Транс танц

Част 1: Готови ли сте за малко еуфория?

„Танцуващият принадлежи на Вселената. Онзи, който не танцува, не знае какво се случва.“ – от „Деяния на Йоан“, гностичен текст от 2 век

За бушмените от Калахари в древна Африка е настъпило време за празнуване и лечение. Тази нощ луната е притъмняла, но небесата не са. Небесният купол блести от хилядите звезди по него. Бумтящи тъпани отекват в архаичната нощ. Церемонията е започнала. Племето ще танцува около извисяващия се огън, докато слънцето не се завърне от съня си. Двама воини се тресат спазматично, като израженията на лицата им са едновременно сериозни и блажени. Младо момиче извършва сложни и бързи жестове с ръцете си и напява хипнотична плетеница от три неземни ноти. Измежду събралата се тълпа си проправя път почитан старейшина, който поставя пламтящите си ръце върху нуждаещите се от лечение. Танцуващите не следват определени формални стъпки, а с готовност се разтварят за непредсказуемите духове на живота. Въртящите им се тела са портали за свещения свят на екстаза.

 

Както съвременните, така и древните танцуващи се поклащат понякога в нежни, а друг път в безумни движения. Като прогарят път през воала на обикновените живот и съзнание, те се издигат по въжето към небесата, за да се свържат със своите прадеди и напътстващи духове. Участващите в този най-първичен ритуал усещат как мощни вълни от енергия пулсират през техните умове и тела. Като се тресат от пристъпи на наслада, те се докосват един друг, за да споделят ценни лечебни вибрации и да възстановят баланса в света. Тяхната осъзнатост се извисява и разширява. Те получават видения за страшни и красиви духовни същества. В изпълващите спазми на екстатичния транс – част от човешкото рождено право – те виждат отвъд външния вид и към искрящата същност на живота. Техните мистични преживявания протичат в една сфера, която езикът и мисълта не могат да достигнат. И онова, което някой външен наблюдател би нарекъл демонично обсебване, за тях е приток на възхитителна жизнена енергия и свещени духове.

Различните практики на транс танци от най-старите оцелели култури по света могат да са подходящ лек за нашето изгубено съвременно племе. Транс танцът, при който тялото има възможност да се тресе и друса почти неудържимо, предоставя на съвременния търсач едно естествено преживяване на блаженство, свързване, и изцеление с такава сила, която малко други дейности могат да достигнат. За някои хора думата транс извиква в съзнанието им плашещо състояние на ума, при което човек изгубва всякакъв контрол. Изпадането в транс наистина включва излизане от обикновеното състояние на ума, но това е преход, който танцуващите приемат като необходим предвестник към разкриването на едно изобилстващо състояние на осъзнатост и познание. Самият транс е медитативно състояние, при което умът се настройва към прилив от образи, чувства, и усещания, които обикновено не са достъпни за съзнанието. Много хора преживяват лек транс под формата на блянове или като се съсредоточават изцяло върху една дейност като градинарство или физически упражнения, но малцина осъзнават, че в силния транс се крие един свят на преживявания, който е от съществено значение за човешкото благополучие, но същевременно по мистериозни причини отсъства от преобладаващите религия, психология, и култура.

 

Макар Уилям Шекспир да ни е казал, че „Целият свят е сцена“, той можеше също толкова лесно да беше казал, че целият свят е един танц. Действително, светът се върти, трепти, пълзи, тече, и подскача по своя път. Кошери, електрони, гъски, кръв, трева, квазари, пасажи от риби зебра, нервни тикове, и оранжево-жълти планински кокошки – всичко се движи в космическа хореография. Светът отвътре и отвън не е толкова плътен, колкото си мислим. Ние хората, както и всичко познато ни във Вселената, сме временни енергийни форми в непрекъснато движение. Ние се срещаме, обичаме, мразим, сливаме се и се разделяме. Взаимоотношенията, ежедневните навици, и моделите на мислене и действие биват разтърсвани отново и отново, за да се съединят наново под различна форма. Тези цикли на сътворяване, движение, и разпадане със сигурност не са започнали в 21 век.

 

В древни времена почти всички са танцували и пели. В древногръцкия епос „Илиада“ Омир споменава за хорея, или кръгообразен хоров танц, откъдето идва идеята за хореография. Древните гърци са почитали многото си богове чрез разнородни хорови и безумни танцови ритуали, включително и Дионис, богът на екстаза. В средновековна Европа англичаните са танцували около кол, украсен с цветя, за да отпразнуват идването на пролетта и плодородието на земята. През средните векове също е имало и няколко изблици на екстатичен танц, обхващащи цели села, при които танцуващите са се клатили и подскачали в продължение на часове, докато накрая не се сгромолясвали на земята. На един континент разстояние въртящите се дервиши от суфисткото разклонение на исляма чрез танца си са изпадали в еуфория, а пигмейски народи се свързвали с горския си дом чрез емоционално наситени животински танци.

 

Транс музиката не е възникнала на едно единствено място, а е по-скоро крос-културен феномен. Всеки континент на тази планета разполага със свои уникални форми на транс музика. Понастоящем транс музиката се среща под много форми, от древните туземни (органични) звуци, произлизащи от използването на „естествени“ инструменти от дърво и животински кожи, до съвременните (електронни) звуци, създавани с компютърни технологии. Транс музиката е форма на динамична медитация, която може да доведе до дълбоки преживявания на покой и дори изменени състояния на съзнанието. Макар че седящата медитация има голяма психологическа и духовна стойност, модалността на транс танца може да е по-достъпна отначало до неспокойния ум на съвременния човек. Парадоксалното е, че като позволим на тялото да се клати и движи както то си поиска, това може да доведе до проникновени състояния на вътрешно спокойствие и релакс. Състоянията на дълбок транс могат да предоставят на човек невероятен поглед към емоционалните му блокажи, както и силно усещане за физическо и психологическо подмладяване.

Когато човек е в ритмичния поток на танца, той вече не е толкова загрижен с имена и етикети, а по-скоро придобива осъзнатост за едно всеобхващащо и проникващо усещане, или вълна, преминаваща през всичко. Транс танцът изпразва кофите на ума, помага за култивирането на интуитивни и инстинктивни форми на познание, и освобождава място за обредни възприятия и визии. Този кеносис, или вътрешно изпразване, е предвестник на дълбоко духовно разбиране, но по разбираеми причини е заплашително за много съвременни хора, които са свикнали да изпълват дните си със шум, дейности, и графици от задачи за изпълняване. Транс танцът е един здравословен, прост, и ефективен начин да изпиташ и да се докоснеш до света на духовете, или онова, което австралийските племена наричат Времето на сънищата. Аборигените и безброй други племенни народи казват, че светът на сънищата и на духа е ценен източник на изцерение, вдъхновение, и подхранване за човешките същества.

 

Без думи, ние можем да изразим толкова много неща, само ако се движим в съгласие с нашите тела. Тогава онова, което е скрито, излиза наяве: красотата, тъгата, уязвимостта, и свободата на нашите души. Но защо е толкова трудно да оставим тялото да се тресе и да изразява себе си? Откъде идва тази съпротива? Безспорно има дълбоко вкоренени религиозни и културни страхове, и табута относно отприщването на тялото. С колонизирането на Африка и Америка, западните европейци забранили тъпаните и церемониите с екстатични танци, и са осъдили подобни практики като неприлични и демонични. Дълбоко в културните ни структури и обусловености се крият строги забрани срещу необузданото преживяване на телесен ритъм и свободното изразяване на себе си чрез движение.

 

Ние също така се страхуваме да навлезем дълбоко в света на танца, защото той ни откъсва от обществения стандарт за нормалност и ни заставя да изследваме и да вникнем сериозно в собствените си преживявания, чувства, и възприятия. Танцуващият в транс е принуден да следва своя вътрешен такт, който може да не е такта на преобладаващата култура. Освен това човешките същества обичат да се чувстват сякаш са в контрол над нещата. Културите, разполагащи с напреднали технологии и удобства, са особено обзети от представата, че те могат да контролират живота с умовете си. Потапянето във владението на транс танца неизбежно включва загуба на съзнание, его контрол, и предаване пред нещо, което не е лесно разбираемо или количествено измеримо. Ние, съвременните хора, се опитваме да контролираме повечето аспекти на нашия живот и се чувстваме заплашени, когато сме изправени пред преживяване, което може буквално да разтърси предубежденията ни относно природата на Аз-а и живота.

Феноменът и потискането на обредите с екстатични танци в историята и съвременната култура щяха да са просто един любопитен факт, ако не засягаха някои от най-значимите проблеми на нашето време. Накратко, потисканото и ограничавано движение е опасно, тъй като то може да е симптом и причина за отричани болки, чувства, и намалена способност да си представяме и да обичаме. Между ума и тялото има удивителна връзка. Ние задържаме напрежения, спомени, и емоционални рани в тялото. Всеки човек, практикуващ йога, би свидетелствал, че извършването на различни физически пози и разтягането на мускулите и сухожилията води до по-гъвкав и отворен ум. Едно тяло, което се опитва да контролира движенията си, за да изглежда нормално и контролирано отвън, не е щастливо тяло. Повечето хора потискат телесните си движения и вътрешните телесни усещания. 

 

Част 2: Защо всички любители на музиката трябва да знаят какво е екстатичен танц?

 

Знаете ли, че съществува такова събитие, което хората посещават с реалната цел да танцуват, и на което може да бъде чут почти всеки стил музика? Знаете ли, че съществува такова събитие, което се провежда в по-приемливи часове, и в което можете да се наслаждавате на хубава музика, без да оставате будни до 2:00 през нощта и да тествате границите на черния си дроб? Знаете ли, че съществува такова събитие, при което група от хора могат да танцуват в продължение на няколко часа в неделя сутринта, без помощта на наркотици или алкохол? Вероятно ще си помислите, че е замесен някой световноизвестен артист, тъй като да накараш хората да танцуват, дори и с помощта на социални стимуланти, може да е голямо предизвикателство.

Великите музикални събития не се различават много от завладяващ филм или театрална постановка, тъй като те също разказват история, която прекарва хората през някакъв процес. Всички сме чували оплакването: „Сякаш слушах една и съща песен цяла вечер!“ Този проблем е пряк резултат от това, че някои музиканти и диджеи не сe заиграват с емоционалния заряд измежду песните.

За щастие, има много видове емоционални заряди и архетипове, които могат да се използват, за да придърпат хората към историята. Сред тях е Системата на 5-те ритъма, която следва естествен мотив, който хората интуитивно разбират на подсъзнателно ниво. Когато ни грабне някоя история, филм или музика на такова фундаментално ниво, тя наистина се превръща в магия. Петте ритъма е танцувална система, създадена от Габриел Рот, която прекарва хората през кръговрат от музика и движение. В тази практика е заложена идеята, че всичко е енергия и се движи на вълни, модели, и ритми. Музикалната арка на 5-те ритъма е пътуване, което грубо съответства на протичането на един ден от вашия живот. Тя съдържа музикални наситености, които постепенно се надграждат и стихват по начин, който тялото разпознава и може лесно да изрази.

Форматът на екстатичния танц е друга архетипна история, която можете да следвате и интегрирате. Екстатичният танц е танцувална практика в свободна форма, която се случва по целия свят в малки и големи мащаби. Обикновено продължава от 1 до 3 часа и включва човек, който миксира музиката като в клуб. Съществените разлики от повечето клубове са:

- Не се говори на дансинга;

- Не се препоръчва приемането на наркотици и алкохол, и хората са насърчавани да останат трезви;

- Събитието обикновено се провежда сутрин или в ранната вечер;

- Вместо форма на социално бягство, това са места, където хората отиват, за да се свържат по-дълбоко със себе си;

- Често началото е съпроводено от раздвижване или йога, а в края има звуково лечение или джем;

- Разнообразието от музикални стилове е насърчавано и очаквано;

- Повечето хора идват за пълното „преживяване“ и заедно преминават през различните етапи;

- Фотографирането е сведено до минимум.

Попадайки повече в света на йога и медитацията, отколкото на нощния живот, екстатичният танц е начин хората да раздвижат телата си, да се наслаждават на хубава музика, и да заздравят общностните си връзки в едно пространство, което е отворено за всякакви типове хора. С времето той е еволюирал в събитие, при което хората искат едно съзнателно преживяване.

Как протича екстатичният танц?

Грубо казано, добрият екстатичен танц често предоставя няколко пика или вълни от емоция, които могат да бъдат преживяни като цикъл на „раждане и смърт“. Музиката почти винаги започва с понижени звук, енергия, и темпо, докато хората събуждат телата си. С повишаването на темпото и енергията, обикновено настъпва екстатичен момент на катарзис, като групата заедно достига до кулминация от енергия и движение. След тази повратна точка енергията стихва обратно към състояние на покой, което е насочено повече навътре. През двата часа на събитието може да има една единствена вълна или няколко такива. Вълната може да бъде описана в 6 фази:

Пристигане: нежно, събуждащо, грациозно, течащо, невинно, вълнуващо

Песните за пристигане приветстват общността към пространството. Те помагат на танцуващите да се почувстват присъстващи, в безопасност, и заземени. Песните започват като ембиънт и преминават в даунтемпо сферата.

Разрастване: движещо, настойчиво, пулсиращо, тласкащо, игриво, засилващо се, надигащо се

Разрастващите песни задвижват енергията. Тактовете са движещи и ударни. Те помагат на танцуващите да развият динамично напрежение. Обикновено са със средно темпо.

Връх: диво, бушуващо, хаотично, оргазмично, извисяващо се

Върховите песни са за катарзис и кулминация. Тактовете са изтъкнати и мощни. Обикновено са с високо темпо.

Кръстосване: равномерно, дълбоко, непоколебимо

Песните за кръстосване се пускат между върховете, като дават възможност на танцуващите да презаредят. Те са противоотрова срещу умората от танцуване. Не преместват енергията нито нагоре, нито надолу. Обикновено са с високо темпо, но с умерени тактове.

Приземяване: въздушно, лирическо, ангелско, носталгично, бързоотминаващо

Тези песни пренасят танцуващите от последния връх към сърцевината.

Интеграция: спокойно, мирно, носещо се, завършено

Песните за интеграция са пускани в края на пътуването, за да задържат присъствието след всичкото движение. Те се различават от песните за Пристигане по това, че са по-емоционални, водещи към размисъл, и разтварящи. Те са чил и ембиънт.

Каква музика звучи при един екстатичен танц?

В музикално отношение екстатичният танц може да бъде много разнообразен. Той изисква диджеят да може да вплете голям набор от стилове и темпота. Целта не е да се обхванат конкретни музикални стилове, а по-скоро да се подберат музикални произведения, които пораждат пълна гама от емоции. Повечето хора отиват на тези събития, за да се отприщят, да освободят ума си, и да се движат така, както телата им искат да се движат. Обикновено това включва както по-тежка и раздвижена музика от различни стилове, така и много ефирни произведения и инструментали, които наистина подсилват връзката на хората с телата им. Точно този широк и динамичен спектър поражда преживяването на екстаз и катарзис. 

 

------

Транс танцът е важен сега, защото културата ни е достигнала до смъртоносен кръстопът от възможности, момент, който гърците биха нарекли кайрос. Независимо от напредналите технологии и повишената способност да манипулираме околната среда на макро и микро ниво, ние, хората, все още изпитваме трудности да живеем в мир и равновесие. Увеличаването на удобствата не е довело до високи нива на мъдрост и състрадателно действие. В едно забързано и свръхструктурирано общество хората са изгубили връзка с биологичните си корени и не винаги са способни да действат по начин, който най-добре спомага за изграждането на подпомагаща и устойчива общност. Това не означава, че транс танцът ще разреши всички световни проблеми, но той може да спомогне за изграждането на дълбока връзка със живота, земята, и източниците на покой вътре в нас. Танцът може да помогне да възпламеним нещо просто, но много ценно: едно свежо и обширно възприятие, и силно, отворено сърце. Понякога ние търсим сложни, скъпи, и екзотични решения за усещането ни за безпокойство, но може би нашите скромни, стресирани, и често пренебрегвани тела, точно тук и сега, ни осигуряват голяма възможност за духовно и психологическо възраждане.

 

Източници:  

https://realitysandwich.com/334/trance_dance_are_you_ready_some_ecstasy/
https://djtechtools.com/2019/01/17/why-all-djs-should-know-what-ecstatic-dance-is/