Слушането на музика повдига духа ни. Тя наистина е както универсален, така и духовен език. Ние можем да го усетим интуитивно, дори без да сме запознати с научното обяснение за това. Пускаме си любимата песен и веднага биваме пренесени някъде. Въпреки очевидното ѝ влияние върху нас, ние може да не осъзнаваме, че музиката преустройва мозъците ни също като някоя лечебна билка или медитативна практика. Адаптогените са билки, които могат да преустройват клетките в нашето тяло – те се нагаждат според най-големите ни нужди в момента, били те намаляване на стреса или подсилване на имунната ни система. Изглежда, че музиката също може да го прави.
Музиката най-вероятно е била създадена в древни времена за наше развлечение, но музиката на Вселената, или онова, което питагорейците наричали „музиката на сферите“, вероятно е старо, колкото самата Вселена. От НАСА дори са успели да запишат „песента“ на Земята, като твърдят, че всяка планета си има собствена музикална вибрация. По подобен начин посветените в древна Гърция разбирали терапевтичните ползи на музиката, което най-вероятно са научили от египтяните. Древните китайци, тибетци, индийци, перси и други култури по света са използвали скали, които били предназначени да предизвикват определени полусънни състояния, но ние нямаме никаква представа колко назад се простира използването на музиката в човешката история. Предполага се, че дори неандерталците може да са имали своя музика. Без никакво съмнение, музиката е била важен инструмент в нашата еволюция, но по какъв начин тя успява да пренастрои мозъка ни?
В едно скорошно проучване учени използвали ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдават притока на кръв към мозъка, докато различни хора слушали любимата си песен. Те забелязали, че когато субектите в проучването слушали песни от предпочитан за тях стил, те проявявали завишени нива на мозъчна свързаност. Това състояние на мозъка, наричано цялостна мозъчна обработка, води до по-задълбочена креативност, щастие и когнитивна функция. В проучването се съобщава, че най-голямата промяна, породена от музиката, била забелязана в мрежата при състояние на покой, свързана с вътрешния покой, или „интроспективните и адаптивни умствени дейности, които хората спонтанно и умишлено извършват всеки ден“. Тази мозъчна област ни позволява да бленуваме, да използваме креативността на десния мозък, за да разрешаваме проблеми, създадени от левия мозък, както и да прилагаме по-голямо съпричастие и самоосъзнатост.
Друго проучване твърди, че тази мозъчна област, наричана мрежа за пасивен режим на работа на мозъка (DMN), е като „превключвател между умствените състояния, насочени навън, и вътрешното, или субективно, усещане за себе си. Тази мрежа изглежда включва такива преживявания на блуждаене на ума като представите за бъдещето, откриването на нови възможности (надежди), и емоционалното значение на стремежите или мечтите,“ независимо от музикалните ни предпочитания. Ако е музика, която обичаме, то тя преустройва мозъците ни. Освен това слушането на музика ни позволява да преработваме психосоциалните си взаимодействия и да използваме дивергентно мислене. Още по-забележителното е, че музикалната терапия – простото слушане на благотворни звукови вълни – може да възстановява мозъка, като подобрява паметта и ободрява мозъка, дори при бебета. Някои учени предполагат, че музиката изменя отделянето на стероидни хормони, което подбужда поправката и регенерацията на церебралните нерви.
Слушането на музика също така води до по-голяма невропластика. Пластичността на мозъчната кора позволява на мозъчните връзки по-лесно да приспособяват и оптимизират обработката на мисли по начин, който отразява нуждите на заобикалящата ни среда и поведението ни. Колкото по-гъвкави и подвижни са мозъците ни, толкова по-бързо можем да се нагаждаме към стресовите фактори, пред които се изправяме ежедневно. Учудващо ли е тогава, че обичаме музиката, откакто се помним, и че дори клетъчната ни памет ни подтиква да си пуснем любимата песен?
No comments:
Post a Comment