„Дарът вина”
Бреговете напускаме,
за да видим планините извисяващи се.
Нарастващо впечатление далечно.
Този възглед създава болката, която ние
държим.
Намерения разрушителни,
които за никаква цел не служат,
освен края на всички нас.
Тези лешояди от миналото, приближаващи.
Във всички адове и светове времето дошло е.
Освободени от техните очи.
Приеми, страдай, унищожи -
дарът вина.
Срамът и тъгата, самоосъждане.
Запълни всички празнини и пространства,
непоклатим.
Връчена ни e сила опустошителна.
Изграждаме ние тъкън свързваща
на лабиринт от лъжи.
Оставени сме като сираци изгладнели.
Жизнената сърцевината я няма.
Греховете ни навсякъде са,
и отново ние поглъщаме.
Омръзнало ни е щом този вятър задуха.
Рефлексът безумен е той.
Трябва ние да простим
и да спрем себе си да обвиняваме за таз
любов.
Тези лешояди от миналото, приближаващи.
Във всички адове и светове времето дошло е.
Освободени от техните очи.
Приеми, страдай, унищожи -
дарът вина.
No comments:
Post a Comment