Антропоцен (Част 4)

 Намбикуара (Бразилия)

Групите, които не се познавали, използвали ритуална реч, когато се срещали. „Силата“ е основна религиозна представа и Намбикуара вярват, че тя е налична у всички хора, животни и неодушевени обекти. За Намбикуара светкавицата е Върховно същество. В селищата, обитавани по време на дъждовния сезон, мъжете се събират в колибата на флейтите, за да свирят музика и да молят прадедите за плодородие. Инструменталната музика и пеенето са важни дейности, както за ритуални, така и за развлекателни цели.

~~~

Канела (Бразилия)

Канела били ориентирани предимно към този свят. Те живеели за сегашния момент и разполагали с много малко или никакви церемонии, молещи свръхестествени същества да подобрят положението им. Канела вярват в световете на големите птици над небето, на мъртвите на запад върху земята, и на рибите и алигаторите под земята. Културни герои били Слънцето и Луната, които положили повечето параметри на живота, и Звездната Жена, която показала на Канела царевицата, други важни култури и определени плодове. Канела ценят развлечението и му отдават голяма част от времето си, като по този начин дават израз на повечето натрупани враждебности. Почти ежедневните спортни занимания включват бягане около селския булевард и отборна щафета от 2 до 12 километра извън селото, като участниците си предават 100-килограмови пънове.

~~~

Гуарани (Парагвай, Аржентина, Бразилия, Боливия)

Градинарството е основната производствена дейност на Гуарани. Семействата обособяват малки парцели, в които засаждат маниока, царевица, фасул, сладки картофи и множество други растения. В гористите региони градинарите следват променливи цикли и сменят парцелите през три години, което включва преместване на домакинства и цели общности. Водачите въздействат чрез съвещание, пример и религиозни ритуали. Вместо да упражнява власт над отделните хора или да взема решения от името на цялата група, водачът предлага съвети на индивидите, фракциите и общността. Космологията на Гуарани е организирана около ос, движеща се от изток на запад, следваща хода на слънцето в небето. Индивидите получават религиозна сила чрез напеви, докато спят. Религиозният водач трябва да може да преобразява личното вдъхновение в съвети и насоки за своите съседи и роднини. Всички възрастни знаят как да използват лечебни растения. При настъпването на смърт душата на покойника преминава по „Пътя на тапира“, очертан от Млечния път, през небето, водещ до свещено царство.

~~~

Чуук (Микронезия)

При навършване на три-годишна възраст от децата се очаквало да започнат да се грижат за себе си. Те разполагали с голяма свобода да играят, което изостряло физическите им умения. Бойните изкуства включвали сложна система от хвърляния и ключове, чрез която невъоръжен човек бил способен да убие, осакати или обезоръжи въоръжен противник. Ритуален характер притежавали множество дейности като предсказването, лечението, войната, политическите срещи, строежа на къщи и ухажването. Сред сценичните изкуства спадали танцуването, разказването на истории, свиренето на носна флейта и бръмбазък от бамбук (при серенади), пеене, поезия и реторика. Други изкуства били свързани с татуирането, дърворезбата, тъкането и войната.

~~~

Тукано (Колумбия, Бразилия)

Тукано признават по-скоро пълномощия над, отколкото действително притежание на земята. Тукано разполагат с пълни права за плодоползване на ресурсите в тези места, но идеи като „племенни земи“, „неотменими права“ или „право на собственост“ са чужди за тях. Обикновено съпругите идват от група, говореща различен език от тази на техните съпрузи, като по този начин те се превръщат в основни посредници между групите, говорещи различни езици. Тукано считат, че физическият свят е много по-голям от това, което сетивата могат да уловят. При най-връхната точка от ритуалите на Тукано всички аспекти на пространството – вертикални, хоризонтални и съществуващи във времето – биват трансформирани. Самата колиба се превръща във вселената, участниците в церемонията се превръщат в предците, и всички реалности зад външната проява на пространството, времето и материята се разкриват. Всички тези характеристики – нематериалност, променливост и множествена реалност – са важни фактори в представата на Тукано за вселената. Специалните черти, които са специфични за един шаман са: интерес в естествената история на региона, устни традиции, митове, болести, изменени състояния на съзнанието и тълкуване на сънища. Една от най-важните функции на шамана е чрез употребата на халюциногени растения да отлита до далечни части на вселената с цел придобиване на езотерични познания. Ритуалното лечение на дадено заболяване чрез шаманско изпълнение е възприемано като сваляне на плацента и процес на прераждане. При настъпването на смърт покойникът бива погребан под пода на тяхната малока (колиба), като е увит в неговия или нейния хамак заедно с личните си принадлежности. Повечето хора разполагат с практични познания как да лекуват определени заболявания чрез използването на различни лечебни растения от заобикалящата ги среда.

~~~

Мапуче (Чили, Аржентина)

Още от ранна възраст децата започват да помагат на родителите си в различни дейности. Като за начало, те се грижат за животните. Минга, което е общностна форма на разменен труд, в който участват членове на рода и съседи, се използва до ден днешен при строежа на къщи и земеделските задачи. В миналото момчетата е трябвало да спят навън, да се къпят ежедневно и да се въздържат от определени храни, за да заякнат. Мапуче използват татул и Latua pubiflora (наричано още дървото на магьосниците) като личностен тест за своите деца; приготвя се лек чай от тези растения, като родителите наблюдават реакциите на детето и си правят заключения относно чертите на характера, които ще се развият у нея или него. В мирни времена никой не е изпълнявал ролята на вожд. Сънищата – начинът за контакт със свръхестественото – заемат важна част от духовния живот на Мапуче. Те тълкуват сънищата си ежедневно, за да разберат по-добре сегашното си положение и да научат нещо за бъдещето. Макар че във времената преди резерватите мъжете са практикували широко шаманизма, в днешно време повечето шамани са жени. Вярва се, че избирането за шаман и придобиването на шаманска сила се случва в сънища или визии. Кандидати са хора, които са преминали през продължителна и опасна болест, които проявяват по-голяма склонност да сънуват от останалите и които получават визии. На шаманите им помага тунгунмачифе, или шамански преводач, който превежда езика на шамана, докато тя е в транс. Най-практикуваното традиционно изкуство сред съвременните Мапуче е риториката, която е характерна предимно за вождовете, но обикновените хора също я използват. Устните разкази на Мапуче могат да бъдат разделени в пет категории: епеус (митологични истории, притчи със животни и легенди), пеумас (разкази от сънища), нут‘амканс (разкази за героичните подвизи на воини от миналото), уеупинс (официални речи, изнасяни от мъже при обществени и религиозни събития) и кулкатунс (импровизирани разкази във формата на песен, които изразяват силни емоции). Често се случва на обществени събирания мъжете и жените да запяват спонтанно.

~~~

Хурон/Уендат (Канада)

Уендат практикували земеделие с изсичане и изгаряне, като осигурявали на почвата пепел, богата на магнезий, калций, калий и фосфор, които били добри за царевицата. Около април или май жените орали земята и посявали „Трите сестри“ – царевица, фасул и тиква – което било отдавна установена земеделска практика. Те също така събирали и обработвали коноп и дървесна кора за въжета, ремъци и сандъци. За Уендат всяка неизползвана земя била обществена собственост. Семействата разполагали с толкова земя, колкото могли да обработват, и когато част от нея била изоставена, тя отново ставала обществена собственост. Земята не можело да бъде притежавана или продавана. Вместо това богатството се изразявало чрез споделянето и/или преразпределянето на продуктите, извлечени от земята. По този начин богатството се измервало според щедростта на даден индивид. Младите хора били свободни да имат сексуални взаимоотношения скоро след навлизането в пубертета. Дружбата можело да доведе до брак или да остане неформална, като и двете страни били свободни да се впускат в сексуални взаимоотношения с други хора. Една двойка можело да се среща в продължение на няколко нощи, след което да се разделят, без никакви въпроси. Ако те решили да останат заедно, при съгласието на жената можело да се проведе проста брачна церемония, при която приятели и съседи били канени на пиршество. Вождовете били избирани (и можело да бъдат премахнати) от Майките на клана според техните ораторски умения (силата да убеждават), смелост, водачество, мъдрост, щедрост и военни постижения. Обществото на Уендат наблягало много върху отговорностите на общностите за благополучието на техните членове. Уендат вярвали, че всичко около тях имало дух. Те отдавали почит към цялото сътворение, като поднасяли тютюн. Сънищата често били възприемани като духовни напътствия за индивидите. Уендат разграничавали четири вида пиршества или церемонии: ендитеухла (изразяване на благодарност и признателност), ауатаерохи (лечение на някакво заболяване), атхатаион (сбогуване на умиращ с приятели), и атоуронта очиен (пиршество с песни, изпълнявано преди война, получаване на ново име или придобиване на слава). За да предотвратят появата на болести, Уендат се потели в малка кръгла колиба. След това те отивали да плуват и по-късно се провеждало пиршество. Било широко разпространено вярването, че болестите се появявали поради неосъществени желания в подсъзнанието. Сънищата можело да крият решения за даден проблем, затова лечителите и шаманите им обръщали специално внимание. Най-важната и внимателно съблюдавана церемония била Пиршеството на мъртвите, което се провеждало на всеки 8 до 12 години. Хора от всички селища се събирали в столицата на Уендат (Ососане), където се издигала платформа (за окачване на костите) и се изкопавала обща гробна яма. Те вярвали, че душите напускали костите и тръгвали по Млечния път (пътя на душите).

~~~

Инки (Перу, Еквадор, Чили, Аржентина)

Много от градовете разполагали с големи обществени площади. Тези площади често съответствали на дадени съзвездия. Планирането на селищата често отразявало реда и връзките между обществото и космоса. Например града Кузко бил изграден във формата на пума. Сред почитаните божества били Илапа (светкавицата), Кила (луната), Чокуе Чинчей (съзвездието Орион) и Часка Койлур (Венера). Вярвало се, че земята (Пачамама), водата (Мамакоча) и планините (Апус) също разполагали със свръхестествени качества. Слънцето и луната, определени звезди, морето, земята, реките и потоците, хълмовете, заснежените върхове, пещерите и скалите имали специално значение за инките. Скалите особено били изпълнени със символичен смисъл. Определени важни скални блокове и оголени скали често били включвани към архитектурата. Хората често носели малки неоформени камъни като лични амулети, докато други каменни обекти, издълбани във формата на лами (Конопа), били важна част от домашните ритуали.

~~~

Матако (Аржентина, Боливия)

Според кодекса на Матако сексуалните взаимоотношения трябва да бъдат предшествани от разговори, които да са последвани от серия изпитания. Друга, в днешно време по-често срещана, алтернатива е двойката да избягат заедно за определен период от време след първата страстна проява. Периодът на отсъствието от дома е равностоен на изпитанието, и ако връзката се окаже трайна, двойката са смятани за „венчани“ при тяхното завръщане в общността. Всички Матако, мъже и жени, млади и възрастни, са равни; всички споделят свобода на словото и участват във всички дейности. Въпреки това, красноречието (придобивано единствено с възрастта) е решаващо, така че старейшините разполагат със специален статут. Матако вярват във взаимовръзката между хората и животните, небето и земята, естественото и свръхестественото.

 

Най-популярната игра сред Матако е отборен спорт на име "яж ха'ля", подобен на лакрос. Игрите обикновено продължават от зори до здрач, без прекъсване.

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Антропоцен (Част 3)

 Теуа (САЩ)

Теуа ценят високо равенството и смирението. Равенството между половете бива изразено чрез допълването между ролите и отговорностите на жените и мъжете: жените са отговорни за домовете и вътрешните части на пуеблото (селището), а мъжете са отговорни за полетата и външните части. Теуа са прочути със своето ненасилие и мирното разрешаване на спорове. Повечето Теуа не обичат конфликтите и ги избягват на всяка цена. Някои аспекти от религиозните им вярвания включват придаване на свещен характер, уважение и почит към земята (от която идват всички хора и към която всички хора се връщат), планините (където пребивават духовете на Тоуа‘е, или братята основатели на Теуа), хълмовете, водата, определени животни, птици и растения. Билкови отвари, лапи, масажи и хранителни табута (спазвани по време на различни фази от развитието на човек) заемат важна част от ежедневното здраве.

~~~

Тубатулабал (САЩ)

През зимата членовете на селцето работили и играли заедно; от късна пролет до ранна есен домакинствата обикновено се разделяли, като всяко домакинство започвало да странства из обширните територии, и от време на време се събирали с други домакинства за кооперативни задачи. Във всяка група имало две официални политически длъжности: главатар (тимиуал) на групата и ръководител на танците (хили‘дак). Не съществували други политически длъжности. След приключването на пубертета всички момчета и момичета били поощрявани (но не принуждавани) да изпият отвара от стрит корен от татул, за да придобият дълъг и здрав живот. Отварата се раздавала през зимата в парната баня на селцето. В продължение на три дни и нощи преди това младежите постили, като всяка сутрин пиели билков еметик, за да си пречистят стомаха. По залез-слънце на третия ден всеки участник поглъщал отварата от татул, като в рамките на един час те изпадали в изменено състояние, което продължавало от шест до десет часа. По изгрев-слънце на следващия ден участниците приключвали своя пост с вода. След още пет дни те започвали отново да се хранят, макар и леко, като в продължение на два месеца избягвали да ядат месо или мас. Понякога се случвало някой индивид да пие отварата от татул сам, в дома си или на открито извън селцето, за да постигне съгласие с един или повече духовни помощници. Докато траело измененото състояние на съзнанието, различни животни можело да се появят и да говорят на човека. Животното (или животните), което проговаряло, се превръщало в дух помощник (пунггул) на човека и го учело как да си направи или да се сдобие с талисман, притежаващ вълшебни свойства. Тубатулабал използвали множество лечебни практики: билкови лекове, къпане в минерални извори, спазване на редица табута, парни бани и консултиране с установени лечители. Растителните лекове се приготвяли и приемали по много начини: като мехлеми, прахове, пасти, лапи (горещи или студени), накисвания, отвари, чайове, чрез дъвчене, вдишване на дим или пара, и като пургативи, приемани устно или чрез клизма. Когато човек умре, неговата душа (която пребивава в главата) и дъха (който пребивава в сърцето) напускат тялото. Веднага след настъпването на смъртта, някой роднина говори на трупа и казва на душата му да поеме по своя път и да не се връща.

~~~

Уте (САЩ)

Основните церемонии в обществения и религиозен живот на Уте били две: Танца на мечката и Танца на слънцето. Танцът на мечката бил присъщ на Уте и се изпълнявал през пролетта, за да съвпадне с излизането на мечката от хибернация. Танцът се провеждал в голямо заградено място сред гъсталак или на площад за танци, и продължавал около десет дни. Танцуването, което се изпълнявало от двойки, умилостивявало мечките с цел увеличаване на уменията в лова и сексуалната сила. Темата за прераждането и плодородието е пропита в цялото събитие.

~~~

Уинебаго/Хо-чунк (САЩ)

Първоначално смесената икономика на Уинебаго/Хо-чунк била силно зависима от градините с царевица, фасул и тиква, поддържани от жените. На всеки няколко години се изчиствали нови полета с помощта на мъжете, а старите били оставяни да се превърнат отново в гори и шубраци. Жените били специалисти в следенето на звездите за астрономическа информация, която да им помага в градинарството и други сезонни дейности.

~~~

Юки (САЩ)

Земята била обществено притежание. Не се обозначавали граници. Външните хора трябвало да поискат разрешение, придобивано обикновено чрез дарове, за да получат достъп до територията и ресурсите на друго селище. При настъпването на тригодишна възраст се провеждала церемония по даване на име. Момичетата и момчетата били татуирани – момичетата по лицето, а момчетата по ръцете и гърдите. Дъхът (Оюм) бил смятан за същност на живота.

Юки броили не с пръстите си, а с пространството между тях.

 ~~~

Зиа (САЩ)

В центъра на обществения, политически и религиозен живот на Зиа стояли тайни общества. Всяко общество разполага със свой свръхестествен покровител и устав, основаващ се на митовете им. Всяко общество е надарено с определени сили, които биват изразени с отделни ритуали, песни, танци, олтари, амулети, символи, маски, костюми и пясъчни картини. Всяко общество си има различна функция, като лечение, влияние над климата, плодородие, лов, война, церемониално поглъщане на огън или боравене със змии. Силите за лечение идват от различни хищници, като планински лъвове, мечки, язовци, вълци, орли, земеровки или змии, или от слънцето и луната. Всяко общество разполага със своя къща, или стая в къща, обикновено с таен вход. Обществата са отворени за мъжете и жените, като човек може да принадлежи към повече от едно общество. Налице е всеобщо задължение за участие в обществените дела, в резултат на което Зиа наблягат особено върху поддържането на топли взаимоотношения. Традиционната космология разделя света на взаимосвързани части. Шестте посоки са свързани с конкретни воини, жени, животни, птици, змии, дървета, климатични духове, цветове и планини. Космосът е разделен на четири слоя, като синьо-зеления и червения свят са разположени между жълтия свят отдолу и белия свят отгоре. Най-главното божество е Пророкуващата жена (Цитьостинако), която сътворила света чрез песен.

~~~

Зуни (САЩ)

В свръхестествения строй на Зуни най-върховни са „Онези, които крепят пътищата ни“. Това са Баща Слънце и неговата съпруга, Майка Луна. Съществуват 16 дъждовни духовенства (6 дневни и 10 нощни жреци). За лечение се използват голям брой лечебни растения, които се берат или се обменят с други племена. Смъртта на човек е предначертана от неговия „невидим път“. Ако човек се самоубие или умре от скръб или друга преждевременна причина, не му се позволява да навлезе в задгробния свят, докато „пътят“ му не бъде напълно извървян. Духът („вятъра“) на покойника се задържа в дома четири дни след настъпването на смъртта. Жреците на лъка се превръщат в създатели на светкавици, дъждовните жреци се присъединяват към своя вид „във водите на света“, лечителите отиват в Шипапулима, Мястото на изникване. Останалото мнозинство отиват в райското село на Зуни, където участват в различни дейности, или се връщат като облаци или „невидимо“ при Зуни, докато се провеждат танци.

~~~

Йоруба (Нигерия, Бенин, Того)

С изключение на майка/баща, баба/дядо и съпруга/съпруг не съществуват други термини, свързани с пола; по-възрастните братя и сестри се разграничават от по-младите; няма разграничения за братовчеди; към всички деца се обръщат с една и съща дума, независимо от пола или възрастта. Използват се описателни фрази, за да се посочат по-точни взаимоотношения. Хората, които са щедри, гостоприемни и помагат на другите биват удостоени с голямо уважение. Ритуалите са насочени към обяснението, предсказването и контрола на мистична сила. Мистичната сила от положителен характер е свързвана с прадедите, земята, божествата на дадено място (особено хълмове, дървета и реки), лекове и талисмани.

~~~

Андаманци (Индия)

В Северните и Средни Андамански острови преминаването през нечия територия било често явление. Нарушителите били задължени да се държат като гости, а собствениците на територията били задължени да се държат като приветливи домакини. По този начин усещането за взаимозависимост и ползата от ловуването и събирането в нечия друга част на острова създали един споделен процес на производство и консумация. Ако човек ловува в нечия мегеябарота (земя), той е задължен да предложи и сподели първо със собствениците ресурса, който е взел. Децата и от двата пола научават за гората, докато придружават старейшините по време на различни ловни и събирателни дейности. Децата се научават на основните необходими умения чрез игри и изработването на играчки канута, лъкове, стрели, заслони и малки мрежи. При възникването на проблеми между отделните групи жените, използвайки неформални канали за преговори, били ключови при смекчаването на напрежението. Помиряването се отбелязвало с пиршество, на което участвали враждуващите групи. Директните сблъсъци се избягват и „изчезването“ – т.е. отдръпването от източника и мястото на конфликта за кратко време – е насърчавано. Обикновено възмущението се изразява чрез чупенето на някаква собственост в лагера, последвано от усамотяване в гората за няколко дни. Докато обиденият го няма, останалите хора в лагера поправят счупената собственост и очакват човека, при чието завръщане не последват никакви обвинения. За всички живи същества се смята, че са надарени със сила, която въздейства върху човешките същества. Вселената е многослойна структура, сбор от различни места, през които се придвижват духовете, както и миризмата и дъха на хората, животните и растенията. Ограничаването на движението е  възприемано като голяма заплаха за реда в природата, тъй като всяко място в пространството е свързвано с определен вид дух, който позволява или ограничава движенията на всички живи същества. Природни феномени като земетресения, гръмотевици, дъги, смерчове в морето и бури означават пристигането и напускането на духовете, свързани с ветровете, от островите. Важни церемонии се провеждат при посвещаването на млади мъже и жени, както и при настъпването на смърт. Между тези церемонии има приемственост: посвещаването завършва детето, което в идентичността си преди посвещаването е било по-близо до духовете, и го прави завършено човешко същество, докато погребалните церемонии трансформират човешкото същество в завършен дух. Смяната на местожителството, от гората към брега или от брега към гората, и смяната на сезоните често са съпровождани от церемониални песни и танци. Боядисването на тялото е част от почти всички церемонии; боядисването на лицето е част от ежедневието. Обикновено жената боядисва всеки член на семейството. Мъжете и жените изготвят и носят талисмани от раковини и различни растителни материали, които носят на организирани сесии с пеене. Тези сесии са във формата на повикване и отговор, и всеки човек може да води песните. Смята се, че когато човек умре, неговото „вътрешно тяло“ избягва в гората или в морето. Хората от групата Онги вярват, че духовете на умрели прадеди биват привлечени към островите и, чрез поредица от събития, се трансформират в зародишите, които предстои да бъдат родени. По този начин духовете на прадедите се превръщат в децата на Онги.

~~~

Чукчи (Русия)

Чукчите са прословути с умелото имитиране на всичко, което ги обгражда в природата и ежедневието, в техните танци. Сред пантомимните им танци са тези на „Бой между самци (елени)“, „Жерав“, „Танц на чайката“, „Танц на патицата“ и „Гарвани“. Целият живот на чукчите бил съпровождан от песни и мелодии. Всяко семейство разполагало със свои прости мелодии, които се предавали от поколение на поколение. Семействата, които споделяли един огън, споделяли също еднакви или много подобни мелодии. Всяко семейство разполагало със собствени песни, които пеели помежду си и често били импровизирани.

~~~

Танала (Мадагаскар)

Името Танала означава „хора на гората“. Танала живеят в изолирани села, които често са разположени в гъсти гори във високите части на планини. Млякото е възприемано като лукс, който може да бъде използван единствено когато кравата разполага с повече от достатъчно, за да изхрани телето си. Повечето семейства произвеждали всичко, от което имали нужда. Мъжете и жените често си помагали в земеделските и домакински задачи. Танала вярват, че когато човек умре, неговата душа бива привлечена към мястото, където е била заровена пъпната му връв. Поради тази причина членовете на всеки род поддържат изолирана обща гробница, обградена от дървета, известна като кибори, където се срещат душите им.

 Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Антропоцен (Част 2)

 Фокс (САЩ)

Изпълнявали се определени установени действия, за да се привлече вниманието и подкрепата на духовете. Тези действия включвали почерняне на лицето, постене, стенене и пушене или предлагане на тютюн, за който се смятало, че бил силно желан от духовете, но бил достъпен за тях единствено чрез човешките същества. В рамките на четири години от смъртта на даден индивид се провеждала осиновителна церемония, чиято цел била да освободи опечалените от техните задължения и да внесе в потеклото на покойника приятел или друг човек, който бил избиран от живите роднини. Обикновено осиновеният бил човек от същите пол и възраст като покойника, и церемонията по осиновяването включвала пиршества, игри, танци, и размяна на подаръци.

~~~

Хопи (САЩ)

Вселената е балансирана между женски принцип (земята) и мъжки, който се проявява в оплождащите, но и опасни сили на слънцето, дъжда и светкавицата. Съществуват общи духове на природни обекти и форми на живот, които могат да бъдат засегнати, ако с някой от земните им представители се отнасят неподходящо. Така че, когато някое животно бъде убито, неговият дух и общите духове на този вид животно трябва да бъдат омиротворени. Церемониалният календар на Хопи се определя от слънчевите и звездни позиции. Съществуват много дребни ритуали. Разкази от края на 19 век сочат, че почти не минавал ден, без протичането на ритуална дейност някъде из всяко от селата. Въпреки че церемониите си имат специфични цели, за всички се смята, че носят дъжд, който е оценяван както сам по себе си, така и като символ на изобилие и процъфтяване.

~~~

Кламат (САЩ)

За разлика от много други групи, Кламат не страдали от епидемии, внесени от европейците, нито от враждебности с бели заселници. При настъпването на пубертета момчетата били изпращани на пет-дневно търсене на визия. Кламат предавали ценности на децата си чрез разказването на истории и митове, в които често имало скрита морална поука. Всеки член на Кламат търсил духовна сила чрез търсения на визия, които се осъществявали при критични житейски моменти като пубертет или траур.

Когато Кламат се срещнали с европейци за първи път, те им разказали истории за изригването на голям вулкан, който геолозите по-късно нарекли Маунт Мазама. Историите описвали звуците и природата на това грандиозно изригване. До сравнително скоро общността е предавала такива познания единствено чрез устни предания. За Маунт Мазама се знае, че е изчезнал от местния пейзаж преди около 7600 години.

 

~~~

Мескалеро (Мексико, САЩ)

Названието „Мескалеро“ произлиза от испанските думи еро, „хора на“, и мескале, „агаве“ (столетник). Те били наречени по този начин заради редовната употреба на големите печени и консервирани корени на растението, което за тях било основен източник на въглехидрати. Жената е собственик на семейния дом и всичко в него. Тя и нейните братя и сестри поемат основна отговорност в отглеждането на децата, включително и тяхното дисциплиниране. Бащата е приятел, довереник и защитник. Децата разполагат с голяма свобода относно това с кого да живеят, като те често избират да живеят с някоя леля от майчина страна. Приемното родителство е широко разпространено и често се случва по-големи деца да бъдат изпратени да живеят при баби и дядовци, ако по-възрастните хора живеят сами. Смята се за особено уместно, ако човек е бил отгледан от своите баба и дядо. От децата се очаква да се учат чрез наблюдение и практикуване, вместо чрез задаване на въпроси или преки словесни инструкции. Индивидуалните права са зачитани, дори тези на малките деца; към възрастните хора се отнасят с голяма почит дори и те да нямат особени познания. Според традиционните вярвания светът бил сътворен за четири дни от Създател (нито мъж, нито жена), който е отвъд човешкото разбиране, но се проявява в природните феномени. Части от Създателя могат да се видят в натуралната вселена (гръмотевицата, вятъра и т.н.), като за негово физическо изобразяване се смята, че е слънцето.

~~~

Навахо (САЩ)

В наши дни Навахо е най-голямото племе в Северна Америка. Децата са били и са отглеждани толерантно, като има подчертано зачитане на личната неприкосновеност дори на много малки деца. Децата получават значително официално обучение в различни технически и занаятчийски дейности от своите родители. Основен механизъм за поддържането на реда винаги е била представата за колективна отговорност, която прави всички членове на едно семейство, или дори на един клан, отговорни за доброто поведение на всеки отделен член. Митологията на Навахо е изключително богата и поетически изразителна. Според основното космологично вярване цялото съществуване е разделено между Свещения Народ (свръхестествените) и Народа на Земната Повърхност. Свещеният Народ преминал през редица подземни светове, всеки от които бил унищожен от потоп, докато не стигнал до настоящия свят. Тук те създали Първия Мъж и Първата Жена, прародители на всички Народи на Земната Повърхност. Свещеният Народ дал на Народите на Земната Повърхност всички практически и ритуални познания, които били необходими за тяхното оцеляване в този свят, след което се преместил да пребивава в други сфери над земята. Състоянието хозоджи, или хармония със свръхестествените сили, е най-важният идеал, към който Навахо се стремят. Най-почитаните хора сред практикуващите ритуалите на Навахо са наричани „певци“. Това са мъже (или от време на време жени), които могат да изпълняват една или повече от основните церемонии на Навахо в тяхната цялост. Те не са шамани, а жреци, които са придобили своите познания и умения след дълго чиракуване при някой установен певец. Те са най-силно почитаните индивиди в традиционното общество на Навахо и често изпълняват длъжността на неформални общностни водачи. Артистичните заложби на Навахо намират израз в множество форми като поезия, песни, танци и костюми. Най-прославяните артистични произведения на Навахо са ярко оцветените килими, изтъкавани от жените, и сложните пясъчни картини, които певците сътворяват като част от всяка важна церемония. Пясъчните картини по традиция били унищожавани в края на всяка церемония. Освен церемониалните практики, в миналото Навахо разполагали с доста обширен набор от билки, отвари, мехлеми и дезинфекционни средства, като имало специалисти, които ги събирали и прилагали.

~~~

Северни Паюте (САЩ)

Родителите се опитвали да уреждат подходящи бракове, като организирали общностни ловувания и фестивали, на които децата могли да се срещат. Във времената преди контакта с европейците децата често прекарвали голяма част от времето си със своите баби и дядовци, тъй като родителите били заети със задълженията си по прехраната. Смятало се, че още от ранна възраст децата били отговорни за действията си, така че родителите, бабите и дядовците повече съветвали, отколкото наказвали. По-младите мъже и жени участвали по равно във вземането на решения, тъй като всеки имал важни роли в прехраната. Не е имало разграничения, основаващи се на богатство. Единствено шаманът бил частично поддържан от групата. Като основни ценности, щедростта и споделянето функционират и до ден днешен като изравняващи механизми. Преди контакта с европейците политическия авторитет бил в ръцете на местни главатари. Тези индивиди служили като съветници, които напомняли на хората за подобаващото поведение към другите и често предлагали какви да са дейностите по прехраната за деня. Понякога тези хора били и водачи в общностни ловувания, макар че главатарството и водачеството в задачите можело да не са допирни позиции. При възникването на спорове главатарите се опитвали да накарат отделните страни да разрешат сами нещата помежду си, но ако това не било възможно, те давали решения. До повечето решения се стигало чрез консенсус, който бил постиган чрез беседи между всички възрастни. Северните Паюте вярвали, че силата (пуха) можело да пребивава във всеки природен обект и че  обичайно пребивавала в природни феномени като слънцето, луната, гръмотевицата, облаците, звездите и вятъра. Всяка сутрин се изпълнявали молитви към слънцето за успешен ден. Взаимоотношенията с източниците на сила били личен въпрос. Богат набор от митове и легенди, някои от които включвали дейностите на животински прадеди, установявали ценности и учели на морален и етичен кодекс. Както мъжете, така и жените можело да са шамани. Те придобивали първата си сила неочаквано, обикновено в сън. Груповите подходи към свръхестественото били ограничени. Във всички райони първо се изпълнявали танци и молитви преди общностните опити за набавяне на храна. Повечето от тези дейности били ръководени от специалисти. Всички поводи за групови молитви и танци били също и поводи за веселие. Вечерните танци били последвани от хазарт, надбягвания и други форми на светско забавление. Словесната традиция била важна сфера за развиването на лични умения и изразявания. Умелите разказвачи били признати сред всички групи, и хората прекарвали много зимни нощи, слушайки техните изпълнения. Певците също получавали голяма почит. Основната функция на шаманите била да лекуват тежки заболявания, което се постигало при церемонии, провеждани през нощта в дома на пациента и в присъствието на роднини и приятели. Шаманът изпадал в транс и се опитвал да открие причината за заболяването и как то да бъде излекувано. По-леките заболявания били лекувани с домашни лекове, приготвяни от над 100 вида растения.

~~~

Оджибуе (Канада, САЩ)

Децата научавали своите полови и пълнолетни роли предимно чрез личен опит, наблюдение, пример и слушайки истории и легенди, вместо чрез официално обучение или дисциплина. При навлизането в пубертета момчетата търсили дарове и благословии от посетители в сънищата, като постели в изолация в продължение на няколко дни. При първата менструация момичетата се уединявали, но визиите, макар че също можело да се появят и да удостоят със специални сили, не били търсени или необходими на жените в същата степен. Общностите на Оджибуе били съставени от местни автономни групи от взаимосвързани семейства, които често били известни с име, отразяващо дадена географска черта от тяхната територия (като бързеи или устие на река). Мъжете (и по-рядко жените), които придобивали водачество, били уважавани заради техните способности, познания и наличие на духовни сили в лова, лечението или други области. По-младите водачи можело да са успешни воини, докато по-възрастните мъже можело да демонстрират шамански сили. Индивидуалните и груповите церемонии изпълвали всекидневния живот – лова, събирането на корени, даването на име на дете или преминаването на гръмотевична буря били поводи за молитви и дарове. Нововъведенията настъпвали чрез послания в сънищата, които отделните хора получавали и обявявали. Било възможно също така човек да получи песни от посетители в сънищата, които давали сили за лечение, успех в лова или провеждане на определени церемонии. За прераждането се смятало, че е възможно, макар и рядко. Доказателства за това били няколко бели косъма по главата на бебе или спомени за преживявания от утробата или преди това.

~~~

Поуний (САЩ)

Поуний разполагали със силно интегрирана система от религиозни вярвания, която дълго време успяла да устои на европейското мисионерство. В тази система от вярвания се смятало, че всичкият живот е произлязъл от срещата на мъжката (изтока) и женската (запада) сили в небето. Свръхестествената сила в зенита на небето, където тези сили се срещнали, била известна като Тирауа. Тирауа породила света чрез поредици от силни бури и сътворила звездните богове, които на свой ред сътворили човечеството. Двете най-видни звездни сили били Вечерната звезда, богинята на мрака и плодородието, която живяла в западното небе, и Сутрешната звезда, богът на огъня и светлината, който бил разположен в източното небе. Годишният церемониален цикъл започвал с първата гръмотевица през пролетта и приключвал с прибирането на царевицата през есента.

~~~

Хавасупай (САЩ)

С изграждането на къща, земеделските задачи и щавенето на кожи се заемали всички членове на семейството, но произвеждането на дрехи било изцяло мъжко занимание. Не съществували социални разделения като кланове или церемониални общества. Освен това в общността на Хавасупай липсвала всякаква система на социални класи или издигнати индивиди. Влияние се постигало единствено чрез заслуги, основаващи се на уменията, трудолюбието или други почитани черти на даден човек.

~~~

Помо (САЩ)

Някои групи на Помо населявали горите със секвои в северната част на Калифорния. Децата често са отглеждани от техните баби и дядовци. Домакинства, които не могат да се грижат за всичките си деца, може да позволят на някои от тях да бъдат отгледани от сродни двойки, които са без деца. Говори се, че преди 1870 повечето шамани били мъже, но днес жените преобладават. Изкуството на пеенето е силно развито за почти всякакъв повод: церемониални танци, благославяне, лечение, отблъскване на злото, успех в жътвата, лов, привличане на партньор, хазарт и т.н. Двугласното пеене е често срещано: единият пее мелодията, докато другия, наричан „скала“, поддържа ритъма.

~~~

Куинаут (САЩ)

Куинаут произвеждали богата материална култура от горски продукти. Те използвали кедрова кора, борови корени, коноп, тръстика и трева, за да изготвят дрехи, мрежи и кошници. Те използвали дървен материал, за да изготвят къщи, канута и сандъци за складиране. Те били умели дърворезбари и украсявали своите творения с различни шарки, като използвали червени и жълти бои, приготвени от орегонско грозде, кора на ела, яйца от сьомга и пепел от червен кедър. Всички Куинаулт се смятали за роднини, без значение колко далечна била родословната им връзка. Те се обръщат един към друг с роднински термини, вместо с лични имена.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/