Сред тъмното

Живеем в свят, който непрекъснато е окъпан в изкуствена светлина. Ние отблъскваме тъмнината. И все пак настоящото положение често бива описвано като „тъмни времена” – реалностите на кризата с околната среда, неравенството и пандемията са явни признаци за това. Как тогава можем да сме присъстващи и ангажирани в тези тъмни времена? От какво се отказваме, като заменяме древното любопитство, което нощното небе поражда в нас, с безспирното озарение на изкуствената светлина?

Фотографът Беър Гера буквално и метафорично подлага на въпрос колективното ни неудобство спрямо тъмнината. Неговото фото есе „Тъмни небеса” ни приканва да преосмислим страха си от тъмното и да приветстваме нощното небе като едно надзърване към мистерия и благоговение. „Измежду множеството начини, по които ние хората сме прекъснали връзката си с естествения свят, може би никой няма да се окаже толкова дълбок, колкото е загубата на нощното небе и на връзката ни с тъмнината”.

В тези времена на затваряне и изолация взирането в нощното небе може да ни свърже с едно по-обширно усещане за пространство, красота и възможност. Ние сме способни да влезем във връзка с нещо безкрайно по-голямо от представата ни за това кои сме.

Описаната по-долу практика ви приканва да се потопите в сумрака. Независимо дали живеете в града или някъде, където лесно можете да излезете на открито, тези практики помагат да се настаните в просторното чудо на тъмнината.

С наближаването на здрача потърсете тихата компания на прииждащата тъмнина. Обърнете внимание на посоката на залязващото слънце, спомняйки си, че светлината от тази звезда е направила живота ви възможен. Ако сте в градска среда, без видимост към хоризонта, може да видите как спускането на слънцето, и съпровождащите го промени в светлината и сенките,  бива отразявано в съседните сгради или се излива на земята пред вас. Като небето преминава от синьо към оранжево към черно, намерете най-тъмното място, което можете, независимо дали е хълм в околността, ъгъл от градината ви или онази част от улицата с най-малко светлини по нея. Независимо дали сте навън или вътре, гледайки от прозорец, изключете всички светлини, включително телефона си. На очите ви са необходими 40 минути, за да привикнат към тъмното. Дайте им това време. Забележете всичко, което се трансформира около вас със спускането на нощта – звуците, цветовете, текстурите, както в небето отгоре, така и във вашето кътче на Земята.

С разстилането на нощта по небесния купол, насочете вниманието си нагоре. Може би ярката форма на луната вече се издига. Как изглежда тя тази вечер? В зависимост от времето на годината и полукълбото, в което се намирате, може да видите червеното лице на Марс или синьото око на Венера, взиращо се във вас от относителната близост на слънчевата ни система. Първите звезди ще започнат да се появяват в най-тъмната част на небето, далече над ивицата светлина, която все още очертава хоризонта. Като виждате всяко проблясване на сребърна светлина да изниква отгоре, спомнете си, че тези древни фотони са пропътували необхватни разстояния, за да стигнат до вашите очи. Ако на мястото, където сте, има прекалено много обкръжаваща светлина, за да виждате небесните тела, затворете очи и ги призовете в ума си. Спомнете си, че дори и да не ги виждате, те са там над вас… винаги.

С напредването на тъмнината, мъгливият обръч от звезди, прах и газ, съставляващи Млечния път – спиралната галактика, която наричаме наш дом – може да се извие в полезрението ви. Нашата галактика се разпростира на 100 000 светлинни години, като Земята е разположена на малко разклонение на един от петте големи ръкава на Млечния път. Всяка звезда, която можем да видим с просто око, е от собствената ни галактика. Покрай въртенето на Млечния път, слънцето и слънчевата ни система също се въртят с него със скорост около 830 000 километра в час. Така че се вгледайте в небето и знайте, че – било то ден или нощ, било то вътре или вън – вие се въртите съвместно със светлината на 200 милиарда звезди, съставящи нашата галактика.

Често ни учат да се страхуваме от отсъствието на светлината, да се дърпаме от тъмнината като от нещо потискащо или ограничаващо. Но сред нощното небе тъмнината е покана към една просторна мистерия. Докато мястото, на което се намирате, се завърта все по-далече от слънцето, останете с тъмното, колкото можете. Отвъд атмосферата над вас, отвъд слънчевата система, отвъд Млечния път има приблизително 170 милиарда галактики във вселената, като някои от тях са с над 100 трилиона звезди.

От незапомнени времена нощното небе е източник на благоговение и почуда за човешките същества, но нашият вид в много отношения е изгубил колективното си нагаждане към тъмното. Малко са местата, където може да се преживее тъмнина, която да не е била разредена от изкуствена светлина. Веднага щом очите ни бъдат изложени отново на някакъв източник на светлина – лампа, екран  на телефон, светкавица от фотоапарат – те губят нагаждането си, което са направили към тъмнината. Над 80% от населението по света живее под светлинно замърсено небе. Докато светът става все по-осветен, към какво губим достъп, когато светлините винаги са включени? След като сте прекарали това време, потопени  в просторната нощ, какво можете да внесете от това преживяване в дните си? Към кои усещания от тъмното може да поискате да се върнете?

Източник: Emergence