Скитникът между илюзиите

Скитникът между илюзиите

(по текст на Илдегардо Роса)

 

В отсъствието на действащото лице

отсъстващият е налице.

Отсъстващият присъства чрез глагола.

На първо място, глагола.

 

В коя посока се движи хода на живота?

Нагоре, надолу, насам, натам?

Напред или назад?

Или никъде не стигаш?

 

Затова просто наблюдавай.

Не прекъсвай, нито се намесвай.

Просто наблюдавай, просто го остави да тече.

Няма значение накъде.

Важното е да си добре, себе си да бъдеш.

Това е нашата съдба, нашето състояние.

 

Не се хвърляй в утрешния ден,

в онова, което искаш ти да бъдеш.

За миналото дори не се задържай,

за онова, което е било и няма да се върне.

Те са просто бягство и илюзии.

 

Кое е реално от нещата, които държиш?

Каквото и да ти се случи,

това е този миг.

Не се опитвай от него да избягаш.

Живей с пълнота и смелост.

Изцеди го.

Това е единствената ти реалност,

дори и нищо да не е реално.

 

Ако вкопчваш се в живота,

във вкопчването ти го губиш.

Живота е процес.

Живота е безкрайно течение.

Тече си той, без значение къде.

Дори и никъде да е,

с живота ти течи, с живота ти течи.

 

Дай на живота да ти погледне пъпа

сякаш той е центъра на света.

Личната ти съдба няма никакво значение.

Ти си просто феномен, мимолетен и илюзорен.

Излъчване на онова, което си, и всякога си бил,

и все ще бъдеш ти.

Завинаги.

 

Събуди се, човеко.

Тогава ще узнаеш, че тази вечност наистина е твоя,

както и всичко останало, що съществува.

 

Но не си мисли, че света около теб се върти.

Колко нищожна и преходна е мегаломанията ти.

В природата.

Докато изпълван си от твоите неща.

Съкровища, страсти, притежания, копнежи, страдания, богове, илюзии.

Собственото его, което носиш.

Накрая ще навлезеш в нищото,

в безсмислеността, в илюзията.

 

Като луд се втурнах в търсене на щастие,

и върнах се единствено с празни ръце

и медальон от илюзиите.

 

Тогава тръгнах бавно в търсене на моята съдба.

И днес пълни са ръцете ми.

С живот изпълнени.

 

Появих се, проявих се, съществувах.

Аз съм същество отвъд.

Отвъд са и очите ми,

виждащи илюзиите на света.

 

Въздухът, който дишам, отвъд идва.

Задържам дъха.

Там са рая и ада.

Ангели и демони.

Онези, които с любов обграждат ме,

и онези, които с омраза задушават ме.

 

Как мога да се върна вътре?

От началото, което никога не е започвало.

Защото то винаги е било, е, и ще бъде.

Аз съм.

 

Няма път, по който да поема,

бог, който да потърся,

или просветление, което да постигна.

Всичко е готово, както винаги си е било.

 

Просто отвори очи,

защото мистерията разбулена е.

Разкрива онова, що е необратимо.

Върни моето невежество, моите грехове, моите илюзии.

Отначало.

Аз съм.

 

Защото няма нито вътре, нито вън.

Само съществуване.

Тук и сега.

 

Защо тогава търсим смисъла?

Аз идвам отникъде и отивам никъде.

Защо тогава търсим смисъла?

Аз идвам отникъде - тук и сега –

и отивам никъде – тук и сега.

 

Защото то не съществува.

Тук и сега.

Защо тогава търсим смисъла?

 

Никъде.

Никъде.

Никъде.

 

Сега ще оставя мистерията да се случи сама

и във всеки един момент тя да се разкрива.

До края на вечността.

 

Сега ще си почина дълбоко,

ще прекратя този неспокоен, отчаян и изстрадал опит

да искам да разкрия мистерията и всичко останало.

 

Сега ще живея живота, който е налице.

И във всеки момент той случва се и случва се,

независимо от твоята съдба и причина за съществуване.

 

Не търси решения,

защото върха е просто разстояние, празно и безсмислено.

Не гледай наляво или надясно,

защото те са само относителни положения.

Не гледай назад,

защото само ще извиеш глава,

в търсене на минало, което никога не се връща.

Не гледай напред,

защото ще тръгнеш напразно по пътя си,

безцелно и без крайна точка,

и той ще те отведе към смъртта.

Просто погледни в себе си.

Там решението ще откриеш.

За кое?

Само ти ще разбереш.

 

Зная, или почти зная,

че съм там или тук.

Значение няма.

Светът е илюзия.