„Болката е учител”
Пълзящ и стенещ в острите стръкове трева.
Живота ми наново започва,
kръвта разлята
е отвътре навън.
През този кръговрат от болка
преминах дълбоко в себе си аз.
От ръце ужасни разрушен,
демон на илюзията.
Болката сега будна,
разтварям се широко аз.
Тялото си едва разпознавам,
бойно поле.
Гордост несъмнена преди тъй крехка.
Имена и лица дори не мога аз да си припомня.
Тези до мен стоящи.
Тези до мен стоящи.
До мен.
Нищо съм аз,
болката будна изгражда ме.
С лице надолу, неподвижен.
Принуждава ме,
сънища преследват ме.
Необятен съм аз,
буден съм аз,
подновен.
Изгубен във времето най-мрачно.
Зная, че присъствието им аз усетих.
Дори и сляп да бях.
С лице надолу.
Болко, моля те прости за невежеството ми.
Учителю мой.
No comments:
Post a Comment