Проходът

Мина известно време.

Някъде там, изгубен в живота,

не знае той накъде да тръгне, в коя посока.

Затова приближава се до едно езеро неизвестно

и поглежда той надолу, отвесно.

Вълни опитват се лицето му да задържат,

отражението не знае мястото си във света.

Ах, този свят закоравял.

И по своя път незнайно къде

пропастта той преодолял,

и мъж е вече, а не момче.

Изправи се гордо ти

и през прохода премини.

Времето дошло е да захвърлиш

всичко онова, що знаеш ти.

В прохода.

До едно дърво приближава се,

отвътре раздиран е,

до старото стъбло настанява се.

Размишлява той над изборите,

които цял живот ние взимаме

тоз живот да намираме.

Тук ще трябва той да направи

последен избор, който животът му ще ръководи.

Кое да избере?

Докато всички отминали лета,

всички преходни неща,

раздират му душата,

докато сам той стои на тревата.

Изправи се гордо ти

и през прохода премини.

Времето дошло е да захвърлиш

всичко онова, що знаеш ти.

В прохода.

През прохода.

Прохода на живота.

Живота.

Ето го прохода,

ето го кръстопътя.

Тук ще трябва той да избере

между ума и своето сърце,

за да види кое божествено е,

между тез мечти.

Ах, как умеят да разделят те.

Ето къде проходът го отведе,

отвъд мисловното страшилище.

И сега ще трябва да се отзове,

в прохода да вдигне рамене.

Кажи ми как възможно е човек да избере,

когато толкова много има за губене?

Но дошло е времето да избереш

между ума и своето сърце.

Какво ли ще последва?

Мистерия е това.

Но той знае, че дошъл е мига.

Като всичко на света може да изгуби,

избира той сърцето да го води,

и във великото неизвестно вече броди.

Изправи се гордо ти

и през прохода премини.

Времето дошло е да захвърлиш

всичко онова, що знаеш ти.

В прохода.