичните, лингвистични и медицински сфери,
антропологията обхваща и социалните и културни сфери, и изучава както човешката
екология, така и „екологията на ума”, позовавайки се на заглавието на
класическия труд на Грегъри Бейтсън.
Спомням си, когато се чудех каква специалност да запиша в
университета. Обичах езиците, историята и изкуството, и също така копнеех да
пътувам. Но тогава не бях чувал за антропологията.
Едва по-късно, като студент, изучаващ английска литература,
прочетох „Тъжни тропици” на Леви-Строс и бях смаян от историята, която той
разказва за разрушаването на околната среда от колониализма, както и за
душевните светове на народите Бороро и Намбиквара, които са били на прага на
изчезването.
Много от моите студенти ми разказват подобни истории за това
как случайно са открили антропологията, и когато им говоря за антропологията от
А-ниво, ми казват, че им се ще да са я изучавали още в училище.
Антропологията е
ключова както за екологията, така и за културата
Меланхоличният тон на Леви-Строс, изразен в заглавието на
неговата книга, произлиза от това, че авторът е бил свидетел на ерозията на
културното и биологично многообразие. Вкоренена в по-старите дисциплини,
доближаващи се до естествените науки, като географията и биологията, както и в
хуманитарните и социални науки, антропологията разглежда човешката екология,
различните начини на съществуване във физическия свят, устойчивостта – а не
само културата и идентичността.
Добре е, че медиите отразиха наскоро обоснованите протести
срещу премахването на антропологията от А-ниво, още преди да е имала възможност
да пусне корени (повечето училища не разполагат с възможността да я предлагат
като предмет). Но в репортажите се акцентира единствено върху ползата от
антропологията за разбиране на културните различия.
Да, вярно е, че антропологията може да ни помогне да
разберем и да се свържем с различните култури, с различните начини на живот по
света. Тя със сигурност може да научи хората как да бъдат по-толерантни към
многообразието. Но антропологията е същевременно много повече от това.
В условията на глобална екологична криза, която повечето
медии не взимат на сериозно, дисциплината също има какво да предложи. Антрополозите
са известни с документирането на различни традиционни поминъци, които често са
устойчиви адаптации към среди, в които животът би бил труден без наличието на
богати традиционни познания и практики, от които да се черпи.
Както често се отбелязва в списание “The Ecologist”, много туземни народи
разполагат с богат набор от традиционни познания, съставящи сложни серии от
практики, които са съвместими с и действително се основават на дългосрочни
екологични връзки.
Антрополозите са полагали много усилия в разбирането на тези практики и в разкриването
им пред останалия свят. Ние показваме как различните народи изменят своята
околна среда, за да я направят по-продуктивна, вместо да изчерпват ресурсите,
които намират – случаите на антропогенни горски острови и износени почви са
примери за това.
Митът за „пустошта”
Земя, която не е усилено обработвана, често бива класифицирана
с лекота като „пустош” и е включвана към икономическата категория „природен
капитал”, което води до наивното заключение, че ако тя бъде подчинена на
законите на търсенето и предлагането, тогава ще се разкрие истинската й стойност.
Но стойността на земята, както е показала работата ми с REDD+, така и множество други
антропологични изследвания, не може да бъде ограничена до обменната стойност на
пазара, и опитите в тази насока могат да бъда изключително вредни за хората и
околната среда.
Колегата ми от Лондонския университетски колеж, Джеръм Люис,
е показал как икономиката на споделянето, практикувана от ловците-събирачи
Мбендйеле в Конго, както и тясната им връзка с гората, са невидими за съседните
фермери, дърводобивните компании и природозащитните организации, което често води до изселвания и
злоупотреби, както се е споменавало и друг път в това списание.
В собствената си работа, в сътрудничество с бразилски учени,
съм показал как собствеността играе ключова роля в оформянето на социалните
взаимоотношения сред местните амазонски народи.
Когато държави и миннодобивни играчи предявяват претенции
върху дадена земя на основание, че тя не е използвана, че тя е terra nullius (ничия земя),
те често го правят в тоталното си невежество, както за местните практики, така
и за местните режими на собственост. Затова антрополози често биват избирани за
посредници в подобни случаи.
Във възприемането й
като „подривна” ли е истинския проблем?
Шумът, който министърът на образование вдигна покрай
академичната „точност”, звучи като оправдание за отхвърлянето на антропологията
– дисциплина, която в най-добрата си форма съчетава научната прецизност с
критичната осъзнатост на хуманитарните науки.
Антрополозите също така отправят и остри, обосновани критики
към предположенията на политиците и технократите, които предлагат изкушаващи
„взаимноизгодни” решения на проблеми, касаещи устойчивото развитие. Твърде
много са добронамерените проекти за развитие, които не правят подробен отчет на
местните ситуации и не успяват да изпълнят целите си, което води до неумишлени
и понякога пагубни последствия, както за околната среда, така и за местното
население.
Вероятно поради тази причина антропологията е възприемана
като прекалено подривна- тя действително насърчава развиването на критично
мислене, което може да се окаже неудобно за властимащите, особено ако идва от
остри и влиятелни критици на установения ред, като Дейвид Грейбър.
Последователните правителства твърдят, че политиката им се
основава на научното познание. Но си остава факта, че те обикновено го правят,
когато е в тяхна полза, а научните аргументи биват приемани безсистемно, за да
оправдават предварително изготвени политически цели.
Икономисти, като Парта Дасгута, са усвоили от политиците идеята
за природния капитал, тъй като той може да бъде използван в подкрепа на една
нова реторика около създаването на „зелена икономика”, при която в
действителност няма почти никакви съществени промени от обичайната практика.
Парадигмата на природния капитал не е задължително нещо,
което трябва масово да бъде отхвърляно, но трябва да се признае такова, каквото
е: обобщаващ дискурс, произлизащ от западния капитализъм.
За много народи „природата” не е някакъв обект и не е
отделна от културата. Действително голяма част от „природните” пейзажи, които
организации за опазване на околната среда се опитват да спасят, са продукт на
многовековни усилия от страна на туземните народи – същите народи, които твърде
често биват изселвани, за да се освободи място за ловни хижи, плантации или
„въглеродни ями”, които са в ползва единствено на богатите.
Всички трябва да
изучаваме антропология още от начално училище
Достига се до все по-ясен консенсус сред хората, повдигащи
въпроса за глобалната екологична криза, че природните науки и икономиката не
биха успели без приноса на изкуствата, хуманитарните и социални науки, както
категорично посочи скорошна конференция в Лондонския университетски колеж.
Антрополозите редовно се занимават с местни и глобални
феномени, като работят на допирните точки между изкуствата и науките. Имаме
нещо много важно, с което да допринесем, и понякога ни се отдава тази
възможност.
Директорът на Института за глобален просперитет към
Лондонския университетски колеж е антрополог (Хенриета Мур); антропологът
Стивън Рейнър е участвал в Междуправителствената група по изменение на климата,
както и в Работната група по климатично геоинженерство към Кралското дружество;
и антропологът Мануела Карнейро участва в Междуправителствената група по
биоразнообразие и услуги, свързани с екосистемите.
Така че антропологичното познание се търси, и то не само в
сферата на културната идентичност. Ограничаването на аргумента относно
стойността на антропологията от А-ниво за политиката на идентичността би било в
ущърб на самата дисциплина.
Антропологията дава на учещите от всяко ниво критична
осъзнатост за съществените проблеми на нашето време, които не са само религията
и етноса, но също и глобалната устойчивост, биокултурното разнообразие и
опазването на околната среда. Тя също така предоставя отлична подготовка за
изучаването на други по-установени дисциплини, като история, английска
литература или география.
В обществения живот са необходими повече антрополози, като
тогава дисциплината наистина би повлияла върху
обществото и околната среда, и то към по-добро.
Вместо да отстранява антропологията от А-ниво,
правителството би трябвало да подкрепя нейното въвеждане в образователната
система на всички нива. Когато уредих Никшивака Яванава от организацията
Сървайвал да говори в началното училище на сина ми в Оксфорд, той изнесе въвеждащ
урок по антропология пред претъпкана зала от деца на възраст от 4 години нагоре
и се превърна в истинска сензация.
В продължение на седмици при мен идваха родители и учители,
както и самите деца, за да споделят колко вълнуващо и вдъхновяващо преживяване
е било това за тях.
Отварянето на очите на нашите деца, още от най-ранна
възраст, за чудесата на културното многообразие, и различните начини за
устойчив живот по света, несъмнено трябва да е основна цел на образователната
ни система.
- Марк Брайтман
No comments:
Post a Comment