Парабола

„Парабола”

Тъй познато е,

главозамайващо топло е.

Това.

Тази форма, която сега аз държа.

Обхваща те,

реалността тук и сега.

Това.

Тази форма, която сега аз държа.

Тъй опулен и надежда таящ.

Тъй опулен и надеждно дивак.

 Едвам спомняме си ние

що било е преди този миг безценен.

Тук и сега избираме да бъдем.

Дръж се.

Остани ти вътре.

Това тяло, крепящо ме,

напомня ми, че сам аз не съм.

Това тяло вечен кара ме да се чувствам.

Тази болка е илюзия.

Едвам спомняме си ние

що било е преди този миг безценен.

Тук и сега избираме да бъдем.

Дръж се.

Остани ти вътре в

таз реалност свещена,

това преживяване свещено.

Избирам тук аз да бъда.

в това тяло, крепящо ме.

Напомняй ми, че сам аз не съм

в това тяло, крепящо ме.

Вечен чувствам се.

Тази болка илюзия е.

Жив!

Завихрям се в таз парабола позната.

Въртя се, усуквам се около всяко ново преживяване.

Знай, че свещен дар е това.

Празнувай, че жив си и дишаш сега.

Възможността да си жив и дишащ сега.

Това тяло, крепящо ме,

напомнящо за тленността ми.

Този миг приеми

и не забравяй, че вечни сме аз и ти.

Тази болка илюзия е, помни.