Сред тъмното

Живеем в свят, който непрекъснато е окъпан в изкуствена светлина. Ние отблъскваме тъмнината. И все пак настоящото положение често бива описвано като „тъмни времена” – реалностите на кризата с околната среда, неравенството и пандемията са явни признаци за това. Как тогава можем да сме присъстващи и ангажирани в тези тъмни времена? От какво се отказваме, като заменяме древното любопитство, което нощното небе поражда в нас, с безспирното озарение на изкуствената светлина?

Фотографът Беър Гера буквално и метафорично подлага на въпрос колективното ни неудобство спрямо тъмнината. Неговото фото есе „Тъмни небеса” ни приканва да преосмислим страха си от тъмното и да приветстваме нощното небе като едно надзърване към мистерия и благоговение. „Измежду множеството начини, по които ние хората сме прекъснали връзката си с естествения свят, може би никой няма да се окаже толкова дълбок, колкото е загубата на нощното небе и на връзката ни с тъмнината”.

В тези времена на затваряне и изолация взирането в нощното небе може да ни свърже с едно по-обширно усещане за пространство, красота и възможност. Ние сме способни да влезем във връзка с нещо безкрайно по-голямо от представата ни за това кои сме.

Описаната по-долу практика ви приканва да се потопите в сумрака. Независимо дали живеете в града или някъде, където лесно можете да излезете на открито, тези практики помагат да се настаните в просторното чудо на тъмнината.

С наближаването на здрача потърсете тихата компания на прииждащата тъмнина. Обърнете внимание на посоката на залязващото слънце, спомняйки си, че светлината от тази звезда е направила живота ви възможен. Ако сте в градска среда, без видимост към хоризонта, може да видите как спускането на слънцето, и съпровождащите го промени в светлината и сенките,  бива отразявано в съседните сгради или се излива на земята пред вас. Като небето преминава от синьо към оранжево към черно, намерете най-тъмното място, което можете, независимо дали е хълм в околността, ъгъл от градината ви или онази част от улицата с най-малко светлини по нея. Независимо дали сте навън или вътре, гледайки от прозорец, изключете всички светлини, включително телефона си. На очите ви са необходими 40 минути, за да привикнат към тъмното. Дайте им това време. Забележете всичко, което се трансформира около вас със спускането на нощта – звуците, цветовете, текстурите, както в небето отгоре, така и във вашето кътче на Земята.

С разстилането на нощта по небесния купол, насочете вниманието си нагоре. Може би ярката форма на луната вече се издига. Как изглежда тя тази вечер? В зависимост от времето на годината и полукълбото, в което се намирате, може да видите червеното лице на Марс или синьото око на Венера, взиращо се във вас от относителната близост на слънчевата ни система. Първите звезди ще започнат да се появяват в най-тъмната част на небето, далече над ивицата светлина, която все още очертава хоризонта. Като виждате всяко проблясване на сребърна светлина да изниква отгоре, спомнете си, че тези древни фотони са пропътували необхватни разстояния, за да стигнат до вашите очи. Ако на мястото, където сте, има прекалено много обкръжаваща светлина, за да виждате небесните тела, затворете очи и ги призовете в ума си. Спомнете си, че дори и да не ги виждате, те са там над вас… винаги.

С напредването на тъмнината, мъгливият обръч от звезди, прах и газ, съставляващи Млечния път – спиралната галактика, която наричаме наш дом – може да се извие в полезрението ви. Нашата галактика се разпростира на 100 000 светлинни години, като Земята е разположена на малко разклонение на един от петте големи ръкава на Млечния път. Всяка звезда, която можем да видим с просто око, е от собствената ни галактика. Покрай въртенето на Млечния път, слънцето и слънчевата ни система също се въртят с него със скорост около 830 000 километра в час. Така че се вгледайте в небето и знайте, че – било то ден или нощ, било то вътре или вън – вие се въртите съвместно със светлината на 200 милиарда звезди, съставящи нашата галактика.

Често ни учат да се страхуваме от отсъствието на светлината, да се дърпаме от тъмнината като от нещо потискащо или ограничаващо. Но сред нощното небе тъмнината е покана към една просторна мистерия. Докато мястото, на което се намирате, се завърта все по-далече от слънцето, останете с тъмното, колкото можете. Отвъд атмосферата над вас, отвъд слънчевата система, отвъд Млечния път има приблизително 170 милиарда галактики във вселената, като някои от тях са с над 100 трилиона звезди.

От незапомнени времена нощното небе е източник на благоговение и почуда за човешките същества, но нашият вид в много отношения е изгубил колективното си нагаждане към тъмното. Малко са местата, където може да се преживее тъмнина, която да не е била разредена от изкуствена светлина. Веднага щом очите ни бъдат изложени отново на някакъв източник на светлина – лампа, екран  на телефон, светкавица от фотоапарат – те губят нагаждането си, което са направили към тъмнината. Над 80% от населението по света живее под светлинно замърсено небе. Докато светът става все по-осветен, към какво губим достъп, когато светлините винаги са включени? След като сте прекарали това време, потопени  в просторната нощ, какво можете да внесете от това преживяване в дните си? Към кои усещания от тъмното може да поискате да се върнете?

Източник: Emergence

"Проектът Съншайн" - Едно дълбоко преживяване на живот, смърт и смисъл

Преглед на филма "Проектът Съншайн" и дълбокото му представяне на теми като живот, смърт и смисъл.

Превод на албума "Age of Aquarius" на Villagers of Ioanina City

 “Добре дошли”

Добре дошли в новата ера.

Задава се слънчевия лъч.

Добре дошли в новата епоха.

Пълнотата на времето е тук.

Добре дошли.

Погледнете звездите.

Погледнете знаците.

Началото на нещо ново е това.

Ерата на водолея.

Задава се слънцето.

Великолепното.

Това е началото на нов живот.

Заливането е започнало.

~~~

“Ерата на водолея”

Стой близо до реката и плачи,

и реката ще почувства, че бога на дъжда си ти,

ще те почита като бог и творец вовеки.

Тогава всички самодиви ще дойдат от гората,

за да ти покажат танца на нощта.

Това е ерата на водолея.

От реката аз излизам.

Издишвам.

Най-накрая прероден съм.

Дъжда пада по брега.

Зората идва.

Почти отишла си е нощта.

Дойдох оттам, където изгрява Лъва.

Тъй отдавна кръстосвам из космоса.

Една горска самодива ме зове:

“Ела и ще ти покажа накъде да поемеш.”

Ерата на водолея.

До планината бягахме.

Открихме древен храм, носещ моето име.

Тогава поклони се тя и следните слова изрече:

“От хиляда години те очакваме.“

„Трябва нещо да направиш ти сега,

за да доведеш светлината.

Трябва нещо да направиш ти сега,

за да промениш света.“

Ерата на водолея.

Завръщам се отново към майката земя,

да събудя огъня и дъжда.

Завъртам отново кръговете на времето,

за да върна обратно слънцето.

~~~

“Част V”

Сам в нощта,

седнал в светлината на свещта,

замислен отново над живота и всички неизказани слова.

Знаеш, че дълбоко се разкайвам аз.

Разхождам се по улиците на родното място.

Отново спомням си за цялото ми детство и мечтите, които сме споделяли.

Детството ми стигна своя край.

Времето в кръгове лети и наново то започва.

Тъй бързо, но илюзия е то и се огъва.

Сега разбирам смисъла.

Всички дневни сънища,

в които търся светлината.

Светците зовяха ме в нощта

и казаха ми, че всичко е в реда на нещата.

Гласовете продължават да ме зоват,

не спират виковете им в главата,

да намеря отговорите и да странствам,

те винаги били са там.

Мисля как пътя свой да открия,

и осъзнавам, че застанал съм на прага.

Правя първа крачка и се сбогувам.

Ще се видим от страната друга.

За ободряване дойдох,

пропътувах време и пространство,

през всички епохи.

Планетите са подредени.

Дойдох за избавление

на душа, дух и ум.

Навсякъде отекват промените.

Тялото ми съживено е.

~~~

“Танца на нощта”

Тази нощ витае благоговение.

Раждането на новото дете.

Към живота то върнало се е.

Към небето погледнете.

Подредени са планетите.

Сблъскват се звездите.

Почувствайте гърма.

Гърма от космоса.

Ето го воденосеца.

Kладата подгответе.

Духа си по-високо издигнете.

През огъня танцувайте.

Танцувайте в нощта.

Тук е вече пролетта.

Съживена е природата.

Възвисена е Земята.

Копнее за нощта негова.

Процъфтял е света.

Заедно танцувайте.

Предела умствен надскочете.

Още една крачка направете.

Всички заедно.

Танцувайте за неговото изгряване.

По свещената спирала се усучете.

Навсякъде танцуване.

Движение в кръгове.

До момента, в който стигнем предела.

Ерата на водолея.

Заедно пеем песента,

заедно с ангелите,

с духовете и животните.

Сливаме се със вселената.

Най-накрая слънцето е дошло.

Това е новото начало.

Отворете очи.

Обгърнете новото начало.

Отворете очи.

~~~

“Татко Слънце”

Хоризонта погледнете.

Слънцето протяга се.

Промяната във въздуха усетете.

Най-накрая светлината дойде.

Затворете очи и се синхронизирайте

с отминалите гласове.

Майката Земя зове.

Призовава ви да действате.

Винаги зове ви тя.

Завинаги зове.

Никога не достига до вас.

На слънцето се моля аз.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

На слънцето се моля аз.

Дойдох от планината,

за да измия страха.

Отпих от извора.

Кристално чиста вода.

Аз съм свещената река,

която от миналото извира.

Дойдох да предам

и разпространя златния прах.

Аз съм огъня, аз съм дъжда.

Въздуха, семето, праха.

Златното зърно.

Аз съм слънцето и дъжда.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

~~~

“Хилядолетен блуз”

Задават се странни дни.

Сине, гордо ти се изправи.

В пламъци са всички улици.

Сине, гордо ти се изправи.

Не трябва да забравяш ти,

че живота просто е едно пътуване.

Гласа, който вътре в теб говори.

Той трябва да те ръководи.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Спомняш ли си,

че преди имаше една мечта?

Светеха всички деца,

 с безгрижие танцуваха.

Нито жажда, нито глад

стига до върховното.

Мечтите стават истински

стига да повярваш ти.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Няма ние да изчезнем.

Ще отстояваме онова, що е правилно.

Винаги заедно.

Борим се за свободата да променяме нашия живот.

Ние сме мечтателите.

Ние ще променим света.

Ние сме жарта.

Ние сме светлината на света.

Нов ден се задава.

~~~

“Космическа душа”

Отивам към северната звезда.

Почти съм там.

 Ще се превърна в огъня и дъжда.

От въздуха.

Гмуркам се в морето на космоса.

Жадувам за вечно изящество.

Извивам се през време и пространство.

Летя със скоростта на светлината.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Знаеш, че един ден ще се завърна,

там ще бъда.

Утрото на новия ден.

Там ние ще се срещнем.

Мечтатели сме на един свят различен,

обгърнат от любов безгранична,

мир и хармония безусловна.

Зората на златната епоха.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Отвъд морето,

през време и пространство,

чувствам се жив сега.

Дойдох от друг свят.

Светлината през тъмнината видях.

Искрата от черната дупка.

Радостта от тъгата.

Аз съм космическата душа,

огъня в духа.

Довери се в следните слова:

Може по-различно да тече живота.

Всичко се върти в кръга.

Своята душа трябва да спасиш.

Ума освободи и отърви се ти.

Дома си намери.

Издишай и пътя свой открий.

Духовната любов усети.

Космическата душа вътре в теб.

От черната дупка излез,

и по сиралата се усучи.

Отлети!

Всичко в кръгове се върти.

~~~

“Песен за невинните”

Песен за невинните.

Носители на светлината.

За ексцентриците.

Обитателите на нощта.

За всички имигранти на живота,

за потисканите.

Живи да са изследователите на ума.

Мечтатели на новия свят.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Ще се изправим срещу всяка неправда

с всичката сила, която имаме.

И ако застанем заедно като един,

ще превъзмогнем.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.