Алън Бадинер: Ти си сред водещите застъпници за употребата на
психиделици. Каква е историята на срещата ти с будизма?
Терънс Маккена: Като мнозина други през 60-те, попаднах на
трудовете на Д.Т. Сузуки върху Дзен, които бяха много популярни по онова време.
И още оттогава, тласкан от влечението ми към историята и изкуството, проявих
интерес към тибетския будизъм. Но интересът ми не беше насочен конкретно към
самия будизъм. Той по-скоро бе насочен към шаманисткият предбудистки феномен на
религията Бон, която е възникнала от шаманската култура на предбудистки Тибет.
При много тибетски будисти забелязах предразсъдъци спрямо Бон. Последователите
на религията несъмнено са били сред по-ниските класи на теократичен Тибет, и си
остават такива до ден днешен.
Нима будистката практика не те привлече?
Будистката психология ми бе много интересна. Достигнах до нея
чрез трудовете на Херберт Гюнтер, който първоначално е бил хайдегерианец, но
след това открил, че идеите на Махаяна отразявали неговото хайдегерианство. Бях
вдъхновен от една книга на име „Тибетски будизъм без мистификация”, издадена
по-късно с името „Съкровищата на тибетския среден път”, която съпоставя
противоположни школи на будистката мисъл. Трудовете на Нагарджуна върху
празнотата също ми оказаха силно влияние.
Какво е мнението ти за Абидама – психологическият компонент на
будисткото учение?
Начинът, по който будизмът разглежда структурите на ума, се е
превърнал в универсален. Въпросът как успява будизмът да постигне всичко това,
без психиделици; не само как, но и защо, тъй като тези измерения на опита
изглеждат много лесно достъпни чрез халюциногенни субстанции и растения, но
изключително редки и необичайни във всички останали случаи.
Как се вписа будизмът в представата ти за психиделичното
общество, за което често говориш?
Състраданието заема централна част в моралното учение на будизма
и, да се надяваме, централна част в моралното прозрение на психиделичния опит.
На етично ниво смятам, че двете се допълват взаимно и си подхождат много добре.
На нас ни липсва състрадание. Будизмът проповядва състрадание. Психиделиците
дават на хората силата да превъзмогнат обичайното си поведение.
Състраданието е функция на осъзнатостта. Човек не може да
достигне до по-голяма осъзнатост, без да е постигнал по-голямо състрадание,
независимо дали осъзнатостта е достигната чрез будистка практика или
психиделично преживяване.
Тогава състраданието и осъзнатостта са двата стълба на будизма и
психиделичното общество.
Състраданието и осъзнатостта. Според мен истинският контраст
между будизма и психиделичния шаманизъм е между една теория, от която могат да
бъдат извадени преживявания, и преживявания, от които може да бъде извадена
теория.
Това е един от основните принципи на будизма – да изоставиш
вярванията си, за да постигнеш директен опит.
Така е, но будизма, също като лука, има много слоеве. Например
светският будизъм акцентира много върху прераждането. Философският будизъм
гласи, че няма такова нещо като отделен Аз. Как могат да се съгласуват тези два
възгледа? По пътя на логиката не могат, но религиите не се осланят на логиката.
Религиите са структури в психиката на обществото, изпълняващи нужди, които не
са диктувани единствено от разума. Във всяка една сложна философска система
възниква самопротиворечие.
Един от най-значителните приноси на будизма към тази култура е,
че той създава контекст за преживяване на смъртта. Ти си казвал, че осъзнатостта
за смъртта е сред най-важните прозрения на психиделичния опит. Сходни ли са
тези две перспективи?
Сходни са спрямо това, че целта им е една и съща. Целта,
схващането на двата възгледа, е, че животът е подготовка за смъртта и тази
подготовка е много специфична. Иначе казано, определени неща трябва да бъдат
познати, определени техники трябва да бъдат овладени, така че преходът от
физическото съществуване към онова, което е отвъд, да е по-лесен. В това
отношение двете са много сходни и изглежда говорят за едно и също нещо.
Твърдиш, че двата ужаса, или двата проблема, на западното
общество са егото и материализма, съчетаващи в един наивен монотеизъм. Защо
будизмът да е по-малко решение от психиделиците?
Той е по-малко решение само от гледна точка на това, че е
аргумент, а не нещо преживяно.
Но той е серия от практики, които водят до преживяване.
Да, но ти трябва да го извършиш. Разликата при психиделиците е в
неизбежността веднъж щом решиш да глътнеш хапчето. Но будизмът и психиделиците
са вероятно единствената противоотрова за егоизма и материализма, които
унищожават планетата. Това не е нещо абстрактно. Най-важното, с което будизмът
може да ни помогне, е да разкрие вътрешното ни богатство и да отклони вниманието
ни от материалния фетишизъм, който е един много примитивен религиозен импулс.
Това е първобитния религиозен импулс да фетишизираме различни обекти, и
будизмът ни показва изход от него.
Начинът, по който говориш за екстаза, има и будистки оттенък –
границата, или дълбочината, на човешките чувства, която включва и страданието.
Това е много сходно на будистката представа, че нирвана обхваща и самсара.
Истинският екстаз е в единството на противоположностите. Ти
преживяваш един парадокс, така че той е както въздигащ и просветляващ, така и
ужасяващ и заплашителен. При него се разпадат всички граници.
Очакваш ли възникването на една будистко-психиделична култура?
Не, това е една будистка, психиделична, екологична, феминистка
култура! Винаги съм смятал, че будизмът, екологичната мисъл, психиделичната
мисъл и феминизмът са четирите страни на решението. На пръв поглед тези неща
изглеждат много отдалечени едно от друго, но са липсващите части от пъзела –
почитане на женското начало, почитане на планетата, акцентиране върху
дематериализма и състраданието, и инструментите за съживяването и съгласуването
на първите три.
Като въпросните инструменти са психиделични субстанции?
Да. Ще е много интересно да се намерят будисти, които да са
достатъчно непредубедени, че да започнат изследванията си наново с помощта на
психиделици, и да не казват обичайното „Нашият начин е по-добър,” а да казват,
„Може би е по-добър, може би не е. Нека съчетаем всичката практика, всичкото
разбиране и всичките техники с ботаниката, химията и всичката етнография, и да
видим какъв ще е резултата.” Какво ли би последвало от това? Ако, както казва
Бейкър Роши, хората се развиват бързо благодарение на психиделиците, тогава
нека се развиват бързо с помощта на психиделиците. И когато достигнат етап, в
който практиката и методите станат основни, то практиката и методите трябва да
застанат на първо място. Може би на няколко пъти те ще си сменят местата.
Не виждаш ли някакво противоречие, ако будист да изследва
психиделици?
Не, дори бих попитал: Как може да си сериозен будист, без да си
изследвал психиделиците? Тогава ти си формален будист, будист на теория, будист
от практика, но това е практика с помощни колелета. Защо не изкараш старата
лодка да видиш как плава?
Или може би трябва да изпробваш старата възглавница за
медитация!
Или да пробваш и двете!
- Алън Бадинер
No comments:
Post a Comment