„Падението”
Листа падат,
вятърът студено духа.
Кръговратът краен,
до сърцевината обелен.
Пред разрушителя изправено е видението.
Припомних си всичко аз.
Нищо по-долу не може да бъде,
пълзя отдолу.
Теглото не мога аз да понеса.
Поглъщам всичко диво и девствено.
Светът сълзите носи.
Отново славата, в тишина изпадаща.
Слоевете аз ще броя.
И огледалата безброй, които ти изпращаш,
отразяващи лъчите слънчеви във трудни
времена.
Духове велики отгоре наблюдават те.
Нека тез сълзи изпием,
дано силни ние да израстнем.
Понякога разочаровани от любовта ни,
заблуждаваме се ние в преструване сляпо.
Връзките прекъсваме към възможните избори.
Мостовете унищожаваме към зелената земя.
На земята падаме,
всичко отново умира.
Цикъл на кръв и власт рециклиран.
Видение по-велико очаква новото си идване.
Топящи скали върху животите трудолюбиви.
И всичко ще умре, преобрази.
Нищо вече за крадене няма, без награди.
Надпреварата приключи, без измами.
Това око велико под водата,
бавно се надига, обгръща всичко то.
На земята падаме,
всичко отново умира.
Листа падат,
вятърът студено духа.
Кръговратът краен,
до сърцевината обелен.
No comments:
Post a Comment