Gojira - This emptiness

„Тази празнота”

Тази точка светлина в космоса,

взорът ми вътрешен привлече.

Любимите тъй близо са,

в сънищата говорят ми те.

Свързвам се със сърцевината,

която веднъж усетих, че трябва да възстановя.

Отнесох се,

същия вече аз не съм.

Тези ръце лениви,

инструментите на моя мрак.

Непроменящ се,

този огън горящ.

Тази празнота,

която трябва аз да запълня.

Злото, което трябва аз да поправя.

Това щастие,

което трябва аз да достигна.

В сънищата завръща се то.

Същността ми тъй дълго надалече,

която отказвах аз да подхранвам.

Пламъкът винаги държах,

волята ми е да раста.

Взор разтворен,

сила разкрита е.

Навсякъде около мен е тя,

сега избухва от празнота.

С таз светлинна сила свързвам се по всяко време.

Време.

Тези лъжи в мен вече не живеят.

Не живеят.

Gojira - The Fall

„Падението”

Листа падат,

вятърът студено духа.

Кръговратът краен,

до сърцевината обелен.

Пред разрушителя изправено е видението.

Припомних си всичко аз.

Нищо по-долу не може да бъде,

пълзя отдолу.

Теглото не мога аз да понеса.

Поглъщам всичко диво и девствено.

Светът сълзите носи.

Отново славата, в тишина изпадаща.

Слоевете аз ще броя.

И огледалата безброй, които ти изпращаш,

отразяващи лъчите слънчеви във трудни времена.

Духове велики отгоре наблюдават те.

Нека тез сълзи изпием,

дано силни ние да израстнем.

Понякога разочаровани от любовта ни,

заблуждаваме се ние в преструване сляпо.

Връзките прекъсваме към възможните избори.

Мостовете унищожаваме към зелената земя.

На земята падаме,

всичко отново умира.

Цикъл на кръв и власт рециклиран.

Видение по-велико очаква новото си идване.

Топящи скали върху животите трудолюбиви.

И всичко ще умре, преобрази.

Нищо вече за крадене няма, без награди.

Надпреварата приключи, без измами.

Това око велико под водата,

бавно се надига, обгръща всичко то.

На земята падаме,

всичко отново умира.

Листа падат,

вятърът студено духа.

Кръговратът краен,

до сърцевината обелен.

Gojira - Born in winter

„Роден в зимата”

Пред всички неща отново прероден.

Узнаваш ти болезненият дъх на времето.

Студеното утро протяга ръцете ти

към топлината могъща на златното слънце.

Изглежда всички полудели са за злато.

Всичко от нощта е сътворено.

Родили сме се всички от експлозията на звезда.

Денят, в който се съживиш, ще осъзнаеш ти.

Разрастваща се сила жизнена,

където ти принадлежиш.

И в зимния студ с отворени очи,

силата да се бориш и стоиш изправен ще намериш ти.

Един ден по света ще бродиш и няма да забравяш

сърцето, дадено ти в зимно време.

И в жестокия студ с отворени очи,

силата да се бориш и стоиш изправен ще намериш ти.

Gojira - Pain is a master

„Болката е учител”

Пълзящ и стенещ в острите стръкове трева.

Живота ми наново започва,

kръвта разлята е отвътре навън.

През този кръговрат от болка

преминах дълбоко в себе си аз.

От ръце ужасни разрушен,

демон на илюзията.

Болката сега будна,

разтварям се широко аз.

Тялото си едва разпознавам,

бойно поле.

Гордост несъмнена преди тъй крехка.

Имена и лица дори не мога аз да си припомня.

Тези до мен стоящи.

Тези до мен стоящи.

До мен.

Нищо съм аз,

болката будна изгражда ме.

С лице надолу, неподвижен.

Принуждава ме,

сънища преследват ме.

Необятен съм аз,

буден съм аз,

подновен.

Изгубен във времето най-мрачно.

Зная, че присъствието им аз усетих.

Дори и сляп да бях.

С лице надолу.

Болко, моля те прости за невежеството ми.

Учителю мой.

Gojira - The gift of guilt

„Дарът вина”

Бреговете напускаме,

за да видим планините извисяващи се.

Нарастващо впечатление далечно.

Този възглед създава болката, която ние държим.

Намерения разрушителни,

които за никаква цел не служат,

освен края на всички нас.

Тези лешояди от миналото, приближаващи.

Във всички адове и светове времето дошло е.

Освободени от техните очи.

Приеми, страдай, унищожи -

дарът вина.

Срамът и тъгата, самоосъждане.

Запълни всички празнини и пространства,

непоклатим.

Връчена ни e сила опустошителна.

Изграждаме ние тъкън свързваща

на лабиринт от лъжи.

Оставени сме като сираци изгладнели.

Жизнената сърцевината я няма.

Греховете ни навсякъде са,

и отново ние поглъщаме.

Омръзнало ни е щом този вятър задуха.

Рефлексът безумен е той.

Трябва ние да простим

и да спрем себе си да обвиняваме за таз любов.

Тези лешояди от миналото, приближаващи.

Във всички адове и светове времето дошло е.

Освободени от техните очи.

Приеми, страдай, унищожи -

дарът вина.

Gojira - Mouth of Kala

„Устата на Кала”

Река от време има.

Нека почитаме този бог на разрушението.

На нищо не можем ние да разчитаме.

Всичко изчезнало е,

на миналото то принадлежи.

От времето трябва да се учиш ти.

Всичко променя се отново и отново.

Всички тъй бързо падаме.

Продължавай да гориш.

Сила изумителна.

Продължавай ти да гориш, променяй се.

Старото Аз, то не оцеля.

Преобразяване непреклонно.

Нещо във война e.

Тази струя червена на стената.

Никъде не мога намерен аз да бъда.

Нищо не е от значение,

истината няма я.

Във въздуха разтварям се.

Избледнявам.

Сила изумителна.

Продължавай ти да гориш, променяй се.

Gojira - Planned obsolesence

„Планирано износване”

Изкуствена слабост за масите на борда.

Абсурден сбор от неща,

творение остаряло.

Жаждата винаги за повече,

отдаване на глада.

Нужда за власт,

демонът трябва да се храни.

От люлката учен си как да господстваш и побеждаваш.

Дяволът усмихва се,

истинско това не е.

Черни лешояди в мъглата приближават,

близо са те.

Краят наближава,

ще поемем ние оттам.

Послание до всички души.

До всички стоящи с лице към земята.

Ключът към сила безкрайна вие държите,

която тук била е винаги и ще си остане.

Всеки път, когато излезете,

гласът си вие надигнете.

Възкръснали от земята.

Замислени за неуспех,

вижте как отпадъкът изгорен е до земята.

С лице надолу и сломени,

същността си посветили сме на таз игра.

Няма време по-подходящо,

нека мечтаем,

да жеалем ние за по-добро.

На извисено усещане си за нещо по-велико.

Тези двигатели,

мощността изгасва тя.

Един ден ще се събудим от тази безсмислица абсолютна.

Звездата, която почитахме,

в червено тя ще изгори.

Празна черупка остаряла,

икона на един стар свят.

Съзнание събудено,

ще поемем ние оттам.